Цената на суровия петрол сорт „Брент“ достигна 110 долара за барел през миналата седмица, а ударната вълна от високите цени на черното злато се разпространи бързо от сметките за енергия на домакинствата до балансите на правителството. Според данни на Международната агенция по енергетика броят на държавите, прилагащи директни субсидии за горива, се е увеличил повече от два пъти – от 16 на 38, през последните четири месеца, докато 94 страни са приели някаква форма на мерки за подкрепа на потребителите в областта на енергията. Международният валутен фонд и други институции продължават да настояват мерките за подпомагане в енергийния сектор да бъдат целенасочени и с краткосрочен характер. В противен случай широкообхватните субсидии, при сблъсък с трайно високи цени на петрола, лесно могат да се превърнат от временни политики в дългосрочна фискална тежест.
Това разширяване на обсега на помощите съвпада с по-суровите условия за държавно финансиране – разходите по заемите на правителството на Съединените щати са се повишили до най-високото си равнище от 2007 г. насам, което означава, че енергийните субсидии и плащанията на лихви по дълга сега се конкурират за едно и също фискално пространство.
Европейските стопанства увеличават помощите, но запасите от природен газ са на рекордно ниски нива, което затруднява фиксирането на фискалните разходи.
На други места по света – Бангладеш избра да повиши цените на горивата, за да ограничи загубите, Бразилия продължава да позволява на фискалния си бюджет да абсорбира разходите за дотации, а Боливия премахна субсидиите за дизел съгласно условията на заема от МВФ. Изборът между защитата на потребителите и поддържането на фискална дисциплина се превръща във все по-остра политическа дилема за правителствата по целия свят.
Европа предприе нов етап на засилване на мерките за подкрепа
На 18 септември Франция удължи срока на мероприятията за подпомагане на шофьорите, изминаващи големи разстояния, които първоначално трябваше да изтекат в края на септември. Германският политик Фридрих Мерц пък обеща в скоро време да предложи мерки за подпомагане на шофьорите при справянето с високите разходи за гориво. Британското правителство също е подложено на натиск, като се отправят призиви поне за предоставяне на допълнителна енергийна помощ на домакинствата с ниски доходи, защото в Обединеното кралство натискът се прехвърли от цените на горивата за транспорт към разходите за енергия за бита.
Очаква се през октомври енергийните сметки на средностатистическото домакинство да набъбнат с 4%, а френският доставчик „Електрисите дьо Франс“ (EDF) прогнозира ново увеличение с 26% още през януари, като окончателната стойност ще зависи от цените на едро на енергията до средата на ноември. Това означава, че правителството не може лесно да фиксира предварително крайните разходи за политиките за енергийна подкрепа – колкото по-високи са цените на едро и по-силно търсенето на енергия през зимата, толкова по-голяма може да бъде тежестта на субсидиите за държавния бюджет.
Ситуацията в Европа се усложнява допълнително от факта, че в навечерието на зимата запасите от природен газ са на рекордно ниски нива. При нормални обстоятелства газохранилищата осигуряват около една трета от нуждите на ЕС от природен газ през зимния период. Недостатъчните резерви правят цените на газа на едро, както и потенциалните държавни субсидии, които те могат да наложат, още по-зависими от динамиката на търсенето и предлагането през следващите месеци.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че през следващите седмици Г-7 ще обсъди възможността за допълнително освобождаване на стратегически резерви от петрол и горива. Ако това деблокиране доведе до поевтиняване на енергията, то би могло косвено да облекчи и натиска върху правителствата по отношение на помощите.
Пазарът на държавни облигации обаче ограничава възможностите за провеждане на политики. На 18 септември еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис предупреди за „ясно изразеното повишаване“ на доходността по държавните ценни книжа и призова страните членки на общността да спазват средносрочните фискални цели. Той отбеляза, че на този въпрос трябва да се гледа сериозно и че нациите от блока трябва да дадат приоритет на разумната фискална политика и да се придържат към целите, заложени в техните средносрочни планове.
Дилемата пред нововъзникващите пазари: избор между субсидии и фискална дисциплина
Фискалните ограничения в Югоизточна Азия са още по-пряко изразени. Индонезия, Малайзия и Тайланд поддържат цените на горивата чрез различни механизми, като същевременно високите стойности на петрола оскъпяват свързаните с това бюджетни програми. Индонезия се ангажира да запази субсидиите, докато Тайланд постепенно ограничава съответните мерки от март насам. Различните политически решения на двете страни отразяват разликите във фискалния им капацитет и способността им да поемат сътресенията в цените на енергията.
На 21 септември Бангладеш реши да прехвърли по-голяма част от разходите върху потребителите. Правителството повиши цените на горивата с до 17.4%, като цената на дизела се увеличи от 115 таки (грубо 94 доларови цента) на 135 таки (1.10 щ. долара) на литър, а цените на бензина и керосина също са били увеличени.
