В предишния анализ защитихме тезата, че предстоящите президентски избори не са „свирен мач“ – нито в буквалния смисъл (че се готви манипулиране на резултатите) нито с оглед на предизвестения изход от тях. Уточнихме, че дори да има основателни прогнози кой ще бъде вероятният победител, това далеч не изчерпва политическите последици от изборите, най-вече с оглед представянето на отделните партии. В посочения предходен текст внимание бе отделено основно на управляващата партия „Прогресивна България“. Тук ще се спрем на последиците („залозите“) за опозицията.
В това отношение
все още има някои неизвестни величини –
не е определена кандидатската двойка на „Възраждане“, няма официална позиция за поведението на ДПС. При едно или друго решение на посочените неясноти са възможни различни варианти кои ще бъдат вторите на балотажа (ако приемем, че ще има такъв и че Йотова е сигурен участник в него), както и какви ще са последиците за съответните партии.
Както вече посочихме, предстоящите президентски избори ще дадат не само отговор на въпроса кой ще бъде седмият български президент, но и как ще се позиционират политическите сили в периода след навлизането на системата в качествено нова структура с една доминираща партия. Представянето на отделните кандидати и способността на партиите за електорална мобилизация ще очертаят изходните им позиции за местните избори през 2027 г. и дори за следващия парламентарен вот. Но в допълнение ще стане ясно
доколко ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС и „Възраждане“ са се възстановили
от тежкото поражение на парламентарните избори през април и способни ли са поне да започнат да възстановяват влиянието си сред избирателите.
От този анализ вече можем да изключим ГЕРБ, защото там трябва тепърва да се изясняват последиците от отказа да бъде издигнат техен кандидат, както и да бъде определена ясна позиция към останалите двойки. Това наистина е интересна задача, тъй като за пръв път най-голямата опозиционна партия у нас практически се самоотстранява от участие в национални избори. Вече има различни мнения по въпроса дали Борисов е направил „правилния“ избор между различни лоши решения, но засега това са просто спекулации. Процесите в ГЕРБ са доста по-сложни и заслужават внимателно изучаване, защото няма основания за преки аналогии с предишни случаи (като НДСВ).
Също така, независимо от политическите декларации,
не е особено трудно да предвидим поведението на ДПС
и най-вече на техните избиратели. При очертаващите се кандидати официална подкрепа едва ли ще бъде заявена, но неявната работа на структурите и най-вече вероятното поведение на основната част от избирателите ще бъде в полза на Йотова, включително заради подкрепата от страна на премиера Радев и неговата партия.
На пръв поглед най-ясна е картината при ПП и ДБ,
тъй като те припознават двойката Гюров-Кандев, която поне засега изглежда с най-големи шансове да заеме втора позиция, а това означава почти сигурно явяване на балотаж. Ако тази двойка се представи добре, т.е. не просто достигне до втори тур, а успее да събере подкрепа, надхвърляща резултата на бившата коалиция на парламентарните избори (особено ако разликата спрямо първите не е много голяма), това би била важна стъпка за нейната политическа релегитимация след тежката загуба през април и възможен тласък за нова динамиката в опозиционното пространство.
Някои наблюдатели смятат такъв оптимистичен развой за почти сигурен, но тук има два проблема – единият с електоралния потенциал, а вторият с неафишираните съображения на ръководствата на ПП и ДБ.
Повечето безпристрастни анализатори смятат,
че Гюров-Кандев трудно ще излязат извън периметъра на твърдия си електорат (т.нар. демократична общност), включително с оглед привличане на допълнителна подкрепа за балотажа. Подобно капсулиране би затвърдило статута на ПП и ДБ като може би първа по класиране, но неубедителна опозиционна сила, която няма основания да претендира за ролята на основен опонент на управляващите.
Вторият проблем е свързан с факта, че убедително представяне на Гюров би увеличило политическата му тежест в съответното пространство, а това неизбежно ще бъде за сметка на ПП и ДБ и най-вече на техните лидери. Василев, Мирчев, Божанов и сие едва ли са във възторг от
появата на популярен пряк конкурент,
особено в контекста на разпространяваните твърдения, че след изборите Гюров ще обяви създаване на собствена партия. Съвсем не е случайно отлагането до последния момент на вземането на официално решение на ръководните органи на двете формации за подкрепа на Гюров-Кандев, но дори то не гарантира ефективна подкрепа.
Говорене в полза на Гюров несъмнено ще има, но дали то ще прерасне в максимална мобилизация на терен не е ясно, особено като отчитаме, че партийните структури и представителството в местната власт на двете формации (особено на ПП) не са изборни машини от типа на ГЕРБ. Вярно е, че „демократичната общност“ се активизира главно през социалните мрежи, но това не върши особена работа извън най-тясното, идеологически мотивирано ядро.
Много сериозни са и залозите за „Възраждане“, които претърпяха катастрофален отлив на избиратели в полза на „Прогресивна България“. Пред партията на Костадинов стои двойна задача – да си върне поне част от патриотичния и русофилски вот, като вземе поне частичен реванш от Радев, и в същото време да докаже, че не е изпаднала от кръга на формациите, борещи се за второ-трето място. Ако това предизвикателство не бъде посрещнато достойно,
„Възраждане“ може да влезе в низходяща спирала,
от която много трудно се излиза. Допълнителна трудност е заявената амбиция от страна на БСП чрез активна подкрепа за Илияна Йотова да започне процес на възстановяване на предишния внушителен електорален корпус, част от който „мигрира“ именно към Костадинов. Очевидно решението не е лесно, а рисковете за ръководството на партията са големи, затова определянето на кандидатската двойка се бави до последния възможен момент. Можем да предположим, че преди две и дори преди една година това едва ли щеше да е така, а самият Костадинов вероятно щеше да бъде първия обявен кандидат.
Общото за ПП, ДБ и „Възраждане“ е, че те ще се стремят да наберат необходимия актив за постигане на целите си не толкова чрез опониране на фаворита Йотова, а чрез атаки срещу правителството и парламентарното мнозинство. Поставянето на знак за равенство между действащия и бившия президент обаче не е най-ефективната стратегия, тъй като Йотова отдавна е изградила свой собствен образ, който не се изчерпва с ролята на лоялен съратник на Радев. Още по-малка работа ще свършат опитите за компроматни атаки срещу нея.
Основният проблем на опозиционните формации
се корени в това, че те не успяха да извадят нито силни, способни да разширят електората кандидати, нито разумни и в същото време приемливи за мнозинството от българите идеи.
Накрая, една интересна, дори екзотична особеност на настоящите президентски избори е нарояването на много голям брой независими кандидати, издигнати от инициативни комитети. Колко от тях ще успеят да изпълнят формалните законови изисквания и особено да постигнат що-годе забележимо представяне е отделен въпрос, но не е изключено поне за някои от тях това да е възможен трамплин за по-нататъшна политическа кариера.
