На 25 октомври българските граждани ще гласуват за президент и вицепрезидент. Това са редовни президентски избори, а ако никой от кандидатите не получи необходимата подкрепа на първия тур, балотажът ще се проведе на 1 ноември. Вотът е мажоритарен, защото се гласува за определен кандидат.
В надпреварата участват рекордните 28 кандидатски двойки. Сред тях има такива, които са издигнати от инициативни комитети, както и представители на партии и коалиции. ГЕРБ няма да участва със собствен кандидат за президент, което е първият подобен случай в историята на партията.
Как ще се гласува?
В секциите с 300 или повече избиратели гласуването ще бъде с машина. Такива секции са около 9400, като на местата с по-голям поток от избиратели ще има по две устройства.
С хартиена бюлетина ще се гласува в секциите с по-малко от 300 избиратели, както и в специализираните секции, при гласуване с подвижна избирателна кутия и в определени секции извън страната. Хартиени бюлетини ще бъдат налични и в големите секции, за да може гласуването да продължи при технически проблем с машините.
Изборният ден започва в 7:00 часа и приключва в 20:00 часа. При наличие на чакащи избиратели той може да бъде удължен с до един час.
Кой има право да гласува?
Право на глас имат българските граждани, навършили 18 години към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и лицата, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода“.
Гласуването по закон е задължително, но за негласуване не се предвижда санкция. По предварителни данни на ЦИК избирателите по списък са над 6,6 милиона.
Гласоподавателите могат да проверят номера и адреса на секцията си чрез електронната справка на ГРАО или на телефон 0800 1 4726.
Гласуване по настоящ адрес
Желаещите да гласуват по настоящ адрес трябва да подадат заявление в съответната общинска администрация или онлайн. Крайният срок е 10 октомври.
Студентите в редовна форма на обучение също могат да гласуват в населеното място, където учат, при представяне на необходимите документи и декларация, че няма да гласуват на друго място.
Гласуване в чужбина
Българите зад граница могат да гласуват в секция в чужбина с документ за самоличност, без да е необходимо предварително заявление. Секциите, в които ще може да се гласува извън страната, ще бъдат определени от ЦИК.
За откриването на секция са необходими най-малко 40 заявления. В големите секции с поне 300 заявления или избиратели на предходен вот ще се използват машини.
Как се гласува с машина?
Избирателят получава смарт карта от секционната комисия и я поставя в машината. На екрана се показват кандидатските двойки, а след избора вотът може да бъде прегледан и потвърден.
След потвърждението машината отпечатва разписка. Избирателят трябва да провери отпечатания вот и да пусне разписката в специалната кутия, след което връща картата и се подписва в избирателния списък.
Как се гласува с хартиена бюлетина?
Вотът се отбелязва с „Х“ или „V“ в квадратчето на избраната кандидатска двойка. Възможна е и опцията „Не подкрепям никого“. Знакът трябва да бъде направен със син химикал.
След гласуването бюлетината се сгъва, проверява и подпечатва от секционната комисия, след което се поставя в избирателната кутия.
„Не подкрепям никого“ и невалидните бюлетини
Вотът „Не подкрепям никого“ се отчита при определянето на избирателната активност, но не се разпределя към кандидатите.
Невалиден е вотът, когато е отбелязан неправилно – например с различен знак, в повече от едно квадратче или по начин, който не позволява еднозначно да бъде установен изборът. При хартиена бюлетина използването на химикал в различен от синия цвят също прави гласа невалиден.
Хора с увреждания
Избирателите с трайни увреждания, които не могат да гласуват в секция, могат да поискат гласуване с подвижна избирателна кутия. За целта се подава заявление, към което се прилага необходимият медицински документ.
Подвижна секция се разкрива при наличие на най-малко 10 заявления.
Кога ще има резултати?
Първите прогнозни резултати се очакват непосредствено след края на изборния ден, когато социологическите агенции обявяват данни от екзитпол.
ЦИК трябва да обяви окончателните резултати в срок до три дни след изборния ден. При балотаж окончателните резултати трябва да бъдат обявени до 4 ноември.
Колко струват изборите?
Според одобрената от Министерския съвет план-сметка президентските избори ще струват близо 117 млн. евро. В тази сума са включени и разходите за евентуален втори тур.
Сред основните рискове за изборния процес са купеният и контролираният вот, както и нарушения при отчитането на резултатите. При установени основания изборите могат да бъдат оспорени и евентуално касирани по установения от закона ред.
Касирането представлява отмяна на избори, която може да бъде постановена единствено от съда. Искане за касиране могат да направят кандидатите, както и партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидат-президент.
За да стигне искането до Конституционния съд, то трябва да бъде внесено чрез определена институция – президента, Министерския съвет, главния прокурор или върховните съдилища.
Жалбата трябва да бъде подадена до съответната институция в срок до 7 дни след обявяването от ЦИК на официалните резултати. Ако прецени, че има основания, институцията може да сезира Конституционния съд в рамките на 15 дни. След постъпването на искането Конституционният съд трябва да се произнесе по законността на избора в срок до един месец.
Кандидатите за президент и вицепрезидент:
1. Георги Димов и Димитър Шивиков (ИК)
2. Росен Миленов и Иван Иванов (ИК)
3. Иванка Цветанова-Петкова и Панайот Кючуков (ИК)
4. Андрей Гюров и Георги Кандев (ИК)
5. Йордан Малджански и Валентин Христов (ИК)
6. Камен Тасков и Галя Иванова (ИК)
7. Нако Стефанов и Нина Ламбова (ИК)
8. Методи Бъчваров и Ленин Станоев (ИК)
9. Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев (ИК)
10. Мария Колева и Валери Велковски (ПП „Правото“)
11. Костадин Костадинов и Петър Волгин (ПП „Възраждане“)
12. Александър Томов и Сергей Инджов („Българска социалдемокрация – Евролевица“)
13. Борис Анзов и Бранимир Мичев (ИК)
14. Румяна Ченалова и Георги Георгиев (ИК)
15. Лъчезар Аврамов и Ивайло Дражев (ИК)
16. Иво Лулчев и Стефан Попов (ИК)
17. Радостин Василев и Красимир Манов (ПП МЕЧ)
18. Иван Христанов и Стоянка Черкезова (ИК)
19. Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева (ПП „Величие“)
20. Величка Георгиева и Росен Иванов (ИК)
21. Волен Сидеров и Славчо Велков (ИК)
22. Николай Ненчев и Цвета Кирилова (БЗНС)
23. Искра Недева и Стоян Георгиев (ИК)
24. Пламен Пасков и Светозар Съев (ИК)
25. Илияна Йотова и Кирил Вълчев (ИК)
26. Боян Расате и Йордан Манасиев (ИК)
27. Венцислав Ангелов и Атанас Стефанов („Народна партия „Истината и само истината“)
28. Явор Генов и Максим Велков (ИК)
