Утре в централата на ООН в Ню Йорк започват общите политически дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на световната организация. Българската делегация ще бъде ръководена от президента Илияна Йотова. В състава ѝ влиза и министърът на външните работи Велислава Петрова, която ще започне участието си в съпътстващите прояви още днес.
Общият политически дебат в рамките на сесията ще се проведе от 22 до 28 септември в централата на ООН в Ню Йорк, с почивен ден на 27 септември. В него ще участват високопоставени представители на всичките 193 държави членки на организацията.
Мотото на 81-вата сесия е „Възстановяване на доверието, управление на трансформацията: Организация на обединените нации, която дава резултати за всички“. Председател на сесията е министърът на външните работи на Бангладеш Халилур Рахман. За сравнение, темата на предходната 80-а сесия беше „По-добри заедно: 80 години и занапред в името на мира, развитието и правата на човека“.
И тази година сесията ще събере световни лидери, които ще обсъждат начини за укрепване на международното сътрудничество, ускоряване на изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН и предприемане на общи действия за насърчаване на мира, достойнството и равенството, както и за опазване на планетата. Организацията посочва две основни платформи, насочени към конкретни решения. Едната е специална медийна зона за Целите за устойчиво развитие, където до 25 септември ще се провеждат интервюта и дискусии. Другата е специален салон за ЦУР, функциониращ от 14 до 25 септември, в който са предвидени дискусии, анализи и интерактивни формати.
Още преди началото на политическите дебати, на 18 септември, в залата на Общото събрание на ООН се проведе среща, посветена на Целите за устойчиво развитие. По време на нея беше направен преглед на постигнатото по програмата. Тя е приета през септември 2015 г. и включва 17 цели за устойчиво развитие, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г., както и 169 конкретни подцели.
В рамките на политическата седмица са планирани и редица срещи на високо равнище. На 23 септември ще бъде отбелязана 40-ата годишнина от приемането на Декларацията за правото на развитие. Документът е приет от Общото събрание на ООН през 1986 г. и определя развитието като неотменимо човешко право, което дава възможност на хората и народите да участват в икономическия, социалния, културния и политическия напредък.
Същия ден ще се проведе и среща, посветена на климатичните действия и справедливия преход към нисковъглеродна икономика. Основният акцент ще бъде върху необходимостта този преход да бъде приобщаващ и да не поставя в неравностойно положение уязвими региони, общности и работници.
На 24 септември световните лидери ще обсъдят заплахите, свързани с покачването на морското равнище. Този проблем се проявява все по-ясно чрез зачестяващите екстремни природни явления, сред които и наводненията.
Ден по-късно, на 25 септември, ще се проведе среща на високо равнище, посветена на превенцията, подготовката и реакцията при пандемии. Дискусиите са свързани и с изводите, направени след пандемията от COVID-19, която започна в началото на настоящото десетилетие.
На 28 септември ще бъде отбелязана 25-ата годишнина от приемането на Декларацията и Програмата за действие от Дърбан. Двата документа са резултат от Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, проведена в Дърбан, Република Южна Африка, през 2001 година. Те представляват основа за международните усилия на ООН в борбата срещу расизма.
На 29 септември е предвидена пленарна среща на високо равнище, посветена на Международния ден за пълното премахване на ядрените оръжия, който се отбелязва на 26 септември. Целта му е да привлече общественото внимание към опасностите, свързани с ядрените оръжия, и да насърчи международните усилия за постигането на свят без ядрени арсенали. Международният ден е обявен от Общото събрание на ООН през 2013 г., след срещата на високо равнище за ядреното разоръжаване, проведена същата година в Ню Йорк.
Провеждането на 81-вата сесия съвпада и с подготовката за избора на следващ генерален секретар на ООН. Той ще наследи Антонио Гутериш, чийто втори петгодишен мандат приключва в края на годината. По традиция съществува негласна договорка следващият генерален секретар да бъде представител на Латинска Америка, макар това да не е задължително. Допълнително внимание предизвиква и фактът, че досега жена не е заемала поста, което поставя въпроса дали полът ще бъде сред факторите при избора на следващия ръководител на организацията.
