Шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) – Обединените арабски емирства, Бахрейн, Саудитска Арабия, Оман, Катар и Кувейт – обмислят среща с ирански представители следващата седмица, на която да се обсъди бъдещето на Ормузкия проток, съобщават запознати с въпроса източници. Ако тя се състои, това ще бъде първото събиране с Ислямската република от избухването на войната преди повече от шест месеца.
Оман се стреми да събере външните министри от GCC и Иран на 14 септември в Салала – град в южната част на страната, според един от източниците, пожелал анонимност поради деликатния характер на въпроса. Срещата все още не е потвърдена, а ескалиращите военни действия между подкрепяните от Саудитска Арабия сили и базираната в Йемен групировка на хутите, поддържана от Иран, могат да попречат на плановете, отбеляза друг източник. Запознатите с въпроса лица добавят, че дори такава сбирка да има, не е ясно дали всички държави от блока – включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Оман – ще участват в нея.
Войната между Иран и Съединените щати е в патова ситуация и двете страни се подготвят за продължаването ѝ с месеци, ако не и по-дълго. Ормузкият проток, който е от жизненоважно значение за световните доставки на петрол, природен газ и други суровини, на практика е затворен откакто Вашингтон и Израел започнаха да бомбардират Ислямската република в края на февруари.
Американците се опитват да принудят Техеран отново да разреши свободното преминаване на кораби през пролива, като използва военноморска блокада за оказване на натиск за постигане на целта. Макар че тази военна операция нанася сериозни щети на иранската икономика – рязко обезценяване на риала и инфлация, достигнала близо 90% – ръководството на страната упорства, че няма да отстъпи по въпроса за Ормуз и няма да се върне към преговори, докато американският президент Доналд Тръмп не вдигне блокадата. И че ще продължи да отвръща на ударите на САЩ срещу свои кораби и територия.
Оман и Иран – двете държави, разположени от двете страни на пролива – от седмици преговарят за споразумение за относно управлението на морския трафик. Техеран твърди, че сделката е близо и че тя ще даде право на иранците да определят кои кораби могат да навлизат в Персийския залив и евентуално да събира такси от тях – предложение, което Вашингтон със сигурност ще отхвърли.
Повечето държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) също настояват за свободно преминаване през водния път, макар да не е ясно дали биха приели временна договореност, която би довела до увеличаване на трафика.
През последните два месеца през Ормузкия проток преминават повече кораби. Те обаче се движат предимно тайно през нощта, под военната защита на Съединените щати и изключени транспондери. Те са подложени на постоянен обстрел от ирански ракети и дронове. Саудитска Арабия и ОАЕ пък използват тръбопроводи, за да заобиколят това критично тясно място за голяма част от износа си на черно злато.
Въпреки това, фактическото блокиране на пролива продължава да вреди на икономиките им и да отблъсква инвеститори и туристи от региона. Тази седмица Катар обяви най-големия от почти десетилетие насам бюджетен дефицит за второто тримесечие. БВП на Саудитска Арабия също се сви през същия период.
Междувременно, бунтовниците хути отвориха втори фронт в Залива – срещу Рияд. И на 11 септември на практика са завършили бързото си настъпление за установяване на контрол над йеменското крайбрежие на Червено море и по този начин са укрепили хватката си върху един от най-важните морски търговски пътища в света, оказвайки значителна подкрепа на своите съюзници в Иран.
Групировката е превзела Перим – остров, разположен в средата на жизненоважния проток Баб ел-Мандеб, съобщават няколко информационни агенции, позовавайки се на множество източници. Това се случва само ден след превземането на историческия пристанищен град Моха, последвалото настъпление към стратегическия крайбрежен град Дубаб и очевидното изтегляне на силите на международно признатото йеменско правителство (подкрепяно от Саудитска Арабия) от остров Перим, известен още като Майун.
Хутите и застаналата срещу тях коалиция водят гражданска война от 2014 г. насам. Конфликтът дълго време беше в затихваща фаза след сключеното примирие между противниците, но през последните седмици отново прерасна в ожесточени сражения, пораждайки опасения от завръщане към пълномащабна война и създавайки сериозна нова заплаха за световната икономика.
Евентуалният контрол на хутите над протока Баб ел-Мандеб – входна точка към търговския път през Червено море, свързващ Европа и Азия – би могъл допълнително да застраши износа на петрол, като същевременно предостави на Иран мощен нов лост за влияние в конфликта му със Съединените щати.
Саудитска Арабия – най-големият износител на черно злато в света, беше принудена да разчита на маршрута през Червено море поради блокадите на Ормузкия пролив. И ако хутите успеят по подобен начин да застрашат корабоплаването през протока Баб ел-Мандеб, това би могло да ограничи доставките на петрол по още един ключов морски път и да задълбочи световната енергийна криза.
Хутите са атакували и петролни съоръжения в самата Саудитска Арабия, а в рамките на друго потенциално значимо събитие сателитни снимки от 11 септември показват стълб от дим с дължина 60 мили (около 96 км) по протежение на трасето на саудитския петролопровод „Изток-Запад“. Това съоръжение е ключова алтернатива за саудитския износ, който не може да преминава през Ормузкия проток. Данните за засичане на пожари са отчели високи температури на няколко места по протежение на трасето на инфраструктурата на подземния тръбопровод, но остана неясно какво точно се е случило.
Андреас Криг – старши преподавател в катедрата по сигурност към King’s College London, предупреждава, че рискът от задълбочаване на конфликта е „нараснал значително“. „Важната промяна е, че хутите сега атакуват едновременно двата стълба на саудитската сигурност: южната саудитска територия и стратегическата дълбочина на Червено море на кралството“, посочва той в писмени коментари преди съобщеното превземане на Перим от хусите. „Рияд все още отчаяно иска да избегне друга война от типа на 2015 г., но пространството му за сдържаност се стеснява“, добавя Криг.
В изявление, публикувано от силите на хутите на 11 септември, се казва, че „морското корабоплаване е безопасно за всички компании, с изключение на саудитските кораби“, и се обещава да се нанасят удари по саудитски цели, „докато агресията не спре и блокадата срещу нашия скъп народ не бъде вдигната“. В него се посочва още, че 9 самолета са били свалени от силите на хутите, а стотици войници на противника са „убити, пленени или ранени“ по време на бързото настъпление.
Според Криг, „дори контролът над Моха, Зубаб и Перим не би дал на хутите суверенен контрол над целия пролив, тъй като западният бряг остава извън територията на Йемен. Това обаче би им осигурило значително по-големи възможности да оспорват, заплашват и потенциално да възпрепятстват търговското използване на този воден път.“ Той добавя, че резултатът би бил „огромен шок за световната търговска система“.
Събитията ускориха поскъпването на черното злато, като сорт „Брент“ стигна до 110 щ. долара за барел на 11 септември. Впоследствие, новината за евентуалната среща между представители на Иран и на Съвета за сътрудничество в Персийския залив охлади възхода на суровината и върна цените в близост до 105 долара за барел.
