Урсула фон дер Лайен ще произнесе пред Европейския парламент в Страсбург на 16 септември речта „За състоянието на Европейския съюз“. Това се случва в момент, когато дневният ред на Брюксел е доминиран от четири непосредствени проблема – цената на енергията, конкурентоспособността на европейската индустрия, рязкото увеличаване на разходите за отбрана и войната в Украйна. Към тях се добавят миграцията, изкуственият интелект, климатичната адаптация и отношенията със САЩ и Китай.
За Фон дер Лайен това е втората годишна реч от началото на втория ѝ мандат и шестата ѝ като председател на Европейската комисия. Тя трябва да представи работната програма на Комисията за следващите 12 месеца, но политическият натиск върху нея вече е различен от този в началото на мандата. След стотиците стратегически документи, законодателни пакети и инвестиционни планове държавите членки очакват конкретни резултати.
Годишната реч съществува от 2010 г. и е моделирана по американската президентска реч „За състоянието на Съюза“. Първата е произнесена от Жозе Мануел Барозу през септември 2010 г., когато основният въпрос пред ЕС бе европейската дългова криза. При Барозу центърът на дебата бе еврозоната, при Жан-Клод Юнкер – миграцията, Брекзитът и икономическото възстановяване, а при Фон дер Лайен фокусът се измести към зелените политики, след което към сигурността, индустриалната политика и геополитическата автономия.
Тази година обаче Комисията трябва да даде отчет и за изпълнението на препоръките на Марио Драги за конкурентоспособността. Докладът на бившия италиански премиер от 2024 г. предупреди, че ЕС се нуждае от допълнителни инвестиции в размер на около 750–800 млрд. евро годишно, за да запълни разликата със САЩ и Китай по отношение на производителността, технологиите, енергетиката и отбраната.
Проблемът е, че значителна част от реформите се движат бавно. От 383-те препоръки в доклада на Драги към юли 2026 г. само 15.7% са били напълно изпълнени, докато 41.3% са частично реализирани. Особено трудно напредват мерките за интеграция на капиталовите пазари, премахване на оставащите бариери пред единния пазар и стратегическите зависимости.
Затова една от ключовите теми в речта ще бъде опростяване на регулациите.
Комисията вече представи няколко пакета за намаляване на административната тежести се очаква Фон дер Лайен да настоява за още по-систематично преразглеждане на европейското законодателство. За бизнеса въпросът не е само колко регулации ще бъдат отменени, а дали това ще намали реалните разходи за производство и инвестиции.
Най-тежката задача – енергията и индустрията
Цената на енергията е една от най-сериозните слабости на европейската индустрия. След руската инвазия в Украйна ЕС намали дела на руския газ в общия си газов внос от около 45% преди войната до приблизително 12 процента. Зависимостта обаче не изчезна напълно, а част от руския втечнен природен газ продължи да достига до европейския пазар.
Паралелно с това Брюксел увеличи инвестициите в терминали за втечнен газ, междусистемни газови връзки и възобновяема енергия. Планът REPowerEU предвиждаше около 300 млрд. евро инвестиции, свързани с енергийната трансформация и намаляването на зависимостта от руски изкопаеми горива, но мобилизираните средства до момента са значително по-малко – около 54.3 млрд. евро. Това поставя Фон дер Лайен пред сложен избор. ЕС трябва да намалява емисиите и едновременно да предостави на химическата, металургичната, автомобилната и други енергоемки индустрии електроенергия на конкурентни цени.
Има натиск и от Германия, Франция и Италия, които искат по-силна защита на европейските производители от евтиния китайски внос. Особено тежка е ситуацията в химическата индустрия, където високите разходи за енергия се комбинират със слабо търсене и силна конкуренция от Китай.
През 2023 г. Комисията започна антисубсидийно разследване срещу китайските електромобили, което доведе до въвеждането на допълнителни мита. Пекин отговори с търговски мерки срещу европейски продукти, включително свинско месо и коняк.
Този път не се очаква Фон дер Лайен да обяви ново голямо разследване срещу Китай. По-вероятно е тя да постави акцент върху диверсификацията на веригите за доставки и намаляването на зависимостта от един доставчик или пазар. Това е особено важно за критичните суровини, батериите, полупроводниците и технологичното оборудване.
Изкуственият интелект ще бъде другият икономически приоритет. Комисията вече подготвя мерки за изграждане на европейски изчислителен капацитет, развитие на ИИ инфраструктура и внедряване на технологията в промишлеността. Основният проблем е разликата между Европа и САЩ по отношение на частните инвестиции и мащаба на водещите технологични компании.
Очаква се Фон дер Лайен да постави специален акцент и върху ефекта на ИИ върху пазара на труда. Комисията събира нови данни за броя на работните места, които могат да бъдат автоматизирани, и за новите професии, които ще се появят след внедряването на технологията. Това е важно и заради демографската ситуация в ЕС, защото застаряването на населението увеличава натиска върху пазара на труда и социалните системи.
