Европа в момента плаща надценка от 203 милиона евро на ден за дизел в резултат на геополитически сътресения. 38% от леките автомобили по пътищата на Европейския съюз зареждат дизел, което прави Стария континент най-уязвим на високите разходи за горивото. Шофьорите плащат премия от 30 евро на бензиностанцията, а камионите – по 236 евро допълнително на седмица. 30% от дизеловия парк в Европа е на повече от 15 години. Ако сегашната надбавка за дизел се задържи до Коледа, ЕС ще е похарчил еквивалента на такса за бракуване от 2000 евро за всички дизелови автомобили над 15 години. Това са заключения от последното проучване на T&E (ЕвропейскатаT&E федерация за транспорт и околна среда), публикувано на 23 септември.
Тъй като краят на геополитическите сътресения не се вижда, е необходимо спешно да се забърза навлизането на електрически превозни средства чрез схеми за бракуване и по-строги правила за емисиите от превозните средства, за да се предпази континентът от продължителни високи цени, посочват експертите на T&E.
Пресушаването на пазара на преработени петролни продукти означава, че разликата между вече високите цени на суровия петрол и дизела се е увеличила. В резултат на това рафинериите реализират рекордни в исторически план печалби, а петролните компании са удвоили последните си тримесечни чисти приходи в Европа за сметка на потребителите. Само осем петролни гиганти са реализирали 7.5 милиарда евро свръхпечалби в ЕС през първото полугодие на 2026-а.
ЕС е изложен на изключителен риск, защото регионът е най-зависим в глобален план от дизела. Потреблението на дизел и газьол по пътищата съставлява по-голямата част от потреблението на горивата в 27-членния блок, като най-големият дял отива за транспорт на стоки.
Антъни Фрогат – старши директор в T&E, посочва: „Десетилетната стратегия на Европа за дизелизация се връща като бумеранг. По-високите цени на бензиностанциите притискат потребителите, докато по-високите транспортни разходи оскъпяват всичко останало. Жестока ирония е, че Съединените щати са най-малко уязвими от криза, създадена от самите тях, докато европейската икономика отново понася удара. Решението е ясно. Всеки дизел, който заменим с електрически, е още хиляда литра спестен петрол.“
Краткосрочните мерки, включително намаляване на скоростта по магистралите с 10 км/ч, насоки за екологично шофиране и споделено ползване на автомобили, биха могли да намалят търсенето на дизел с 15 процента. В дългосрочен план електрификацията значително би намалила търсенето на горивото.
Експерти предупреждават, че намеренията на Вашингтон да забрани износа на дизел ще продължи да повишава цените на горивото на Стария континент. Те вече тръгнаха нагоре на 23 септември като реакция на „катастрофалната“ перспектива да бъде отрязан от САЩ, най-големият ѝ доставчик.
Базовите европейски дизелови фючърсни контракти скочиха с цели 7% – до 1528 долара за тон, в сутрешната търговия в Лондон на 23 септември, което се равнява на над 200 долара за барел, (въпреки че цените на суровия петрол почти не се промениха), след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че е казал на администрацията си „нека не изпращаме дизела“. По-късно те паднаха до 1465 долара за тон на фона на скептицизъм сред търговците, че Белият дом ще наложи забрана въпреки отпора на американската енергийна индустрия.
Изявлението на Тръмп дойде след седмици на политически натиск в Съединените щати за ограничаване на износа на горива, тъй като вътрешните цени на дизела скочиха до рекордните 6.54 долара за галон. Това бележи драматичен обрат спрямо обещанието на американската администрация от април, че страната ще бъде „жизненоважна артерия“, продавайки „надеждна изобилна енергия“ на света по време на смущенията, причинени от конфликта с Иран.
Американските рафинерии са работили извънредно тази година, за да доставят огромни количества дизел за Латинска Америка и Европа, печелейки милиарди долари допълнителни приходи. Европа е внасяла по 506 000 барела американски дизел на ден през август, според данните на компанията Kpler. Спирането на този поток може да облекчи натиска върху цените в Съединените щати, но би довело до рязкото им увеличение навсякъде другаде.
„Това би било доста катастрофално“, коментира Юджийн Линдъл – ръководител на отдела за анализ на рафинирани продукти в консултантската компания FGE NexantECA. Той смята, че че световните цени могат да се повишат до 350 долара за барел. „Европа ще се опита да замести (доставката от САЩ), като наддава с по-високи предложения, но Латинска Америка също ще наддава за същите барели. Това е жизнената сила на техните икономики, така че страни като Бразилия не могат да си позволят да не го имат“, добавя Линдъл.
