Франция измества Италия като ядро за пазарните опасения за устойчивостта на европейския дълг, твърдят инвеститори, обосновавайки се с трудни бюджетни преговори на Париж през идния месец и преди президентските избори догодина, където подкрепата за крайнолевите и крайнодесните партии нараства. Доходността на базовите 10-годишните държавни облигации на Италия, която в продължение на години беше доста над годишната възвръщаемост на идентичните по срочност френски дългови книжа, е била под нея през по-голямата част от това лято, тъй като притежателите на облигации изискват допълнително обезщетение за закупуване на френски дълг.
Инвеститорите обръщат внимание, че този обрат в историческата тенденция означава голяма промяна в начина, по който пазарните участници оценяват относителните рискове на двете страни. „Ако попитате някого на пазарите кое е слабото звено на Европа, те най-вече ще посочат Франция“, отбелязва Рохан Кана – ръководител на европейската лихвена стратегия в „Барклис“. „Италия успя да прехвърли топката (на Париж).“ Франция е „перфектната буря“ за инвеститорите в облигации, предвид комбинацията от „опасения за растежа, политически и фискален риск“, добавя Кана.
Италия — една от обременените с дългове страни от групата „PIIGS“ (Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания) по време на дълговата криза в еврозоната преди повече от десетилетие — отдавна се смята за един от най-рисковите кредитополучатели в Европа, като публичният й дълг се нарежда сред най-големите на континента.
Франция, за разлика от нея, като цяло се смята за по-сигурен вариант. Но тъй като и на двете страни предстоят трудни бюджетни преговори тази есен и избори следващата година, вниманието на инвеститорите се върна към влошаващата се фискална позиция на Париж и нарастващата вероятност за победа на не чак толкова убеден и по-малко пазарно ориентиран кандидат.
Периодът на фискална сдържаност и необичайно дългият стадий на политическа стабилност привлякоха нарастваща група от глобални инвеститори. „Италия сега е пример за пазарите на облигации на Г-7“, коментира Адам Поузен – президент на мозъчния тръст Peterson Institute във Вашингтон и бивш експерт по определяне на лихвените проценти на „Банк ъф Ингланд“.
Докато съотношението дълг към БВП на Рим е спаднало от 154% през 2020 г. до 139% тази година, френската пропорция се е увеличила от 114% до 117%, по данни на Европейската централна банка. Италия също така отчита и първичен бюджетен излишък (при който данъчните приходи надвишават разходите преди лихвените плащания), докато бюджетният дефицит на Франция се е увеличил до над 5% от БВП.
„Преди Италия беше наистина най-големият риск за Европа – единствената страна, за която всички наистина се тревожеха… но мисля, че сега Франция се присъединява към Италия доста бързо“, отбелязва Томаш Виеладек – главен европейски макростратег в T Rowe Price. И добавя, че има признаци за „преразпределение“ на инвеститорите от френските облигации към италианските.
Държавният дълг на Франция е подложен на натиск през последните седмици, след като кабинетът започна да разкрива подробности за бюджетните си планове, чийто пълен проект се очаква да бъде представен на Народното събрание на 30 септември. Министърът на финансите Ролан Лескюр заяви тази седмица, че се стреми към дефицит възможно най-близо до 5% от БВП.
Социалистите, чиято подкрепа ще е необходима на правителството в малцинство, за да се приеме бюджета, вероятно ще се противопоставят на съкращенията на социалните разходи. Френските кабинети паднаха както през 2024 г., така и през 2025 г. по време на бюджетни спорове. А тазгодишният бюджет беше приет едва след като премиерът Себастиан Лекорню се съгласи да отложи реформата за повишаване на пенсионната възраст след 2027 г. в замяна на подкрепа за приемане на законодателството.
Въпреки първоначалните опасения на пазара за фискална разточителност или твърдолинеен подход към Брюксел, италианският премиер Джорджа Мелони и министърът на финансите Джанкарло Джорджети получиха признание от инвеститорите в облигации за силната си фискална дисциплина, след като успяха да орежат фискалния дефицит от 8% през 2022 г. когато встъпиха в длъжност) до малко над 3% миналата година.
Доста международни инвеститори променят мнението си за Франция и Италия, твърдят анализатори. Евелин Гомес-Лиехти – стратег в сферата на комбинирането на множество класове активи в Mizuho, съобщава, че японските инвеститори – традиционно големи притежатели на френски дълг – намаляват вложенията си във френски облигации. „Франция е новата Италия“, казва дамата. Според последните проучвания, е все по-вероятно крайнолевият Жан-Люк Меланшон да си осигури място на балотажа срещу крайнодясната Марин льо Пен – сценарий, който Гомес-Лиехти описва като „най-лошия пазарен резултат, който можете да имате“.
Филипо Тадеи – старши икономист за Европа в „Голдман Сакс“, коментира, че нарастващият чуждестранен дял в държавния дълг на Рим от март 2023 г. насам отразява „нормализирането“ на нейния статут, след годините, през които е била третирана като проблемен случай след световната финансова криза от 2008 година. „Тъй като парите се преразпределят в цяла Европа, Италия е част от преразпределението, което не беше така в миналото“, споделя Тадеи.
Доходността на италианските облигации падна под тази на Франция миналата година за първи път от финансовата криза, но бързо скочи отново, тъй като войната между Съединените щати и Иран повиши цените на петрола. Причината – Италия е особено чувствителна към повишаващите се цени на енергията, докато Франция задоволява по-голямата част от енергийните нужди на вътрешния пазар от собствени източници.
Въпреки че петролните котировки се повишиха над 94 долара за барел през август, доходността на Франция отново се изкачи над италианската. Майк Ридел – мениджър на портфейли във Fidelity International, посочва, че Франция „не е чак толкова далеч от нивата на рискови премии от кризата с дълга в еврозоната“, добавяйки, че „фискалната ситуация изглежда като хаос“.
Но макар Рим да се радва на по-ниски лихви по заемите от Париж, поне засега, той е изправен пред силен натиск от пазара да не се отклонява от фискалния си път. „Пазарът има памет“, предупреждава Тадеи от „Голдман Сакс“, добавяйки, че инвеститорите няма лесно да простят на Италия ерата на фискална разточителност.
„Италия трябва да провежда много по-предпазлива фискална политика от своите конкуренти Франция и Германия, за да бъде третирана от участниците на пазара подобно на Франция“, добавя той.
