Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава в публикувания си на 13 октомври доклад „Перспективи пред световната икономика“, че водещите световни стопанства трябва да предприемат „спешни“ мерки за възстановяване на публичните финанси, защото са напът да отчетат най-големите си бюджетни дефицити от срива, предизвикан от КОВИД-19, насам. Международният кредитор прогнозира, че нетните държавни заеми на развитите икономики ще достигнат 5.2% от БВП през тази година – най-високото ниво от 2021 г., когато светът беше в плен на пандемичните карантини. Дефицитите в Китай и Съединените щати ще достигнат или надхвърлят 8% от БВП през 2026-а. МВФ констатира, че глобалната икономическа активност за пореден път демонстрира устойчивост, но става все по-неравномерна и обвързана с нарастващи разходи. Подемът в технологичния сектор, наличието на буфери и способността за адаптация са спомогнали за смекчаване на щетите от сътресенията, породени от геополитическите фактори. Същевременно инфлацията се повишава, задълбочава се разликата между страните, печелещи от технологичния подем или от благоприятни условия на търговия, и стопанствата, които имат по-високи разходи за внос и по-слабо търсене, а възможностите за икономическа адаптация намаляват.
При допускане, че конфликтът няма да ескалира допълнително и енергийните пазари постепенно ще се нормализират, МВФ прогнозира забавяне на глобалния растеж до 3.1% през 2026-а (от 3.5% през 2025-а) и последващо ускоряване до 3.4% през 2027-а, докато инфлацията ще нарасне до 4.7% през тази година, преди да спадне до 4.1% през идната. Рисковете са за влошаване и неблагоприятно развитие на положението, включително поради фискалната уязвимост. Отговорните за политиките лица трябва да възстановят фискалното пространство, да запазят паричната и финансовата стабилност, да стимулират потенциалния растеж и да задълбочат сътрудничеството.
Тези прогнози са по-тревожни в сравнение с доклада на МВФ от април и идват след месеци на сътресения на световните дългови пазари. Доходността на държавните ценни книжа се повиши в процеса на усилията на пазарните играчи да се справят с опасенията за нарастващия публичен дълг, инфлацията и мащабните инвестиции в изкуствен интелект.
„Световната икономика демонстрира устойчивост, но този капацитет за издръжливост достига своите граници“, заяви на пресконференция Силвана Тенрейро – главен икономист на МВФ.
Анализът показва, че макар световното стопанство да е преодоляло петролния шок, отчасти благодарение на инвестиционния бум, стимулиран от изкуствения интелект, рисковете, свързани със суверенния дълг, нарастват, тъй като глобалните публични задължения са се устремили към равнището от 100% от БВП.
„Наложително е отново да се постави акцент върху възстановяването на фискалното пространство предвид високите нива на дълга, по-високите разходи за обслужване на заемите, нарастващите изисквания към публичните бюджети и засилената несигурност“, отбелязват от МВФ.
Разходите на правителствата за получаване на кредити скочиха до най-високите си нива от десетилетия насам, след като високите цени на енергията и икономическият растеж принудиха централните банки да се откажат от плановете си за понижаване на лихвените проценти. Федералният резерв, Европейската централна банка и „Банк ъф Джъпен“ са сред водещите глобални централните банки, повишили лихвите през тази година.
„С оглед на нарастващите дългосрочни разходи за държавните заеми в основните развити икономики, високият публичен дълг и значителните нужди от рефинансиране правят страните все по-уязвими на подобни резки промени във финансовите условия“, предупреждават от МВФ.
Разпродажбите на дълговите пазари се засилиха през септември, което увеличи натиска върху бюджетите чрез повишаване на разходите за обслужване на лихвените плащания. Според оценката на МВФ, нетните държавни задължения на Вашингтон се очаква да достигнат 8.5% от БВП през тази година срещу 7.1% през миналата и 5.8% непосредствено преди пандемията от КОВИД-19.
Показателят на МВФ, който включва заемите на щатските и местните власти в Съединените щати наред с федералните разходи, е значително по-висок от други оценки. Независимият орган за бюджетен надзор към американския Конгрес (Бюджетната служба на Конгреса) прогнозира през февруари, че федералният дефицит ще достигне 5.8% от БВП през тази година. Аналитичният център „Комитет за отговорен федерален бюджет“ (Committee for a Responsible Federal Budget) пък оцени този показател на 6.2 процента.
От МВФ допълват, че на фона на нарастващите фискални разходи и засилващия се натиск, свързан с изборите в много страни, „къмцентралните банки може да се отправят нови призиви да подкрепят по-големи държавни заеми или да толерират инфлация над целевото равнище“.
Въпреки че общият глобален растеж да изглеждаше стабилен, той все повече се концентрира в по-малък брой икономики, отбелязават експертите на международния кредитор. През април 54 икономики са формирали 95% от глобалния растеж. Оттогава насам този брой е спаднал до едва 32 поради зачестилите случаи на понижаване на прогнозите за растеж.
„Световната икономика не просто се забавя или ускорява; по-скоро растежът се преразпределя между отделните държави в зависимост от това доколко са засегнати от шока в предлагането, предизвикан от войната, и от силата на търсенето, свързано с изкуствения интелект“, се посочва в доклада на МВФ.
Съединените щати продължават да бъдат двигател на световната икономика, като се очаква 2.3% ръст на БВП както през тази, така и през следващата година. Прогнозата за Германия е повишена значително – с 0.6 процентни пункта заради нарастващите инвестиции в инфраструктура и отбрана, като очакваният растеж вече се очертава в размер на 1.3% за тази година и 1.1% за идната.
Темпът на увеличение на БВП на Китай пък се предвижда да се забави до 4.5% през 2026-а (спрямо 5% през 2025-а) и да спадне допълнително до 4% през 2027 година. За разлика от азиатския дракон, Индия се откроява като светъл лъч с прогнозиран растеж от 7% както през тази, така и през следващата година.
В доклада за глобалната финансова стабилност на МВФ, публикуван във вечерните часове на 12 октомври, се подчертава рискът от влошаване на фискалните баланси и се посочва съчетанието от продължителни военни конфликти, кибератаки и екстремни метеорологични явления, които задълбочават глобалния енергиен шок. Анализът акцентира на три риска – включително корекция на цените на активите, свързани с изкуствения интелект, и нарастващи системни заплахи от кибератаки, – които биха могли да послужат като катализатор за рязко затягане на финансовите условия и сътресения на пазарите.
„Възобновяването на инфлацията или опасенията за фискалното състояние биха могли да провокират рязък скок в доходността на държавните облигации и да предизвикат по-мащабни пазарни сътресения, предвид фундаменталното значение на тези ценни книжа“, предупреждават експертите на Фонда.
