Комисията за защита на потребителите е установила надценки до 150% на хранителни продукти в големите търговски вериги, като най-сериозни разлики между доставните и продажните цени са отчетени при млечните изделия. Това съобщи председателят на КЗП Мая Манолова пред БНТ.
Първоначалните резултати от проверките в пет големи търговски вериги показват надценки от 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При отделни хранителни продукти оскъпяването достига 150%. Манолова определи установените разлики като неприемливи и заяви, че е необходима законодателна намеса за ограничаване на прекомерните надценки.
Тя уточни, че високата надценка не означава непременно, че крайната цена на даден продукт в България е два пъти по-висока от тази в друга европейска държава. Въпреки това посочи данни на Евростат, според които млечните продукти у нас са сред най-скъпите в Европа, докато покупателната способност на българите достига едва 68% от средноевропейската. Председателят на КЗП даде за пример Хърватия, Румъния и Унгария, където при определени условия са въведени ограничения на надценките за основни хранителни стоки до 20%.
Според Манолова действащите правила в България не позволяват санкционирането на всяка висока търговска надценка. Комисията може да налага наказания при необосновано повишаване на цените в предвидените от закона случаи и при установени нелоялни търговски практики. Тя настоя за промени в законодателството, които да осигурят по-добра защита както на потребителите, така и на българските производители.
През следващата седмица КЗП ще представи подробни резултати от проверките, включително за продуктите от инициативата „Кошница с грижа“ и стоките, предлагани на промоция. Сред проверяваните практики е и евентуалното подвеждане на потребителите за произхода на храните. Манолова даде пример за случай с картофи, продавани като български, за които има съмнения, че са внесени от Гърция. Проверката се извършва съвместно с Българската агенция по безопасност на храните.
Председателят на КЗП предупреди, че високите надценки и търговските практики могат да поставят в неблагоприятно положение и местните земеделски производители, когато големите вериги предпочитат вносни продукти.
Тя съобщи още, че подготвя сигнали до Комисията за защита на конкуренцията за допълнителни разходи, свързани с електронните ваучери за храна и използването на амбалаж. Таксите, които търговците плащат на операторите на електронни ваучери, могат да достигнат 6% от стойността на покупката при обичайни разходи между 1% и 1,5% за стандартни картови плащания. Тези такси не се начисляват пряко на потребителите, които използват ваучери, но според Манолова могат да бъдат включени в общите разходи на търговците и така да повлияят върху цените за всички клиенти.
Друг проблем според председателя на КЗП са таксите за касетки при доставките на плодове и зеленчуци. Тя заяви, че освен депозит производителите плащат и наем от 1,20 евро за касетка, което според нея може да увеличи крайните цени на някои продукти с 10–20%.
Шефът на КЗП представи и резултати от проверките на бензиностанциите, започнали на 23 септември заради поскъпването на горивата. Проверени са 200 обекта и общо 600 ценови позиции. В 48 случая са установени съмнения за необосновано увеличение на цените, като се очаква налагане на санкции.
В същото време първоначалните данни не показват, че спекулативни действия на бензиностанциите са основната причина за поскъпването. Според Манолова надценките при бензина са намалели от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Предстои КЗК да прецени доколко те са обосновани.
Манолова засегна и въпроса за банковите такси. По думите ѝ, банковият сектор е отчел печалба от 3,6 млрд. лева за миналата година, а приходите от такси са достигнали 1,8 млрд. лева.
Тя постави въпроса за размера на таксите за откриване и закриване на сметки, теглене на пари, преводи и други банкови услуги, които според нея създават допълнителна финансова тежест за потребителите.
Председателят на КЗП подчерта, че контролът върху цените остава основен приоритет на комисията, но трайното ограничаване на нелоялните практики изисква и законодателни промени.
