Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AзГ) и Алиансът за социална справедливост и икономически разум (новото име на Алианса на Сара Вагенкнехт, запазва абревиетурата АСВ – бел. ред.), обединиха усилия в парламента на германската провинция Саксония-Анхалт за приемането на резолюция, призоваваща за прекратяване на военната и финансовата помощ на Берлин за Украйна. Те настояват също за възстановяване на икономическите отношения с Русия и отмяна на санкциите срещу Москва.
Резолюцията беше приета на извънредно заседание на провинциалния парламент в Магдебург на 14 октомври. Въпреки че няма да промени непосредствено германската външна политика, гласуването показа възможността за парламентарно сътрудничество между две политически сили с противоположен идеологически произход, но със сходни позиции по отношение на Русия, войната в Украйна и имиграцията.
Според вносителите на предложението досегашната политика на санкции срещу Русия и предоставяне на оръжия и финансова подкрепа на Киев не е постигнала целите си. Те призовават регионалното правителство да използва всички налични възможности, включително чрез инициатива в Бундесрата (горната камара на германския парламент), в която са представени федералните провинции, за насърчаване на незабавното прекратяване на огъня и започване на мирни преговори с Москва.
Проекторезолюцията поставя дипломацията в центъра на новия подход и определя нормализирането на икономическите отношения с Русия като една от целите на Германия. Основните решения за военната помощ за Украйна и санкционната политика обаче се вземат на федерално равнище и в рамките на Европейския съюз. Затова документът има преди всичко политическо и символично значение.
Улрих Зигмунд от AзГ, който се стреми да оглави правителството на провинцията, защити инициативата с аргумента, че Германия трябва да насочи повече средства към вътрешните си проблеми, вместо да финансира военните действия. По думите му сътрудничеството между двете партии може да увеличи натиска върху федералното правителство в Берлин.
Клаудия Витиг от АСВ също призова премиера на провинцията Свен Шулце от Християндемократическия съюз (ХДС) да предприеме действия за постигане на мир. Но от останалите парламентарни сили последваха остри критики. Депутатът от ХДС Щефан Руланд заяви, че призивът за прекратяване на огъня, отправен единствено към нападнатата страна, не представлява мирна инициатива, а означава на практика капитулация на Украйна.
Сближаване отвъд идеологическите различия
Сътрудничеството между крайната левица и крайната десница привлича особено внимание заради различния произход на двете партии. AзГ е крайнодясна националистическа формация, докато АСВ възникна през 2024 г. след разцепление в германската партия „Левицата“. Новата политическа сила запазва леви икономически позиции, но съчетава социално консервативни възгледи с остра критика към имиграционната политика. Основателката Сара Вагенкнехт дълго време беше една от най-разпознаваемите фигури в германската левица. Тя се застъпва за по-силна държавна намеса в икономиката и социална защита, но същевременно критикува миграцията и военната подкрепа за Украйна. Разногласията по тези въпроси допринесоха за отделянето ѝ от „Левицата“ и създаването на собствена политическа сила.
Вагенкнехт отхвърля идеята за официална коалиция с AзГ, но настоява, че парламентарното сътрудничество е допустимо, когато позволява прокарването на конкретни политики. „Защитната стена се провали“, каза тя пред германския новинарски портал t-online, визирайки досегашната практика на останалите партии да изключват сътрудничеството с крайнодясната формация.
Политологът Армин Пфал-Траугбер обяснява сближаването с общото отхвърляне на политическия елит, критиките към помощта за Украйна и сходните позиции по отношение на Русия.
Опасенията от бъдещото сътрудничество се засилиха и след среща в началото на октомври, на която представители на двете формации обсъдиха възможностите за по-близки контакти. Събитието беше организирано по покана на издателя и главен редактор на дясното списание „Компакт“ Юрген Елзесер, който от години защитава идеята за политическо сближаване между радикални представители на левицата и десницата срещу установения политически ред.
Историкът Илко-Саша Ковалчук отиде доста по-далеч в оценката си и разглежда двете партии като заплаха за демократичния модел на Германия. Според него те имат сходни цели във вътрешната политика и заемат позиции, които съвпадат с интересите на Кремъл.
Изборният успех на AзГ увеличава политическата й тежест
Приемането на резолюцията се случи в момент на пренареждане на политическите сили в Саксония-Анхалт. На регионалните избори през септември AзГ получи малко под 44% от гласовете и се превърна в най-силната партия в провинцията. Резултатът обаче не ѝ осигури абсолютно мнозинство и тя се нуждае от подкрепата на други формации, за да състави правителство.
АСВ успя да влезе в провинциалния парламент с малка преднина, а позицията ѝ придобива допълнително значение заради нейната готовност да подкрепя крайната десница за определени политики. Останалите основни политически сили отхвърлят подобно сътрудничество. AзГ е определяна от службите за сигурност в страната като дясноекстремистка формация, което допълнително ограничава възможностите ѝ за коалиционни партньорства, особено с проевропейски партии.
Успоредно с това дебатът за отношенията с Русия продължава да разделя германската политика. AзГ многократно е изразявала критики към санкциите и военната подкрепа за Украйна. Влиятелният ѝ представител в Тюрингия Бьорн Хьоке например определи Русия като защитник на свят от свободни и суверенни държави.
АСВ също поставя акцент върху възстановяването на отношенията с Москва.
Засега общите инициативи на двете партии не влияят на курса на федералното правителство. Те обаче показват как темите за войната, миграцията, санкциите и разходите за отбрана могат да създават парламентарни мнозинства отвъд традиционните идеологически разделения. Основният въпрос е дали това сътрудничество ще остане ограничено до отделни резолюции, или ще се превърне в по-траен фактор при формирането на политиката в Източна Германия.
