Европейският съюз (ЕС) ще трябва да погледне извън границите си, за да намери площадки за изстрелване, необходими за постигане на амбициозните му цели в областта на спътниците, посочва европейският комисар по въпросите на космоса Андрюс Кубилиус. Той смята, че блокът ще трябва да използва съоръжения в Норвегия, Обединеното кралство и Канада, тъй като прогнозира шесткратно увеличение на извежданията на ракети до 2034 година.
„Разглеждаме възможностите за изстрелване като изключително важен приоритет в космическата сфера“, коментира Кубилиус за „Файненшъл таймс“ преди началото на обиколка, по време на която ще посети обекти в цяла Европа, където вече съществуват или биха могли да се изградят подходящи площадки. „Това е от критично значение за нас.“
ЕС изгражда собствена конфигурация от спътници, предназначена да предложи алтернатива на Starlink на Илон Мъск, както и защитена правителствена спътникова мрежа. Кубилиус е убеден, че ще има търсене и от страна на държавите членки, и от търговските оператори.
През следващите осем години броят на националните сателити за отбранителни цели ще нарасне от около 20 в периода 2016–2024 г. до близо 300. Броят на правителствените спътници пък ще се увеличи от близо 70 до почти 630. Търговските сателити ще се удвоят спрямо сегашното си количество от 1000, посочва комисарят.
До 2034 г. ЕС ще трябва да прави по 62 изстрелвания годишно
за нуждите на програмите „Галилео“ и „Коперник“ за осигуряване на защитена спътникова свързаност и за нова планирана правителствена услуга за наблюдение на Земята. Ракетата „Ариана 6“, която се изстрелва от основната площадка на Европейската космическа агенция във Френска Гвиана (отвъдморска територия на Франция), може да изпълнява 10 изстрелвания годишно, а капацитетът ѝ трябва да достигне 14, добавя Кубилиус.
Европейската космическа агенция – основният двигател на космическата дейност на континента – се състои предимно от държави членки на ЕС, но сама по себе си не е орган на общността. Обединеното кралство и Норвегия са членове на агенцията, а Канада е партньор. Организацията също обмисля къде да инвестира повече средства за развитие на възможностите за извеждане в космоса.
„Ние наистина разширяваме капацитета си за изстрелване… на европейския континент или в съседство – например в Андьоя [в Норвегия] или в Шотландия. Португалия проучва възможности на Азорските острови. Канада също би могла да бъде вариант“, посочва Кубилиус.
Поради технически причини европейските площадки за изстрелване са в неизгодно положение спрямо тези, разположени близо до екватора, що се отнася до извеждането в орбита на някои видове спътници. Изстрелванията от географски ширини близо до екватора – като например от Френска Гвиана – позволяват да се намалят разходите на гориво.
Екваторът е най-широката част на Земята спрямо оста Север-Юг, около която планетата се върти, което означава, че точките тук се движат с най-висока скорост, тъй като изминават по-голямо разстояние при всяко завъртане. На практика това означава, че спътник, изстрелян на изток (по посока на въртенето на Земята), получава безплатен тласък на скоростта – подобно на ефекта на прашка – от порядъка на 1675 км/ч. На полюсите тази стойност би била нула.
Площадките близо до екватора са най-подходящи и за извеждане в орбита на т. нар. геостационарни спътници.
Те заемат фиксирана позиция спрямо Земята, което означава, че трябва да се движат в орбита над екватора, за да се синхронизират с въртенето на самата планета.
Друг важен фактор при избора на места за изстрелване на сателити е те да се намират далеч от населени места, за да се избегнат рискове при евентуални аварии или падащи отломки. Това е по-голямо предизвикателство за Европа, отколкото за някои други региони, тъй като голяма част от континента е сравнително гъсто населена.
Този месец германският стартъп Isar Aerospace стана първата търговска фирма, извела сателити в орбита от територията на Европа, използвайки космодрума „Андьоя“. В момента компанията изгражда и космодрум в Нова Скотия.
Кубилиус, който е физик по образование, заяви, че европейските фирми трябва също така да обърнат внимание на ракетите – как да увеличат мащаба на производството и как да разработят нови видове.
ЕС изгражда нова сателитна групировка за различни орбити, наречена Iris², и разширява навигационната система „Галилео“ и мрежата за наблюдение на Земята „Коперник“.
Компанията SpaceX на Мъск е изстреляла 170 ракети през миналата година, а Европа – едва осем.
Кубилиус възнамерява да повтори своята „ракетна обиколка“ от пролетта, за да разбере как да се увеличи капацитетът за производство на ракети за Украйна. „Предстои ми така наречената „обиколка на площадките за изстрелване. Ще посетя местата за извеждане в орбита и основните производители на ракети“, заявява той. И добавя, предишната обиколка, свързана с ракетите, е била „много информативна за нас“.
„Разбрахме какви са някои от проблемите и какво трябва да направим.“ Той посочва също, че ЕС се нуждае от повече площадки, способни да извеждат тежки товари в орбита – възможност, с която към момента разполага единствено Френска Гвиана. В същото време ще нараства нуждата от т.нар. „микроизстрелвания“ – не само за сателити, но евентуално и за космически оръжия.
„Не говорим за космос в служба на отбраната, а за… отбрана на космоса. Как да защитим способностите си в космоса и как да разполагаме с възможности за незабавна реакция (при атака). Тези микроракети-носители могат да бъдат изключително важни.“
