След 4-часови дебати, изпълнени с множество критики от опозицията, мнозинството прие новата формула за определяне на минималната работна заплата, променяйки Кодекса на труда по предложение на Министерския съвет. Припомняме, че съгласно Закона за бюджета на България за 2026 г. през настоящата година отпадна прилагането на автоматичния механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и бе поет ангажимент да се приеме нов механизъм по предложение на заместник министър-председателя, на министъра на финансите и на министъра на труда и социалната политика.
Причината от кабинета „Радев“ да не пожелаят да приложат автоматичния механизъм за определяне на минималната работна заплата бе, че според тях той не отчита ключови социално-икономически фактори, включително инфлацията и промените в производителността на труда.
Прилагането на автоматичната формула за определянето на минималната работна заплата, обвързана единствено с размера на средната брутна работна заплата, е предпоставка за повишаване на инфлацията и за затруднения при предприятията, особено в секторите с ниска добавена стойност и в по-слабо развитите региони на страната, бяха написали вносителите от Министерския съвет към мотивите на законопроекта.
Така днес депутатите приеха, че при определянето на минималната работна заплата ще се взимат предвид социалните и икономически критерии, като се предвижда те да са:
– покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот;
– общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
– темп на растеж на работните заплати;
– дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.
С приетата законодателна промяна се въвежда и задължение за извършване на оценка на адекватността на минималната работна заплата на три години с участието на социалните партньори. В съответствие с изискванията на Директивата са предложени две референтни стойности за оценка на адекватността на МРЗ – 60% от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живота.
Депутатите приеха и да се въведе дефиниция за понятието „минимална работна заплата“, като най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или според изработеното, което от „Прогресивна България“ обясниха, че така ще се осигури правна сигурност при прилагане на уредбата за работната заплата.
Във връзка с определяне на размера на издръжката на живота като референтна стойност депутатите записаха, че ще се възложи на председателя на Националния статистически институт да утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в 9-месечен срок от влизането в сила на закона. По този начин ще е възможно оценката на адекватността да се извършва въз основа на официални статистически данни.
В мотивите към законопроекта бе записано, че мярката ще има положителен ефект върху фискалната стабилност, тъй като ще ограничи необоснованото от социално-икономическа гледна точка нарастване на разходите за заплати, свързани с минималната работна заплата.
И сред очакваните резултати от приемането на промените в Кодекса на труда вносителите бяха записали, че един от тях е намаляване на инфлационния натиск, породен от необоснованото повишаване на размера на минималната работна заплата.
Това бе една от причините Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ да обвини „Прогресивна България“, че не мислят за най-нуждаещите се, а само за интересите на бизнеса.
Георги Чакъров от „Прогресивна България“ обясни, че със законодателната промяна целта е да се помогне на бизнеса, така че той да може да се развива и да внася данъци, които после да се разпределят и да достигат и до най-нуждаещите се.
„Минималната заплата не е подаяние – може би забравяме, че тя първо трябва да бъде изработена, преди да бъде изплатена и да – тя трябва да донесе принадена стойност, за да има сигурност, че ще бъдат платени и следващите заплати“, обясни Чакъров.
Депутатът продължи с думите, че от ПБ не се крият зад синдикатите и работодателите, както ги обвиниха от опозицията, и не защитават олигархията, която по думите му изобщо не се интересува от минималната работна заплата. „Но за разлика от олигархията, има много малки фирми с по няколко работници, за които е много важно действително какви регулации ще направим“, отбеляза Чакъров.
Той обаче не отговори на критиките на опозицията, че с новия механизъм управляващите ще намалят минималната работна заплата за 2027 г. в сравнение с размера й, който тя потенциално щеше да има, ако не бе отпаднал действащият до приемането на държавния бюджет за 2026 г. механизъм за определяне на минималната работна заплата.
По време на дебатите от опозицията бе поставен въпросът къде са разписани показателите, които ще участват в механизма за определяне на минималната работна заплата, като Галя Василева от ГЕРБ-СДС обяви, че на заседанието на социалната комисия им е бил предоставен само един хвърчащ лист. И Стела Николова от „Демократична България“ обърна внимание на този документ, представен на депутатите в социалната комисия от Министерството на труда и социалната политика. В него тя посочи, че са били описани конкретните показатели, които ще се използват при изчисляването на минималната заплата, но според нея има разминаване между предлаганите промени в Кодекса и бъдещата наредба.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска обясни, че показателите и индексите няма да бъдат записани в Кодекса, а ще бъдат част от подзаконов нормативен акт – Наредба, която предстои да бъде издадена от Министерския съвет. Тя добави, че по време на преговорите в тристранката – и работодатели, и синдикати, и представителите на държавата са се обединили около разбирането, че тези показатели могат да бъдат динамични и поради това мястото им е в подзаконов нормативен акт.
Тя уточни и че сред тези показатели ще бъде използван индексът на цените на малката потребителска кошница вместо хармонизирания индекс на потребителските цени, защото всички се обединили около разбирането, че това е от изключително значение с оглед социалната функция на минималната работна заплата.