Климатичната политика също ще бъде представена през икономическата призма. След поредното лято с екстремни горещини, пожари, суша и натиск върху водните ресурси Комисията подготвя европейски план за адаптация към климатичните промени. Очаква се той да включва общи климатични сценарии, оценки на риска и изискване климатичната устойчивост да бъде включвана в инфраструктурните инвестиции и националното планиране. Това е различно от досегашния акцент върху намаляването на емисиите. В следващия етап Брюксел ще трябва да финансира не само декарбонизацията, но и защитата на инфраструктурата, земеделието, водните ресурси и градовете от вече настъпващите климатични промени.
Три политически фронта – Украйна, отбрана и миграция
Украйна ще бъде сред най-конкретните теми в речта. ЕС договори заем от 90 млрд. евро за 2026–2027 г., предназначен да подпомогне Киев. Украинските власти обаче оценяват допълнителните потребности само за отбраната през 2026 г. на около 27 млрд. евро.
Другият спор е за приблизително 210 млрд. евро руски активи, замразени в Европа. Използването на самата главница за финансиране на Украйна остава юридически и политически чувствително, особено за Белгия, където се намира голяма част от активите, управлявани от депозитаря Euroclear. Опасенията са свързани с правни искове, финансов риск и възможни руски ответни действия.
Отбраната е пряко свързана с този въпрос. След американския натиск европейските държави увеличават разходите за военни способности, но проблемът вече не е само размерът на бюджетите. ЕС трябва да увеличи производството на боеприпаси, ракети, системи за противовъздушна отбрана, дронове и други ключови компоненти.
Междувременно Киев продължава да настоява за допълнителни системи за противовъздушна отбрана, включително „Пейтриът“, преди зимата, когато руските удари срещу енергийната инфраструктура традиционно се засилват.
Освен това Комисията подготвя нова стратегия за сигурност, която се очаква да бъде представена през октомври. Тя ще бъде свързана с развитието на европейската отбранителна индустрия и с по-голямото използване на европейски производители при обществените поръчки.
Арктика също се превръща в част от европейската политика за сигурност. След посещението си в Гренландия неотдавна Фон дер Лайен заяви, че ЕС трябва да бъде по-ангажиран. Регионът е важен заради критичните суровини, морските маршрути, енергийните ресурси и стратегическото съперничество между Русия, Китай, САЩ и европейските държави. В подготовка е нова „Стратегия за Северното съседство и Арктика“, която разширява географския обхват на досегашната политика на Европейския съюз.
Миграцията е третият фронт. Очаква се Фон дер Лайен да настоява за значително разширяване на граничната агенция „Фортекс“. Обсъжданата цел е броят на европейските гранични и брегови служители да бъде увеличен до около 30 000, спрямо приблизително 7800 в момента.
Комисията обсъжда и по-голяма роля на агенцията при връщането на мигранти и възможността ЕС да финансира инфраструктура по външните граници. В дневния ред влиза и идеята за центрове за връщане извън територията на ЕС.
Най-спорният вариант е приемане на обща рамка за ситуации на „масов миграционен натиск“, която би позволила временно прилагане на извънредни правила, включително ускорени процедури за връщане. Подобен подход вече беше предложен от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.
Тези мерки са свързани с политическия натиск от крайнодесните партии. В Германия крайната десница продължава да увеличава влиянието си, а в редица държави миграцията се превърна в една от водещите теми на изборите. Натискът принуждава центристките партии да приемат по-строги позиции по границите и връщането, без да изоставят европейските правила за убежище и върховенството на закона.
Към вътрешнополитическия дневен ред се добавя и регулирането на социалните мрежи. Комисията подготвя нов Закон за децата, който предвижда по-строги правила за достъпа на непълнолетни до социални платформи. Обсъжда се многостепенен режим, при който деца под 15 години ще имат достъп до определени услуги при родителски контрол. Ограничения могат да бъдат приложени и към онлайн игрите и ИИ чатботовете.
Фон дер Лайен трябва да представи и позицията на ЕС спрямо САЩ. Отношенията с Вашингтон вече включват не само търговията и НАТО, но и достъпа до технологии, енергията, отбранителните разходи и европейската политика спрямо Китай.
Всички тези решения ще бъдат поставени и в контекста на бюджета на ЕС за 2028 – 2034 година. Комисията предложи бюджет от близо 2 трилиона евро, но Германия и други нетни донори настояват за по-строга финансова дисциплина. В същото време Полша, Испания, Италия и други държави защитават по-силно финансиране за политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика.
Това означава, че зад всяка от големите теми в речта стои един и същ практически въпрос – как ще бъде финансирана политиката на ЕС и кои разходи ще бъдат ограничени, за да се освободят средства за новите приоритети? Дали обаче Фон дер Лайен има решение на този въпрос?
Използвани източници: Политико и Ройтерс
