Малката потребителска кошница е поскъпнала с 8,6% за година, показват новите изчисления на КНСБ. Стойността на включените в нея 20 основни хранителни продукта и бензин вече достига около 62 евро при 57 евро година по-рано. При предишното изследване в края на юли стойността на кошницата беше 61,81 евро. С една минимална работна заплата тя може да бъде закупена около 10 пъти.
От КНСБ посочват, че близо една трета от доходите на едно домакинство в България отиват за храна. За сравнение средното равнище в Европа е около 16% от месечния бюджет.
Сред основните проблеми остават значителните разлики между цените на едро и тези в магазините. Според данните на синдиката разликата по веригата достига около 60% при брашното и до 150% при краставиците. „Основното тук е да кажем, че продължават, за съжаление, някои стоки да вървят в необясними ръстове“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров пред NOVA NEWS.
Димитров изтъкна, че увеличението на цените не може да бъде обяснено единствено с въвеждането на еврото. „Това не е непременно свързано с влизането в еврозоната. Да, има някакво влияние, но в никакъв случай не е решаващо. Много други фактори, външни особено, но и спекулативни, влияят“, отбеляза той.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев посочи, че според анализ на Комисията за защита на конкуренцията при търговията с храни в България има висока степен на конкуренция. По думите му, при сравняването на цените между отделните държави трябва да се отчитат и фактори като доходите, условията за бизнес и данъчната система.
В разговора беше обсъдена и предложената промяна в корпоративното подоходно облагане, свързана с данъка върху свръхпечалбата. Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни възражения срещу предложението.
Като друг проблем той отчете и предвижданата промяна при пренасянето на данъчни загуби – срокът да бъде увеличен от 5 на 10 години, но от текущата печалба да могат да бъдат приспадани не повече от 70%.
