Венецуела се превръща в основен тестов полигон за амбициите на американския президент Доналд Тръмп в цялото полукълбо, очертавайки се като поредния потенциален източник на съперничество с Китай. След като обяви плановете си да поеме контрола над 65 милиарда барела суров петрол на Каракас, администрацията на Тръмп ясно заяви, че това е само началото. Предстои кампания за изтласкване на Китай и сили като Русия, които Белият дом нарече „злонамерени чуждестранни играчи“, в стремежа си да гарантира, че „американското господство в нашето полукълбо никога повече няма да бъде поставено под въпрос“.
Следващата задача на Вашингтон е опит за преструктуриране на дълга на Венецуела, който включва милиарди долари, дължими на Китай. Американският министър на енергетиката Крис Райт заяви в средата на седмицата, че Пекин няма да има никакви претенции за приходи от производството на петрол във Венецуела, прекъсвайки основния канал на Каракас за извършване на плащания.
Съединените щати представиха кампанията си като последната глава от „Доктрината Донроу“, кодифицирана в Стратегията за национална сигурност на Белия дом, която утвърждава едностранното право на страната да отказва на съперничещите й сили възможността да притежават или контролират „стратегически жизненоважни активи“. Под този флаг, отнемането на венецуелски петролни находища от китайски компании е геополитическа възможност те да бъдат приведени в съответствие с интересите на Вашингтон.
Китай намали финансовото си присъствие във Венецуела през последните години и Тръмп вероятно ще се затрудни да повтори мащаба на действията си в южноамериканската държава в други точки на глобуса, което означава, че за Пекин последиците са по-скоро политически, отколкото икономически.
Едни по-силно интервениращи Съединени американски щати рискуват сблъсък с по-широките интереси на Китай в Южна Америка, коментира Кристиан Рейес – анализатор на политически рискове, базиран в Пекин, родом от Еквадор. „Венецуела не е непременно прецедент за пряка експроприация, но може да е прецедент за принудително изключване“, отбелязва той. „САЩ са все по-склонни да определят части от икономическите отношения на региона с Китай като проблем за сигурността и да използват значително влияние, за да наложат тези червени линии.“
Реакцията на Китай досега е сравнително сдържана. Говорителят на Министерството на външните работи Гуо Джиакун заяви, че законните права и интереси на азиатския колос във Венецуела „трябва да бъдат защитени“ на редовен брифинг в Пекин на 3 септември. „Сътрудничеството между Китай и Венецуела е защитено от международното право“, подчертал той. „То не засяга никоя трета страна.“
Преди първото от повече от десетилетие насам държавно посещение на китайския президент Си Дзинпин в Съединените щати през този месец, представителите на водещите икономики в света се стремят да избегнат големи сблъсъци, дори когато влизат в стълкновение по въпроси, свързани с търговските дисбаланси и икономическата подкрепа на Пекин за Техеран.
За азиатския гигант Венецуела се превърна в по-малко важен източник на енергия през последните години, като нейният суров петрол е имал едва 4% дял от общия внос на черно злато в Китай през 2025 година. Не са регистрирани венецуелски пратки за Пекин откакто администрацията на Тръмп пое контрола над активите след залавянето в началото на годината на бившия венецуелски президент Николас Мадуро.
По-големият удар може да дойде от милиардите долари дълг към китайските банки, който е свързан с недоставени петролни барели. Въпреки че Каракас спря да публикува подробна информация за подобни задължения след държавния си фалит през 2017 г., общият дълг към Китай се оценява на най-малко 10 милиарда долара към 2025-а – значително по-нисък размер от пика му. Между 50 000 и 100 000 барела на ден е трябвало да обслужват китайския дълг на Венецуела от 2020 г. насам. Китайските рафинерии и банки сега се конкурират за барели, чиято продажба преминава през компания, частично собственост на правителството на САЩ.
Китайците започнаха за първи път да финансират венецуелски инфраструктурни и енергийни проекти през 2007 г. при бившия президент Уго Чавес. Публично достъпните данни показват, че китайските държавни банки са отпуснали на страната над 60 милиарда долара под формата на заеми, обезпечени с петрол, до 2015 година. Със засилването на американските санкции срещу Каракас през следващите години, Пекин се очерта като най-големият клиент на венецуелското черно злато и най-значимият ѝ чуждестранен кредитор.
Държавни компании, включително China National Petroleum Corp. (CNPC), компанията майка на PetroChina Co., и China National Offshore Oil Corp., разработиха нефтени и газови проекти в пояса с резерви на тежък петрол на Ориноко и в други части. Китайски частни фирми, сред които Concord Resources, също са инвестирали в дялове в активи за добив.
Работните условия обаче ставаха все по-тежки, защото икономиката на Венецуела се влошаваше и производствените съоръжения работеха доста под предвидения си капацитет. Този спад се ускори след като Съединените щати санкционираха петролния сектор на Венецуела през 2019 г., въпреки че някои китайски съвместни предприятия и персонал по договори, включително тези от CNPC, можеха все още да останат в Каракас. Което означава, че твърденията, че американците си връщат петролните находища от чуждестранни противници, няма да окажат огромно влияние върху китайските компании, чието участие беше намаляло с развитието на стратегическите приоритети на Пекин.
По-големият удар може да е за китайските рафинерии, които вече страдат от прекъсванията на доставките си от Иран. По-специално, независимите преработватели в провинция Шандонг отдавна разчитат на венецуелския тежък суров петрол като суровина за производство на битум. Загубата на тези доставки е нарушила баланса на вътрешния пазар на сместа от въглеводороди, което е допринесло за рязкото повишаване на цените на фючърсните й контракти.
За повечето китайски компании и кредитори във Венецуела рисковете от развиването на бизнес вече са били добре известни, твърдят анализатори, което означава, че последните сътресения няма да дойдат като шок.
„Южна Америка отдавна е геополитически кръстопът, където интересите на Китай и Съединените щати се пресичат и понякога се сблъскват“, обяснява Ляо На – основател на фирмата GL Consulting, специализирана в енергийни изследвания. „Като се има предвид значението, което двете сили отдават на Венецуела, триенето е почти неизбежно, когато интересите им се припокриват.“