Тъй като много американски рафинерии са подписали дългосрочни договори за доставка с чуждестранни купувачи, това би довело и до правен хаос, отбелязва той. И е убеден, че Съединените щати няма да пристъпят към пълна забрана, което би било твърде разрушително. Все пак, ако се допусне, че администрацията на Тръмп въведе такава, надеждата е, че други правителства и Международната агенция по енергетика бързо ще организират допълнителни порции на дизел от стратегически резерви, за да успокоят пазарите.
Загубата на дизелови пратки от САЩ няма да доведе до недостиг на бензиностанциите, смята Бенедикт Джордж – ръководител на отдела за европейски рафинирани продукти в Argus Media, тъй като континентът разчита на внос само за 20% от нуждите си от дизел. Но добавя, че цените ще се повишат рязко, защото са „много чувствителни към наличието на внос“.
Ръководителите на американски петролни компании лобират активно срещу забраната за износ на горива, предупреждавайки администрацията на Тръмп, че подобен опит за изолиране на американските потребители от световните пазарни оценки би имал тежки последици. По-високите международни котировки на дизела биха увеличили цената на голяма част от американския внос, което би допринесло допълнително за инфлацията.
Доклад на Американския петролен институт (API), публикуван на 22 септември, подчертава, че забраната за износ на дизел би предизвикала хаос в Съединените щати и чужбина, като би премахнала най-големия източник на гориво от световните пазари. „От 8-те милиона барела дизел, търгувани по море в световен мащаб всеки ден, Вашингтон доставя около 1.5 милиона от тях – близо 20%“, пише API. „Премахването на толкова много гориво от световния пазар би изострило самата глобална криза с рафинирането, която повишава цените тук, в САЩ.“
Американските рафинерии произвеждат значително повече дизел, отколкото консумира вътрешният пазар и всеки опит за спиране на износа би го „наводнил“, обяснява Линдъл.
Някои части на Съединените щати, като западното крайбрежие и Нова Англия, зависят силно от вноса на дизел от Азия или Канада и цените в тези региони първоначално биха се повишили рязко заедно с глобалните цени, докато веригите за доставки не бъдат пренасочени към американско гориво. В крайна сметка, американските рафинерии ще трябва да намалят производството на дизел, което също така би довело до по-малки количества бензин и реактивно гориво, потенциално повишавайки цените им.
„В края на краищата, забраната за износ на дизел води до повишаване на цените на бензиностанциите“, пише Гарет Голдинг, който преди това анализира въздействието на забраната за износ на петрол за клона на Федералния резерв на Далас, в платформата за социални медии X.
S&P Global изчислява, че забраната за износ на дизел може да принуди американските рафинерии да намалят производството с почти 2 милиона барела на ден, или с 12 процента. Цените на бензина биха се повишили с 25 цента на галон.
Интервенцията би потопила доверието в акциите на енергийните компании, коментира Дан Пикеринг от Pickering Energy Partners, и би подкопала уважението към американския министър на енергетиката Крис Райт и на вътрешните работи Дъг Бургум, които от седмици твърдят, че подобен ход не е на дневен ред. Това ще противоречи и на амбициите на Тръмп САЩ да изградят по-голям капацитет за рафинерии.
Анализатори на TD Cowen посочват, че по-ограничена експортна квота би могла да постигне някои от целите на администрацията с по-малко трусове. Те предполагат, че тъй като Вашингтон внася около 180 000 барела дизел на ден, той би могъл да намали износа с приблизително 200 000 барела на ден, за да „изолира американския от световния дизел“. И добавят, че ограничаването на износа до предвоенните нива би позволило натрупването на резерви от дизел и би намалило натиска върху цените.
Експерти на „Морган Стенли“ също предупреждават, че ако Белият дом забранят износа на дизел, цените на бензина ще се повишат, вместо да паднат. Защото забраната за продажби в чужбина ще доведе до запълване на местните резервоари за съхранение в рамките на седмици, принуждавайки американските рафинерии да ограничат дейността си, което ще доведе до по-малко производство на бензин и по-високи цени. И дори при по-ниски обеми на преработка, ако рафинериите коригират производството, за да увеличат максимално продукцията на бензин, предлагането му все пак ще намалее с около 650 000 барела на ден.
Подобно мнение застъпват и банкерите на „Голдман Сакс груп“.