Министерството на енергетиката на Бангладеш заяви, че международните цени на горивата са се удвоили от март насам, а регионалните условия са довели до значително повишаване на транспортните разходи. Запазването на досегашните цени би означавало, че правителството и държавните предприятия ще трябва да поемат все по-голямата разлика в разходите за внос. Този фискален натиск е довел до сериозни финансови последици.
В периода от март до август държавната петролна компания на Бангладеш е натрупала загуби в размер на 228.76 милиарда таки, което се равнява на приблизително 1.9 милиарда щатски долара. Правителството изчислява, че този кръг от корекции на цените може да намали годишните загуби с около 100 милиарда таки и същевременно да запази валутните резерви. С други думи, фокусът на политиката се е изместил от поддържането на ниски цени на горивата за потребителите към овладяване на фискалните загуби и предотвратяване на изчерпването на валутните резерви.
За разлика от тях, Бразилия реши да продължи да поема част от разходите чрез държавния бюджет. На 19 септември компанията Petrobras одобри включването си в нова програма за субсидиране на дизеловото гориво със ставка от 1 реал на литър – първоначално за срок от 30 дни, с възможност за удължаване с още 30 дни. Тази субсидия може да се комбинира със съществуващата субсидия от 1.12 реала на литър. Petrobras обяви, че общият размер на помощите за дизел, бензин и втечнен нефтен газ е достигнал 9.9 милиарда реала.
Боливия пое по различен път. След като Сенатът одобри заем от МВФ на стойност 1.9 милиарда щатски долара, страната премахна субсидиите за дизелово гориво и премина към единна цена, базирана на пазарните нива на международния пазар. Правителството на Боливия заяви, че субсидиите за бензин и дизел струват приблизително 2.6 милиарда щатски долара годишно и че новополучените многостранни заеми не могат повече да се използват за схема от типа „купувай скъпо, продавай евтино“ по отношение на горивата.
Програмата на МВФ също така изисква от страната да ограничи разходите и предвижда пълно премахване на помощите за горива до 2027-а, което обаче не означава, че правителството напълно се отказва от подкрепата за населението. Боливия продължава да прилага мерки като парични трансфери, преференциално финансиране, частични освобождавания от вносни мита и подкрепа за заетостта, като пренасочва фискални ресурси (използвани преди това за мащабно поддържане на ниски цени на енергията) към програми с по-контролируеми разходи.
Сблъсъкът между политическия натиск и фискалната дисциплина
Африканските държави също са изправени пред сериозни трудности. Министърът на финансите и вицепрезидент на Ботсвана, Ндаба Гаолате, заяви, че растящите цени на горивата подклаждат инфлацията и принуждават правителството да предприеме мерки за намеса. Той отбеляза, че се е наложило властите да вземат решения за намаляване на данъците и таксите върху горивата, за да облекчат тежестта върху потребителите и бизнеса, тъй като инфлацията е надхвърлила целевия диапазон на централната банка от 3% до 6 процента.
Дори Съединените щати – най-големият производител на черно злато и природен газ в света – не могат напълно да избегнат последиците от тази криза. Според данни на Асоциацията на американските автомобилисти AAA цените на дизела в страната са счупили исторически рекорди, достигайки средно близо 6.45 долара за галон на 18 септември, което представлява ръст от 70% от началото на войната.
В началния етап на конфликта някои американски щати въведоха така наречените „данъчни ваканции“, но федералното правителство все още не е приложило общонационални мерки за данъчни облекчения или субсидии. Стопанинът на Белия дом Доналд Тръмп предложи временно премахване на федералния акциз върху бензина от 18.4 цента за галон, но това изисква одобрение от Конгреса.
Пааша Махдави – директор на Лабораторията за енергийно управление и политическа икономия към Калифорнийския университет в Санта Барбара, анализира ситуацията, като отбелязва, че правителствата се опитват да предприемат мерки за облекчаване на общественото недоволство, но проблемът е, че веднъж приети, тези мерки действат като сваляне на превръзка – изключително трудно е тя да бъде поставена обратно. Той предупреди, че високите цени на петрола, породени от войната, са политически пагубни и могат да доведат до падане на действащи правителства и до драстични промени в политическия пейзаж.
Основното противоречие на тази енергийно-фискална криза се крие във факта, че способността на правителствата да ограничават крайните цени на енергията чрез фискални инструменти е все по-силно ограничена от разходите за държавно финансиране. Ако подкрепата в енергийния сектор продължи да се разширява, правителствата ще се сблъскат едновременно с два вида разходи: от една страна – бюджетни за субсидиране на домакинствата и бизнеса, а от друга – по-високи лихвени нива при емитирането на държавни облигации.
Изборът между защитата на потребителите и поддържането на фискална дисциплина ще продължи да подлага на изпитание далновидността на политиците през следващите месеци.
