Американските икономисти Робърт Е. Хол и Майкъл Удфорд спечелиха тазгодишната Нобелова награда за икономика за работата си върху модели, помогнали на правителствата и централните банки да се справят с икономически сътресения като енергийни кризи и инфлация. Кралската шведска академия на науките обяви имената на лауреатите в Стокхолм на 12 октомври, като отбеляза, че трудът им е създал теоретичната основа за по-добро разбиране на това как потребителите решават дали да спестяват или да харчат – прозрения, които улесняват политиците по света да стабилизират стопанствата след колебания.
„Изследванията на лауреатите направиха възможно управлението на големи макроикономически кризи много по-ефективно, отколкото в миналото“, се посочва в съобщението на Нобеловия комитет. „Те се оказаха изключително полезни по време на пандемията и енергийните кризи през последните години.“
Хол е професор по икономика в Станфордския университет в Калифорния, а Удфорд е макроикономист и професор по политическа икономия в Колумбийския университет в Ню Йорк.
Удфорд е разговарял с Нобеловия комитет по телефона от Ню Йорк, заявявайки: „Това е огромна чест. Истинска изненада е.“
Двамата учени опровергават по-ранните икономически схващания от миналия век
В продължение на десетилетия правителствата реагираха на икономическите сътресения, следвайки препоръките от ерата на Великата депресия на британския икономист Джон Мейнард Кейнс: намеса в икономиката чрез намаляване на данъците и увеличаване на държавните разходи, които да насърчат потребителите и бизнеса да харчат и инвестират, за да се възстанови растежа.
„Това е кейнсианската рецепта и тя работеше добре – до момента, в който спря да дава резултат“, посочва Тимо Бопарт от Нобеловия комитет по икономика. Политиците смятаха, че управлението на стопанството прости зависимости – например, че безработицата остава ниска при висока инфлация и се увеличава когато инфлационният натиск отслабне. Но явлението „стагфлация“ през 70-те години на миналия век, когато световната икономика преживя едновременно висока инфлация и висока безработица, доказа, че тази формула е твърде опростена.
Някои икономисти твърдяха, че опитите на правителството да се намесва в икономиката са обречени на неуспех. Хол и Удфорд обаче, чрез своите отделни разработки, се заеха да усъвършенстват кейнсианския модел, така че той да отчита как потребителите и бизнесът реално вземат решения за инвестициите и разходите. „Икономическите резултати са следствие от милиони решения, вземани на микрониво от домакинствата и бизнеса“, отбелязва Нобеловият комитет.
Използвайки модели, основани на този подход (вместо просто да разглеждат икономиката от макроперспектива, сякаш от птичи поглед) изследванията на Хол и Удфорд „довеждат до смяна на парадигмата в теорията за стабилизационната политика“.
Хол изследва потребителския избор
Ученият проучва как решенията на потребителите дали и колко да харчат зависят от очакванията им за бъдещите им доходи. „Ако са оптимистично настроени, те ще потребяват повече, отколкото ако са песимисти“, посочва комитетът.
Потребителските очаквания обаче могат да се променят неочаквано с постъпването на нова информация за стопанството. Освен това някои домакинства са толкова бедни, че не могат да теглят заеми или да използват спестяванията си в отговор на икономическите промени. В статия от 1982 г., написана съвместно с икономиста Фредрик Мишкин, Хол установява, че около 80% от домакинствата вземат решения за разходите си въз основа на очакванията за бъдещето, „докато останалите живеят ден за ден“, отбелязва комитетът.
„Наградата е за изследвания, които задълбочават разбирането ни за макроикономиката, изграждайки го отдолу нагоре – като се тръгне от семействата и фирмите, които вземат решения във времето, гледайки към бъдещето“, заяви в имейл Иван Вернинг – икономист от Масачузетския технологичен институт.
Удфорд анализира как фирмите вземат решения
Изследванията на Удфорд установяват, че компаниите вземат решения за цените въз основа на очакванията си за бъдещото движение на лихвените проценти. „Ако дадена фирма смята, че цените на конкурентите ѝ и собствените ѝ разходи ще се повишат, за нея е най-изгодно да определи по-висока цена, отколкото би направила при противоположни очаквания“, отбеляза Нобеловият комитет. „Следователно решенията на фирмите се определят и от техните очаквания.“
Поради това централните банки, като например Федералният резерв, които определят краткосрочните лихвени проценти, трябва да осигурят „ясна и надеждна комуникация за мотивите си и плановете си за действие“.
Централните банкери реагираха на това прозрение, като полагат повече усилия да обясняват действията си. По време на телефонния разговор, излъчен на пресконференция, Удфорд заяви, че работата му е поставила акцент върху „разбирането на хората, които участват на пазарите и вземат решения за разходите“.
Наградата за икономика е последната от тазгодишните Нобелови отличия
Официалното наименование на този приз е „Награда на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел“. Централната банка я учредява през 1968 г. в памет на шведския бизнесмен и химик от XIX век, изобретил динамита и учредил петте Нобелови награди.
Привържениците на стриктното тълкуване на Нобеловите награди подчертават, че призът за икономика технически не е Нобелова награда, но тя винаги се връчва заедно с останалите на 10 декември – годишнината от смъртта на Нобел през 1896 година.
Миналата седмица бяха обявени Нобеловите лауреати в областите медицина, физика, химия, литература и мир. Присъдената на 12 октомври награда е вторият Нобелов приз за професор от Станфордския университет тази година. Д-р Карл Дайсерот си подели наградата за медицина с Петер Хегеман и Георг Нагел за работата им, довела до създаването на инструмент, който използва светлина, за да помогне за разгадаването на начина, по който функционира мозъкът.
Паричният приз тази година е 12 милиона шведски крони (около 1.2 милиона щатски долара), независимо дали се присъжда на отделно лице, малка група лауреати или организация.
