Руският президент Владимир Путин защити запазването на високата основна лихва в страната като необходима мярка за ограничаване на инфлацията и поддържане на макроикономическата стабилност, предаде БТА. В изказване на пленарната сесия на Източния икономически форум той заяви, че прекомерното вливане на средства в икономиката без оценка на инфлационните рискове би било по-опасно от предпазливата парична политика.
По думите на Путин, високите лихвени проценти са част от съзнателна стратегия за стабилизиране на икономиката. Той отбеляза, че основната лихва първоначално е била повишена значително, но впоследствие постепенно е започнала да спада. Руският президент подчерта, че ниската и предвидима инфлация е важна предпоставка за дългосрочните инвестиции.
„При галопираща инфлация е много трудно, а на практика и невъзможно да се изготвят дългосрочни планове за развитие и инвестиции“, каза държавният глава.
Руската централна банка представи четири сценария за развитието на икономиката до 2029 г. – базов, дезинфлационен, проинфлационен и рисков. При тях средната основна лихва през 2026 г. се очаква да бъде 14,5–14,6 на сто, а инфлацията – между 6 и 7 на сто.
Заместник-управителят на централната банка Алексей Заботкин предупреди, че възможностите за по-бързо намаляване на лихвите остават ограничени, докато инфлационните очаквания са високи. Паричната политика ще бъде съобразявана с развитието на икономиката и с целта инфлацията да бъде върната до 4 процента през 2027 година.
На форума Путин представи и редица мерки за стимулиране на икономическото развитие на Далечния изток и Арктика. Според него основните икономически показатели в Далекоизточния федерален окръг през последните години са се подобрявали с по-бързи темпове от средните за Русия.
Брутният регионален продукт е нараснал повече от три пъти за 11 години, а капиталовите инвестиции са достигнали около 25 трилиона рубли.
Безработицата в региона, която преди две десетилетия е била около 8 процента, сега е 2,2 процента. Путин съобщи, че ще започне разработването на нова стратегия за развитието на Далечния изток до 2036 година, чиято цел ще бъде да запази инвестиционната активност и да създаде условия за нови икономически проекти.
От началото на 2027 година в Далечния изток и Арктика трябва да бъде въведен единен преференциален режим за инвеститорите. Вместо различни специални зони и отделни механизми за стимулиране, за всеки проект ще може да бъде определян индивидуален пакет от облекчения. Те могат да включват по-ниски осигурителни вноски, данъчни и митнически преференции, както и държавна подкрепа за инфраструктура.
Съществуващите привилегии за компаниите, които вече работят в специалните икономически режими в региона, ще бъдат запазени. Путин настоя и за намаляване на административната тежест върху предприемачите.
Русия планира и промени в обществените поръчки. От 1 октомври ще започне експериментално използване на електронни търговски платформи за част от покупките на регионалните и местните власти. Училища, детски градини и други образователни институции ще могат да придобиват стоки директно от руски онлайн платформи.
Сред обсъжданите проекти са и автономните транспортни системи. Министерството на транспорта, компанията „ГЛОНАСС“ и китайски партньори ще разработват технологии за безпилотен сухопътен, морски и въздушен транспорт на товари. Те са предназначени особено за отдалечени райони на Далечния изток и Арктика.
Четете още: Русия започна въвеждането на дигиталната рубла
