Според органа за надзор към Пентагона, американските въоръжени сили изпитват „недостиг в стратегическите запаси“ от боеприпаси, след като са изразходвали муниции на стойност над 22 милиарда долара през първите четири месеца от войната на президента Доналд Тръмп срещу Иран. В най-подробния публичен отчет до момента за разходите на Съединените щати за войната, докладът на генералния инспектор на Министерството на отбраната противоречи на твърденията на Тръмп и на министъра на ведомството Пийт Хегсет, че недостиг няма. Анализът на надзорния орган на Пентагона е първото официално признание от страна на държавна институция за недостига на муниции от началото на конфликта, който предизвика криза на световния енергиен пазар, доведе до рязък скок на разходите за кредитиране и отприщи нова инфлационна вълна в световните икономики.
„Разходването на боеприпаси“ по време на войната „доведе до недостиг в стратегическите запаси и разкри тесни места в индустриалната база за попълване на резервите“, посочват от службата на Майкъл Дъфи – заместник-министър на отбраната по въпросите на натрупването и поддръжката.
На 14 септември Тръмп заяви в социалната си медия Truth Social, че Съединените щати „произвеждат повече висококласни и елитни оръжия, от когато и да било в историята си. Те се доставят ежедневно на нашите сили в Близкия изток и извън него“. Преди две седмици пък стопанинът на Белия дом написа, че САЩ разполагат с „практически неограничени“ количества боеприпаси, и разкритикува съобщенията за недостиг на такива.
Въпреки че Пентагонът предприема стъпки за разширяване на производствения капацитет за муниции, от екипа на Дъфи отбелязват, че за тази цел на американската отбранителна индустриална база са необходими „значителни срокове за подготовка“. Основните пречки са свързани с производството на ракетни двигатели с твърдо гориво, наличност на висококачествени експлозиви и горива, както и с наемането на квалифицирана работна ръка, става ясно от доклада. В документа се отбелязва също, че разходите на Пентагона за боеприпаси „илюстрират мащаба и сложността на съвкупността от цели, създадени от Иран“.
Генерал Кенет Уилсбах – висш офицер от ВВС на Съединените щати, заяви на 14 септември, че „не е било лесно“ да се „унищожат“ иранските военновъздушни сили и конвенционалните военноморски сили. „Иран не е лесен противник“, добави той.
Докладът на генералния инспектор описва щетите, нанесени от Иран на американски бази и военни летателни апарати: повредени или унищожени 22 самолета и хеликоптери, включително изтребители и самолети цистерни за дозареждане във въздуха. Цитирани са четири изтребителя F-15E, един изтребител F-35A Joint Strike Fighter и един щурмови самолет A-10 Warthog (който е бил унищожен). Унищожени са и дванадесет самолета-цистерни KC-135, както и девет други летателни апарата. Повредени или унищожени са и до 30 дрона MQ-9 Reaper.
В документа се отбелязва също, че Централното командване на САЩ, което ръководи операциите в Близкия изток, съобщава, че иранските атаки са засегнали стотици сгради и съоръжения в американски бази в Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Оман, Катар и Саудитска Арабия, макар че не се посочва стойността на тези щети.
Американските дипломатически обекти в Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са понесли щети на стойност приблизително 184 милиона долара вследствие на ирански удари. След като щабът на Военноморските сили (ВМС) на Съединените щати за Близкия изток в Бахрейн бе поразен от ирански дронове и крилати ракети, службата среща трудности при осигуряването на подходящи алтернативни пристанища и военноморски бази, пише още в доклада.
ВМС са били принудени да използват по-отдалечени логистични центрове, включително съвместната американско-британска база на остров Диего Гарсия, което е довело до дълги логистични цикли с продължителност от 14 до 18 дни.
„Те нанесоха опустошителен удар по Бахрейн“, заяви миналата седмица изпълняващият длъжността министър на военноморските сили Хънг Цао.
Авторите на доклада посочват още, че войната е наложила преместването на над 20 хиляди американски военни и дипломатически служители – както в самото начало на конфликта, така и в дните и седмиците след това. Повечето медицински прегледи на ранени американски военнослужещи са извършени на място – в някои случаи от местни екипи на бърза помощ – а пациентите са транспортирани до местни лечебни заведения, тъй като възможностите за евакуация по въздух са били преместени поради опасения за сигурността.
Освен това американските сили са изпълнили близо 5000 полета от бази в Европа в подкрепа на военните действия, въпреки че Тръмп остро е критикувал европейските съюзници, че не са направили достатъчно, за да подпомогнат войната.
В документа се посочва, че от началото на войната, обявена от Тръмп на 28 февруари, до 30 юни конфликтът е струвал 33.4 милиарда долара, като 22.3 милиарда от тази сума са за боеприпаси, 3.7 милиарда – за загуби на оборудване, и 7.4 милиарда долара за други разходи.
През юли Хегсет заяви, че до момента войната е струвала 37.5 милиарда долара. Нито една от оценките не включва разходите за ремонт на повредените съоръжения и инфраструктура. Белият дом поиска от Конгреса допълнително финансиране за Пентагона в размер на над 67 милиарда долара заради войната, включително 21 милиарда долара за боеприпаси.
