Какво предвижда плана на правителството за реформа в пътната безопасност?

Какво ще представлява приетият от кабинета План за подобряване на пътната безопасност

Министерският съвет прие днес План за действие за ограничаване на риска от тежки ПТП-та и повишаване безопасността на движението по пътищата, като документът включва над 31 мерки, институционална реформа, законодателни промени и по-широко използване на съществуващите технологични системи и камери. Той беше представен от МВР-министъра Иван Демерджиев и транспортния министър Георги Пеев.

Една от основните промени предвижда физическият контрол по пътищата да бъде концентриран в Министерството на вътрешните работи. Към МВР ще бъдат прехвърлени и функциите по пътния контрол, изпълнявани досега от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, както и част от дейностите, свързани с ТОЛ управлението. Министерството на транспорта пък ще изземе другата част от функциите на ТОЛ управлението.

Демерджиев посочи, че досега контролът е бил разпределен между три институции, а координираните проверки между тях са били трудни и редки.

Ще бъде създадено и т. нар. дигитално ядро, което ще събира и обработва в реално време данни от различни системи. На базата на тази информация ще бъдат създавани рискови профили на водачи и превозни средства. Очаква се това да стане с промени в Закона за движението по пътищата.

Припомняме, че по-рано днес премиерът Румен Радев съобщи, че се планира създаването на нова структура, която ще отговаря за пътния контрол и безопасността – Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“.  

Предвижда се единният национален център да използва съществуващата система ТОЛ и да обедини информация от различни източници – данни от МВР, АПИ, общински камери, бодикамери на полицейските служители, сензори и други системи. В системата ще постъпва информация и за второстепенните пътища. Данните ще постъпват директно на полицейските таблети.

Планът предвижда още законодателни промени, свързани с въвеждането на електронни доказателствени записи, които да могат да се използват при установяването на определени нарушения. Ще се работи и за автоматизиране на процеса по издаване и връчване на електронни фишове.

Предвиждат се мерки и за ограничаване на манипулирането на резултатите от техническите прегледи, включително чрез наблюдение на резултатите в реално време. Не се очаква да се променя механизмът за събиране на тол таксите и средствата.

Специален акцент се поставя и върху тежкотоварния трафик, като се предвижда използването на нови сензори и технически средства, които да подават информация към общата система за анализ.

Сред мерките е и изграждането на специализирани полигони за допълнително обучение на младите шофьори – водачите ще могат да преминават обучение в контролирана среда за справяне със ситуации като аквапланинг и други рискови маневри, които не могат да бъдат достатъчно добре пресъздадени в стандартния учебен курс.

Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата също ще получи нова роля – тя ще трябва да се концентрира върху анализа и управлението на риска. В реформата ще се включи и по-тясно използване на данни от здравеопазването и свързване със системата за спешна медицинска помощ по въздуха, с цел по-бърза реакция.

Според Георги Пеев реформата няма да изисква създаването на нова голяма администрация, а ще бъде основана на преразпределение на функции и ресурси.

По думите на Демерджиев концентрацията на пътния контрол в МВР ще доведе до намаляване с около 30% на щатните бройки, които в момента са ангажирани с тази дейност в различни институции.

За изпълнението на плана вече е направен първоначален правен анализ, като са набелязани осем закона и над 10 подзаконови нормативни акта, които трябва да бъдат променени. Предстои създаването на специализирани работни групи, които да подготвят необходимите законодателни текстове. Част от мерките ще започнат да се прилагат веднага, а цялостната реформа трябва да бъде реализирана до края на 2027 година.

Планът е изготвен от междуинституционална работна група с участието на експерти от Министерството на транспорта и съобщенията, МВР, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, АПИ, Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Каква трябва да бъде минималната работна заплата в България през 2027 година?

Подкаст