Цените на суровия петрол отново атакуват 100 щ. долара за барел след като подкрепяните от Иран хути атакуваха саудитски енергийни съоръжения, а Техеран заплаши Съединените щати с „икономическа война“. Фючърсните контракти на сорт „Брент“ за доставка през ноември поскъпнаха с 2 щатски долара (2.06%) – до 99 щатски долара за барел в 8 ч. по Гринуич на 8 септември, а американският WTI за доставка през октомври с 2.93 долара – до 94.41 щатски долара за барел ръст от 3.2 процента. Това са най-високите равнища на двата сорта, съответно от 24 юли и 8 юни насам.
„Ценовото движение отразява както действителните физически ограничения – потоците от танкери през Ормуз остават доста под нормалното – така и ясна геополитическа рискова премия. В момента рисковата премия върши голяма част от тежката работа“, коментира Тим Уотърър – главен пазарен анализатор в KCM Trade. „Що се отнася до останалата част от годината, цената на петрола изглежда ще остане висока, докато протокът остава оспорван, а дипломатическият напредък – нестбилен.“
Операциите в някои енергийни съоръжения в Саудитска Арабия – най-големият износител на черно злато в света, бяха спрени на 8 септември след атаки от йеменските хути, при които са ранени 73 души – акт, който саудитските власти нарекоха опасна ескалация. Иран пък заплаши Съединените щати с „икономическа война“ и заяви, че е изстрелял усъвършенствана ракета по американски военни кораби, подчертавайки рисковете от по-нататъшно задълбочаване на конфликта само дни след като двете страни отново си размениха атаки.
На 5 септември американските сили удариха три ирански петролни танкера, включително един близо до остров Харг – основният център за износ на петрол на Иран, според американското Централно командване. Атаките последваха удари на иранската Революционна гвардия по американски военни кораби, действащи в региона.
Корабният трафик през Ормузкия проток се забави също и в началото на тази седмица, след като Иран заплаши на 7 септември да отмъсти за всякакви нови атаки от страна на Съединените щати. „Не очакваме пълно връщане към капацитета отпреди войната до края на първото или началото на второто тримесечие на 2027 година.“, посочва в анализ за клиентите си Даниел Хайнс от ANZ.
Търговците следят и за подробности за сделката между Иран и Оман за управление на корабоплаването през Ормузкия проток, а интензивните китайски покупки опразват допълнително пазара. Техеран твърди, че споразумението е предстоящо и ще включва временен безопасен маршрут, което повдига въпроси как ще реагира на него Вашингтон след ударите по ирански танкери през уикенда. Ислямската република предупреждава също за риск от атаки срещу плавателни съдове близо до Оман.
Китайските рафинерии също допринасят за хаоса с активизиране на покупките на черно злато, повишавайки цените на сортовете от Африка, Канада и Латинска Америка, въпреки че увеличението не е непременно сигнал за устойчиво възстановяване на търсенето.
„Пазарите все повече вкарват в оценките продължителен конфликт в Близкия изток“, пишат в бележка анализатори на „Голдман Сакс груп“, като повишават скромно прогнозите си а петролните котировки. Те предвижда с по 5 щ. долара за барел повишение на цените на „Брент“ и WTI, съответно до 85 и 80 долара за барел за декември 2026-а, и до 80 и 75 долара за барел за 2027-а, в отговор на новото им допускане, че прекъсванията в корабоплаването в Близкия изток ще продължат и през 2027 година. „Рисковете за нашата прогноза за цените остават значително наклонени нагоре.“
На продуктовия пазар глобалното предлагане на дизел ще остане ограничено поради липсата на свободни производствени мощности за рафиниране, забраната на Русия за износ и наближаването на пиковото зимно търсене, подчертаха високопоставени ръководители в индустрията на 8 септември.
Цената на „Брент“ е скочила с над 30%, откакто Съединените щати и Израел нападнаха Иран преди повече от шест месеца, въпреки че базовия сорт е доста под върховите над 126 долара за барел, достигнати в края на април. Рафинираните горива като дизела са поскъпнали още повече, тъй като войната между Русия и Украйна допълнително влоши обстановката.
Иран и Оман се стремят да формализират контрола над пролива и в крайна сметка биха могли да начисляват транзитни такси. Докато Вашингтон, който блокира иранските пристанища, за да ограничи от Ислямската република, иска Ормузкият проток да се върне към статута си отпреди войната на свободно плавателен воден път.
Въпреки рисковете за корабоплаването, барели петрол продължават да излизат от Персийския залив. Дневните потоци през Ормуз остават около 10 милиона барела, предимно от суров петрол, заяви главният изпълнителен директор на „Витол груп“ Ръсел Харди на Азиатско-тихоокеанската петролна конференция на S&P Global Energy в Сингапур на 8 септември. Въпреки това той предупреди, че пазарите на петролни продукти показват признаци на ограничаване на предлагането.
Китайският внос на черно злато се ускори през август, тъй като товарите от Персийския залив се повишиха, а рафинериите увеличиха покупките си от други източници, според митнически данни от 8 септември. По-високите покупки позволиха на страната да изнася повече петролни продукти, предлагайки известно облекчение на световните пазари.
След неотдавнашното изостряне на военните действия, иранският служител Мохсен Резаи заяви, че „оперативната позиция спрямо американските военни кораби и бази е фундаментално прекалибрирана“. САЩ получиха „ясно предупреждение“ за ракетите на Иран през последните дни, каза висшият служител по сигурността в публикация в X.
„Видяхме толкова много обрати от края на февруари и всеки път, когато си мислехме, че ще стигнем до някъде, процесът бе прекъсван“, отбелязва Крис Уестън – ръководител на изследванията в Pepperstone Group Ltd. „Върнахме се почти в изходната точка.“
