Под натиска на президента на Украйна Володимир Зеленски, украинският парламент ще гласува на пожар поредица от закони тази седмица, за да осигури допълнително финансиране от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Става въпрос за 4.3 милиарда щатски долара, чието отпускане е обвързано с реформи, изисквани от чуждестранните партньори, олявил депутатът Ярослав Железняк в публикация в Telegram. Очаква се да бъдат приети общо 16 законопроекта, обхващащи широк кръг от въпроси – от трудовите стандарти до актуализираните правила за борба с прането на пари.
Според парламентарния график, гласуването на най-важните за отпускането на средствата закони ще продължи до сряда. Кратките срокове са принудили депутатите да се запознават с текстовете „като лоши ученици в нощта преди изпит“, по думите на опозиционния депутат Володимир Ариев.
Спешната акция произтича от факта, че чуждестранните донори на Украйна засилват изискванията си Киев да предприеме решителни мерки срещу корупцията и да повиши прозрачността при изразходването на средствата. Контролът се засили след поредица от корупционни скандали през изминалата година, в които бяха замесени ключови политици, включително съюзници на президента Зеленски. Предложеният пакет от законопроекти има за цел да разсее тези опасения, особено по отношение на прането на пари.
Още в началото на този месец ЕС отхвърли исканията на Киев да бъде ускорено отпускането на заеми за покриване на военните разходи и настоя за извършването на допълнителни реформи. Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп също засили натиска върху Украйна, като призова Зеленски да спре ударите по руски петролни рафинерии и да сключи сделка с руския лидер Владимир Путин за пускане на руски дизел на световните пазари, в опит да понижи цените на енергията преди междинните избори в началото на ноември.
Предвижданията са, че тази сделка ще задълбочи финансовите затруднения на украинците през петата година от пълномащабното руско нахлуване и същевременно ще подхрани военната машина на Москва. Същевременно, Киев е застрашен от загуба на приходи от износ вследствие на руските въздушни удари в района на Черно море.
Пакетът от закони, които предстои да бъдат обсъдени в парламента, се основава на тълкуването от страна на правителството на поредица от изисквания, поставени към Украйна от западните съюзници в началото на 2025 година. В продължение на месеци силната изпълнителна власт в Киев се опитваше да осигури достъп до тези средства при собствени условия, като смекчаваше по-непопулярните искания на международните донори. Сега вече тя няма друг избор, освен да приеме законопроектите.
Според оценките на МВФ, бюджетният дефицит на Украйна през 2027 г. ще надхвърли 30 милиарда долара. ЕС постави условие, че първо трябва да бъдат извършени икономически реформи, преди да бъде готов да покрие този недостиг.
Един от спорните въпроси е статутът на „политически значимите лица“ (PEP), които подлежат на засилен финансов надзор. Много депутати и техните семейства попадат в тази категория и редовно се оплакват, че правилникът е обременяващ заради допълнителните финансови проверки. Някои версии на законодателството предвиждат пожизнен статут на политически значимо лице за украинските депутати и отмяна на скорошна поправка, която облекчи изискванията на банките спрямо тези лица.
Международните донори обаче се противопоставят на каквото и да е смекчаване на тези правила. Двама запознати със случая източници твърдят, че очакват въпросната поправка да бъде най-спорният момент и добавят, че ако тя не бъде отменена, това може да провали усилията на правителството да си осигури допълнително финансиране от МВФ и ЕС.
Въпросът е предизвикал толкова силни страсти, че много депутати са поискали от Зеленски да уволни управителя на централната банка, тъй като смятат, че той подкрепя запазването на настоящите изисквания за политически значимите лица, твърдят източниците.
Много други елементи от законопроектите – включително затварянето на вратички в данъчното законодателство и разширяването на обхвата на облагане на онлайн платформите и личните пратки – са непопулярни сред украинската общественост. Отчасти поради това пакетът от мерки не бележи съществен напредък от началото на 2025 година.
Макар партията на Зеленски „Слуга на народа“ да разполага с мнозинство в парламента, той все пак трябва да се справя с открито несъгласие по ключови въпроси. С продължаването на войната няколко от депутатите в партията са сформирали де факто „вътрешна опозиция“, отбелязва политологът Володимир Фесенко.
Военното положение в Украйна отложи президентските избори, но същевременно „замрази“ състава на парламента. Тъй като последните парламентарни избори са проведени през 2019 г., депутатите „губят стимула да печелят одобрението на избирателите си“ и могат да действат по-свободно, коментира Сюзън Стюарт – научен сътрудник в базирания в Берлин мозъчен тръст SWP, който се занимава с вътрешната политика на Украйна.
„Днес нашият парламент прилича на възрастен човек с множество болежки – трудно му е да ходи, трудно му е да работи, но трябва да работи и постоянно да посещава лекари“, отбелязва Фесенко. „Много от депутатите искат да напуснат политиката, а и самия парламент.“
