„Банк ъф Джъпен“ повиши основната лихва на Япония до 1.25% след натиска на Бесънт

"Банк ъф Джъпен" повиши основната лихва на Япония до 1.25% след натиска на Бесънт

„Банк ъф Джъпен“ повиши основния си лихвен процент с най-бързия темп от 36 години насам, за да овладее нарастващата инфлация. На 18 септември, след приключването на двудневното им заседание, японските централни банкери обявиха, че качват лихвата с 25 базови пункта – до 1.25% – най-високата й стойност за последните 31 години. Това е най-краткият интервал между две лихвени увеличения от 1990 г. насам. Японските парични стратези заявиха и готовността си да продължат да повишават кредитните разходи, включвайки се в битката и на други големи централни банки срещу инфлационния натиск, предизвикан от препускащите цени на суровия петрол.

Въпреки че решението беше широко очаквано, то не успя да подкрепи йената и вместо това тя поевтиня до 156.91 за един щатски долар, тъй като инвеститорите насочиха вниманието си към липсата на изрични сигнали за затягане на паричната политика („ястребови“ нагласи) и върху двамата членове на управителния съвет, които се обявиха против решението, настоявайки за търпение при повишаването на разходите по заемите.

„Самото повишение на лихвените проценти съответстваше на пазарните очаквания, но двата гласа „против“ се оказаха лека изненада, тъй като само част от участниците на пазара ги бяха предвидили“, коментира Хирофуми Сузуки – главен валутен стратег в SMBC в Токио. „Резултатът донякъде охлади очакванията за по-нататъшни повишения на лихвите и създаде впечатление за по-мек подход („гълъбова“ позиция).“

На приключилото на 18 септември двудневно заседание „Банк ъф Джъпен“ повиши основния си лихвен процент от 1% на 1.25% с мнозинство от 7 на 2 гласа. Членовете на управителния съвет Тоичиро Асада и Аяно Сато гласуваха против решението. Това е първият лихвен ръст от три месеца насам, доближил лихвените проценти до нива, които японските централни банкери считат за неутрални за икономиката и е поредната стъпка към отказ от десетилетията на свръхниски лихви, утвърдили йената като евтина валута за финансиране на глобални операции.

В изявлението след края на заседанието „Банк ъф Джъпен“ посочва, че макар икономическото развитие и динамиката на цените да се движат в съответствие с основната прогноза, съществува риск базовата инфлация да се отклони от целевото ниво от 2% годишно.

„Инфлацията при цените на едро остава висока, а ценовият натиск от търговията между предприятията започва да се пренася върху потребителските цени“, отбелязват банковите парични стратези. „Базовата инфлация се доближава до 2%“, докато компаниите продължават да прехвърлят разходите за по-високи заплати към крайните цени, а инфлационните очаквания продължават да растат, допълват

„Тонът на изявлението, както и фактът, че двама членове не подкрепиха решението за повишаване на лихвите, подхранват очакванията, че Японската централна банка ще подходи предпазливо към по-нататъшното затягане на паричната политика“, коментира Фред Нойман – главен икономист за Азия в „Ейч Ес Би Си“ в Хонконг.

През 2024 г. „Банк ъф Джъпен“ се отказа от продължилата десетилетие политика на стимулиране и повиши лихвените проценти на няколко пъти – включително през юни 2026-а – със средно темпо от два пъти годишно, тъй като прецени, че Япония има напредък към трайното достигане на целевото инфлационно ниво от 2% годишно. Повишението до 1.25% на 18 септември вкара лихвата в рамките на прогнозния диапазон на банката (1.1% – 2.5%) за номиналния неутрален лихвен процент в Япония – т.е. нивото, което нито забавя, нито прегрява икономическия растеж. Което повдига въпроси до каква степен в крайна сметка биха могли да се качват лихвите.

Въпреки това, „Банк ъф Джъпен“ все още изостава от своите партньори в световен мащаб, като основният ѝ лихвен процент остава по-нисък от този на Европейската централна банка (която миналата седмица повиши базовата си лихва до 2.5%) и от диапазона от 3.75% – 4.00% на Федералния резерв. Бавното темпо на повишаване на японските лихви често е сочено като причина за слабостта на йената, която оскъпява вноса и подклажда инфлацията в по-широк план.

Публикуваните на 18 септември данни показаха, че през август базовата потребителска инфлация се е задържала близо до целевото ниво от 2%, тъй като компаниите продължават да прехвърлят върху крайните цени нарасналите си разходи за широк спектър от хранителни стоки и продукти от първа необходимост.

Анализатори, анкетирани от агенция „Ройтерс“, очакват „Банк ъф Джъпен“ да повиши лихвите до 1.5% до края на март следващата година, а след това до 1.75% през второто тримесечие на 2027-а. Повечето от тях прогнозират крайно лихвено ниво от най-малко 1.75 процента.

Пазарите бяха калкулирали почти напълно очакваното повишение на лихвите през септември след поредицата от сигнали за затягане на паричната политика от японските централни банкери. Сред тях беше и юлското предупреждение за риска от превишаване на инфлационната цел вследствие на рязкото поскъпване на горивата, увеличените разходи за внос заради слабата йена и силното търсене, свързано с изкуствения интелект.

Министърът на финансите на Съединените щати Скот Бесънт също се включи в словесната интервенция, като заяви, че е изразил категоричната си подкрепа за „решителни“ мерки в паричната политика за справяне със слабостта на йената по време на среща с банковия председател Кадзуо Уеда, проведена в рамките на форума на финансовите министри от Г-20. Решавайки да се присъедини към японската пазарна намеса за изкупуване на йени в подкрепа на валутата, Бесънт също така призовал администрацията на министър-председателя Санае Такаичи да не засилва фискалните стимули – ход, който противоречи на усилията на „Банк ъф Джъпен“ да овладее инфлационния натиск.

Мнозина висшестоящи японски централни банкери, включително Уеда, обаче не дават яснота за евентуалния темп и мащаб на бъдещите повишения на лихвените проценти, като изтъкват, че много неща ще зависят от инфлационните перспективи и от това как досегашните лихвени увеличения на банката ще повлияят на финансовите условия в страната.

Междувременно, японската парична единица продължи да пълзи надолу и в 10.33 ч българско време на 18 септември се предлагаше за 157.30 йени за един щ. долар.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще се отрази ли промяната на модела „парите следват ученика“ върху резултатите на българските ученици в изследването PISA?

Подкаст