На 14 октомври в Хамбург започва съдебен процес срещу бивш офицер от украинската армия, обвинен от германските власти, че е ръководил групата саботьори, взривили руските газопроводи „Северен поток“. Серхий Кузнецов ще се изправи пред съда в града в Северна Германия по обвинения в предизвикване на експлозия, нанасяне на имуществени вреди и съучастие във военни престъпления. По време на взривовете, които разрушиха подводните газопроводи „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ (собственост на Русия) при един от най-дръзките актове на саботаж в Европа след Втората световна война, 50-годишният бивш разузнавач е бил капитан в украинската армия. Кузнецов отрича да е участвал в заговора.
Атаката разкри зависимостта на Европа от руските енергийни доставки – и най-вече тази на Германия, тъй като и двата газопровода „Северен поток“ завършваха именно там, а последвалият след инвазията отказ на Берлин от руски внос принуди германците да разчитат на по-скъпи алтернативи. Първоначалните подозрения за атаката паднаха върху Кремъл, въпреки че инцидентът нанесе икономически щети на най-големия акционер и основен бенефициент на газопроводите – „Газпром“.
Впоследствие се натрупаха все повече доказателства, че украинските разузнавателни служби може да са участвали в операция, която германската полиция определя като изключително професионална и опасна. Разследващите смятат, че екип от водолази е работил през нощта от малка наета яхта, за да постави военни експлозиви върху тръбите на дълбочина 80 метра в Балтийско море, близо до датския остров Борнхолм. Три от четирите тръби на двата газопровода бяха взривени.
Според оценки на учени, последвалите експлозии са довели до изпускане на газове с въздействие върху климата, равняващо се на 15 милиона тона въглероден диоксид – количество, съответстващо на около една трета от годишните емисии на Дания. Списание Nature изчислява, че морските обитатели в радиус от 4 км от мястото на взрива вероятно са загинали вследствие на експлозиите.
До момента Кузниецов е единственият от седемте заподозрени, издирвани от германската полиция, който е изправен пред правосъдието. Прокурорите продължават да го наричат само „Серхий К.“ в съответствие с германските практики за отразяване на съдебни дела, но пълното му име стана известно по време на процедурата по екстрадиция в Италия миналата година, където той бе арестуван от полицията, докато ебил на почивка със семейството си.
В скоро време предстои от Хърватия в Германия да бъде екстрадиран втори украинец – Володимир Журавльов, който е обучен водолаз. Миналата година полски съд постанови, че Журавльов не може да бъде предаден на Германия поради липса на доказателства срещу него. В емоционално мотивирано решение съдията по делото заяви, че дори да е имало доказателства, Украйна е имала право да нанася удари по руски цели, включително по газопроводите, съгласно правилата на войната след „кървавото и геноцидно“ нападение на Москва срещу нея.
Полша е сред най-големите критици на германските правни действия срещу украинските заподозрени. Берлин, който иначе е най-големият поддръжник на Украйна в Европа, на моменти се оказваше в неудобно положение заради този случай. Правителството многократно трябваше да подчертава, че няма контрол върху прокурорите и съдебния процес.
За мнозина от твърдите противници на Русия газопроводите „Северен поток“ бяха върховен символ на европейското безумие по отношение на връзките с Кремъл. Те пренасяха евтин руски газ директно до Германия, заобикаляйки Украйна и Полша, и бяха подкрепяни от бившия канцлер Герхард Шрьодер – съюзник на руския президент Владимир Путин, който по-късно влезе в управителния съвет на руската петролна компания „Роснефт“.
„Северен поток 1“, чийто мажоритарен собственик е „Газпром“, а миноритарни акционери са четири европейски енергийни компании, влезе в експлоатация през 2011 година. Към 2022-а той осигуряваше над 15% от годишния внос на природен газ в Европа. Наследничката на Шрьодерна канцлерския пост – Ангела Меркел, не се противопостави на изграждането на още две тръби, дори след като през 2014-а Путин анексира украинския полуостров Крим.
Европейската зависимост от евтин руски газ нарасна, докато Украйна остана по-уязвима на руския енергиен шантаж. „Северен поток 2“, който е изцяло собственост на „Газпром“, така и не влезе в експлоатация. Въпреки че беше напълно готов за работа, процесът по сертифицирането му беше спрян след началото на пълномащабната война на Русия в Украйна.
