Допълнителните 50-процентни мита за множество американски стоки, които въведе Канада в отговор на митническите налози на Вашингтон, влизат в сила в полунощ на 8 септември, а на хоризонта няма признаци за търговска сделка между двете северноамерикански държави. Контрамитата ще засегнат произведени в Съединените щати продукти на стойност близо 28 милиарда канадски долара (20 милиарда щатски долара) – от стомана до мебели и памучни тениски. Прясната риба и омарите също са били в списъка, но Отава по-късно ги е извадила от него след съпротива на местния сектор за морски дарове – показател за трудния баланс, който трябва да постигне, докато си разчиства сметките с най-големия си търговски партньор.
Както американски, така и канадски представители заявиха, че биха искали да сключат сделка, но не е направен никакъв жест за възобновяване на преговорите, след провала им в края на август. В разговор с репортери миналата седмица канадският премиер Марк Карни заяви, че страната му все още търси споразумение със Съединените щати, което е „трайно“ и в най-добрия интерес за двете страни. „Готови сме да седнем и да сключим тази сделка, когато американците са готови“, каза Карни.
Междувременно, американският търговски представител Джеймисън Гриър заяви на 3 септември, че топката е в полето на Канада. „Предложихме им най-добрата сделка, те я погледнаха право в лицето и се обърнаха“, коментира Гриър в интервю за „Фокс нюз“, добавяйки, че е имало оскъдна комуникация с канадците след провала на преговорите. В друго интервю за канадската телевизия CBC Гриър предупреди за ответни мерки и намекна, че Съединените щати може да отвърнат на удара, като забранят вноса на някои канадски продукти.
Стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп пък заплаши на 7 септември да спре целия американски бизнес с канадския производител на самолети Bombardier, освен ако не премести производството си на юг. Компанията е една от най-големите в страната и е внесла над 7 милиарда канадски долара в БВП на Канада през 2024 г., според доклад, поръчан от Bombardier от публичната счетоводна фирма „Прайсуотърхаус Купър“.
През уикенда Тръмп „бомбардира“ Отава в поредица от други публикации в своята социална медия Truth Social, като в една от тях определи обменния курс на канадския към щатския долар за „неприемлив“. А в друга показа карта на Северна Америка – включително Канада и Мексико и Гренландия – покрити със знамето на Съединените щати. А министърът на финансите Скот Бесънт по сравни Канада с „малко лаещо куче“, което лае като много по-голямо.
Двустранните търговски отношения между Отава и Вашингтон са оценени на близа 900 млрд. щ. долара през 2025-а. С новите американски мита и канадските контра-митнически ставки, които вече са в сила, компаниите от двете страни се надпреварва да се справят с това, което предстои. В момента в Съединените щати облагат с 25% канадските автомобили и камиони, както и канадската стомана, алуминий и дървен материал. В края на август Тръмп въведе нови митнически ставки от 50% на други стоки като млечни продукти, алкохол, стикове за хокей и парфюми.
Канадските контраналози, описани от Карни като „долар за долар“, ще бъдат прилагани към стотици артикули, идващи от Съединените щати, от полунощ на 8 септември. Те са в допълнение към съществуващите ответни данъци, които Отава наложи върху готови американски автомобили и камиони, които не отговарят на споразумението за свободна търговия между Канада, САЩ и Мексико, известно като USMCA (CUSMA в Канада).
Ако няма отсрочка в последния момент, правителството на Карни ще увеличи вносния данък върху много американски стоманени изделия от 25% на 50% и ще приложи мита върху редица потребителски стоки – мотоциклети, козметика, сирене и други. Мярката ще засегне особено силно американските износители в щати като Мичиган и Охайо, които имат много интензивен обмен с Канада и където ще има ожесточена надпревара на междинните избори през ноември.
Анкетите показват, че мнозинството канадци подкрепят налагането на ответни мита на Вашинггтон. Но икономистите обаче предупреждават, че последните контраналози ще повишат цените за потребителите на стоки от ежедневието като дрехи, храни и мебели. Канадската търговска камара също призова правителството на Карни да предприеме хирургически подход към ответните действия. „Бизнесът разбира ответните мерки, но не иска да вижда безкрайна ескалация“, посочи главният изпълнителен директор и президент на организацията Кандис Лейнг в изявление пред „Би Би Си“ на 4 септември, но добави, че бизнесът „се подготвя за продължителен търговски спор“.
Отпорът на риболовния сектор обаче беше достатъчен за Отава да промени контрамитата си и да извади десетки морски дарове от обмитяване, за да избегне нежелани последици за собствената си икономика. Индустриалните браншове за омари както в Канада, така и в Съединените щати са силно зависими един от друг, като уловените от щатските рибари омари често се изпращат на север, за да бъдат преработени, преди да бъдат изпратени обратно в САЩ и продадени.
Преди последните мита канадската икономика демонстрира признаци на устойчивост. БВП на страната нарасна с 3.3% през второто тримесечие, а от април до юли са били създадени 181 000 работни места. Но през август са били закрити около 41 000 позиции – период, който съвпада с новите американски митнически ставки върху Канада и провала в търговските преговори.
Един сектор, отбелязал умерен ръст, е производството – придобивка, която канадското правителство отдава на потребителите и бизнеса, купуващи повече произведени в Канада продукти. Премиерът Карни обеща да диверсифицира търговията на страната далеч от могъщия си съсед. Данните от юли показват, че делът на канадския износ, насочен към Съединените щати, е спаднал до 66% от средно 75% преди търговската война.
Контрамитата са пресметнат риск за канадския премиер, който преди година премахна много от ответните налози, въведени от неговия предшественик Джъстин Трюдо.
„Ответните мита на Канада имат за цел да направят цената на тази търговска война достатъчно реална за американския бизнес и потребители, така че Вашингтон да има ясен стимул да се върне на масата за преговори“, посочва Брайън Клоу, който беше старши канадски съветник по търговията и отношенията със Съединените щати при Трюдо. „Канада не налага тези мита, защото иска търговска война. Тя налага митата, защото иска търговската война да приключи.“
Американските мита от 50% върху канадски стоки на стойност около 20 милиарда долара влязоха в сила на 22 август. Канадските власти обявиха подробностите за контраналозите си три дни по-късно, които ще засегнат американски стоки на приблизително същата равностойност.
Канадски служител, пожелал анонимност, заяви, че към следобеда на 6 септември не са насрочени нови срещи с американската администрация.
Контрамерките на Канада може да помогнат за защитата на някои местни производители, но ще увеличат разходите и ще влошат положението на много от секторите ѝ, според доклад на Тони Стило и Майкъл Дейвънпорт от Oxford Economics. Те изчисляват, че комбинираният ефект от американските мита, канадските ответни налози и свързаните с тях федерални програми за подкрепа ще намали производството с около 0.3% в сравнение с базовата прогноза. Този доклад взема предвид само обявените мита, а не възможността за ново засилване на враждебните търговски действия.
След като преговорите се провалиха миналия месец, Тръмп обяви, че ще увеличи митата върху автомобилите до 50% от сегашните 25%, и ще въведе 50% ставка на вноса на авточасти, като и двете ставки ще влязат в сила от 1 януари. Той все още не е предприел официални стъпки за прилагане на тези налози и не е ясно дали това е обещаният от него отговор на митата на Карни.
Канадският лидер вече обяви, че правителството му търси трайно споразумение, но предупреди за пореден път, че няма да подпише нищо, което не би позволило на канадската автомобилна, стоманодобивна и алуминиева промишленост да остане конкурентоспособна.
