Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши с по 25 базови пункта и трите основни лихвени проценти на еврозоната на 10 септември за втори път тази година, опитвайки се да овладее предизвикания от скока на цените на енергията инфлационен ръст. Подновените атаки на Съединените щати и Иран срещу военни, корабоплавателни и енергийни активи от края на август насам разрушиха продължилото едва месец относително спокойствие в района на конфликта. Което върна цените на суровия петрол над 100 долара за барел, съживявайки опасенията от вълна от поскъпвания на различни стоки в блока на еврото, който внася горива. И принуди ЕЦБ да реагира, като повиши основния си лихвен процент по депозитите от 2.25% на 2.50%, заявявайки, че се очаква инфлацията да остане над целевите 2% годишно за известно време.
„Конфликтът в Близкия изток продължава да генерира инфлационен натиск и се очаква инфлацията да остане доста над целевата стойност за продължителен период“, се казва в прессъобщение на институцията, публикувано след приключването на двудневното редовно съвещание на Управителния й съвет на 9 и 10 септември.
Централната банка на 21-членния блок на еврото повиши също и някои от прогнозите си за растеж и инфлация в отговор на по-голямата от очакваната устойчивост на икономиката и ефекта от по-високите разходи за горива върху други цени.
ЕЦБ предвижда инфлация от 3% за тази година, 2.5% за следващата и 2.1% през 2028-а. Прогнозите за базовия инфлационен индекс (от който са изключени енергията и храните), са 2.5% през 2026-а, 2.6% през 2027-а и 2.3% през 2028-а. В сравнение с юни, очакванията за базовата инфлацията през 2026-а са непроменени, а за 2027-а и 2028-а са ревизирани нагоре. Тези прогнози обаче е малко вероятно да отразят напълно последния скок на енергийните котировки, особено на природния газ, на който много европейски страни разчитат за отопление.
„Това е особено важно, защото макар шоковете в цените на газа да се проявяват по-бавно от тези на петрола, те също така генерират по-големи и по-устойчиви ефекти върху инфлацията, несъответстваща на енергийните продукти“, посочва в анализ британската банка „Барклис“.
Финансовите пазари предвиждат още едно увеличение на лихвените проценти тази година, последвано от нови една или две промени през 2027-а. За разлика от тях, икономистите смятат, че ходът от 10 септември може да е последният за ЕЦБ засега, въпреки нарастващата вероятност от по-нататъшно затягане на паричната политика.
Европейските централни банкери не направиха дори намек за бъдещи действия, като просто повториха стандартната си позиция, че решенията ще се основават на постъпващите данни. Инвеститорите пък ще търсят указания в отговорите на банковия председател Кристин Лагард на въпросите, зададени на редовната пресконференция след заседанието.
Лагард и колегите ѝ, събрали се в Берлин за традиционното за всяка година съвещание далеч от централата на ЕЦБ във Франкфурт, вероятно са се успокоили от последните данни за растежа. Икономиката на еврозоната се държи по-добре от очакваното, въпреки по-високите цени на горивата, конкуренцията от Китай и въздействието на горещите вълни, причинили суши и пожари. Банковото кредитиране дори се ускори през юли, което предполага, че юнското повишение на лихвите не е намалило активността и дава възможност на паричните стратези да затегнат допълнително паричната политика.
Новите прогнози на ЕЦБ за растежа са за 0.9% увеличение на БВП през тази година, 1.4% през следващата и 1.5% през 2028-а. Банкерите обаче ще следят за повишаване на разходите по държавните заеми, което вече е затегнало условията за финансиране. Доходността на дългосрочните облигации е достигнала невиждани отпреди финансовата криза през 2008-а върхови равнища – реакция на опасенията за инфлацията и за набъбващия държавен дълг.
Конкуренцията от продажбите на фирмени дългови инструменти от големи технологични компании, агресивно набиращи средства за финансиране на бума на изкуствения интелект, добави към натиска върху доходността, а политическите сътресения в Германия разклатиха стабилността на държавните ѝ облигации, които са еталон за еврозоната.
Досега икономическите показатели, които ЕЦБ следи, са като цяло благоприятни. Базовата инфлация, която изключва цените на енергията и храните, се понижи до 2.4% през август, а последното проучване показва, че потребителите са намалили очакванията си за растеж на цените. Увеличението на заплатите също се е забавило.
„За разлика от енергийния шок от 2022 г., тазгодишният удар върху цените на енергията е малко вероятно да предизвика спирала между заплатите и цените, тъй като условията на търсене не са толкова благоприятни за по-висока инфлация“, коментира Андрю Кенингам от Capital Economics.
Глобалният ръководител на отдела за макроикономически въпроси на „Ай Ен Джи“ Карстен Бжески пък твърди, че компаниите, поне в Германия, досега са поели по-високите разходи, в рязък контраст с 2022 г., когато енергийният шок след руската инвазия в Украйна тласна инфлацията над 10 процента.
Еврото остана стабилно в близост до 1.16 щ. долара – лек спад за деня, а доходността на правителствените облигации на страните от еврозоната се повиши.
