Консервната промишленост е традиционен отрасъл от хранително-вкусовата промишленост, насочен към преработката и съхранението на плодове и зеленчуци. Първата фабрика у нас е открита през 1899 г. във Варна от предприемача Пантелей Генов, а по-късно производството се премества в Пловдив. Първата фабрика у нас е открита през 1899 г. във Варна от предприемача Пантелей Генов, основоположник на консервната промишленост в България. По-късно той премества производството в Пловдив.
Днес консервната ни промишленост е изправена пред сериозни трудности заради намаляващото производство на плодове и зеленчуци в страната, което води до увеличена зависимост от вносни суровини. „Нашата цел е не само да съхраним традициите на бранша, но и да модернизираме индустрията чрез иновации и подкрепа на българското производство“, отбелязва Стойко Кировски председатател на Управителния съвет на Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци в Република България и собственик на фирма „Джем и Джем“, Пловдив.
Според него, за устойчивото развитие на сектора е необходимо по-тясно сътрудничество между производители и преработватели, както и стимулиране на земеделското производство. За Кировски държавната подкрепа и ясните политики за популяризиране на българските консервирани продукти на европейските пазари са ключови за укрепването на бранша. Но и фирмите не стоят със скръстени ръце – те искат не само да съхранят традициите на бранша, но и да модернизират индустрията чрез иновации и подкрепа на българското производство. И затова продължават да инвестират и да търсят нови пазари.
Над 40% от продукцията в сектора е концентрирана в региони като Пловдив.
Заедно с него са София-град, Пазарджик и Стара Загора, които са свързани с историческото развитие на сектора у нас и с близостта си до важни земеделски райони и суровини.
Основен проблем пред индустрията е намаляването на площите у нас, засети със селскостопански култури, и недостигът на суровини с български произход. Пазарната среда у нас е много сложна. Секторът е с малък обем, подложен на ценови натиск, стеснен пазар и конкуренция, но заедно с това той запазва традиционната си продуктовата гама, като търси и нови възможности за развитие в зависимост от изискванията на партньорите и клиентите.
Фирмите от сектора следят и технологичните иновации и новите тенденции в индустрията.
Основните проблеми, пред които е изправена българската консервна индустрия, са свързани с площите, засети с плодове и зеленчуци, са все по-малко и продължават да намаляват. По отношение на пресните плодове и зеленчуци 9 от всеки 10 продадени продукта в магазините са вносни. Друг съществен проблем остава недостигът на работна ръка, както и свиването на пазарите. Към днешна дата основен пазар е Европа, но консумацията на български консерви там остава ограничена, признават производителите.
Данните също показват големите промени в бранша. Например, през 1989–1990 г. в България са се произвеждали близо 900 000 тона консерви годишно, а днес производството е около 150 000 тона, посочват от барнша, като близо половината от продукцията е предназначена за износ.
Въпреки предизвикателствата и всички проблеми българските предприятия предлагат продукти с много високо качество и имат съществен принос към икономиката на страната. А браншовата организация обединява 50 предприятия, формиращи близо 70% от консервното производство у нас и фирмите остават ангажирани с развитието на сектора и търсенето на устойчиви решения.
От браншовия съюз отбелязват, че
връзката между науката и бизнеса е ключова за модернизацията и конкурентоспособността на бранша.
Въпреки трудностите, фирмите изразяватумерен оптимизъм за развитието. През последните години се наблюдава лек ръст на производството, което дава увереност в потенциала за развитие на бранша.
Консервната индустрия е малък сектор, но с важно икономисеко значение. Той важен партньор на земеделските производители, тъй като осигурява пазар за сезонната продукция и намалява загубите при плодовете и зеленчуците. Чрез него български продукти достигат до потребителите целогодишно и подкрепя развитието на цели региони, в които земеделието е основен източник на доходи.
