Брюксел обсъжда стратегически газови резерви, спешни мерки за ограничаване на цените и промени в европейската политика за въглеродните емисии. Това се случва на фона на войната в Иран, сътресенията на международните пазари и опасенията от недостиг на горива през зимата. Разногласията между държавите членки обаче разкриват трудния избор между енергийната сигурност, достъпността на енергията и зеления преход. Европейският съюз търси спешен отговор на задълбочаващия се енергиен натиск, след като войната в Иран и нарушенията на международните доставки предизвикаха ново покачване на цените на горивата и засилиха опасенията за снабдяването на континента през зимните месеци. На срещата на Европейския съвет в Брюксел на 15 и 16 октомври лидерите обсъдиха както непосредствените мерки за защита на домакинствата и бизнеса, така и слабостите на европейския енергиен модел.
Един от акцентите е предложението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да бъде разгледана възможността за създаване на стратегически газов резерв на равнище ЕС. Според трима дипломати и двама служители на Съюза, цитирани от „Политико“, идеята е била обсъдена от европейските лидери. Целта е Европа да разполага с допълнителен инструмент за реакция при прекъсване на доставките, резки ценови скокове и геополитически сътресения. Предложението предвижда дългосрочна мярка за защита на блока подобно на съществуващите стратегически резерви при петрола и петролните продукти.
Може ли Европа да избегне нова зимна криза?
Сегашният модел на запълване на европейските газохранилища разчита в значителна степен на пазарните стимули. Енергийните компании купуват газ и го съхраняват, когато това е икономически оправдано. През тази година обаче високите цени, свързани с конфликта в Близкия изток, отслабиха стимулите за предварително натрупване на запаси. Така Европа се оказа изправена пред риск от недостатъчна подготовка за зимата, когато потреблението традиционно нараства.
Тази уязвимост напомня за последиците от руската инвазия в Украйна през 2022 г., когато прекъсването на традиционните газови потоци принуди ЕС ускорено да диверсифицира доставките си, да увеличи вноса на втечнен природен газ и да въведе правила за запълване на хранилищата. Диверсификацията намали зависимостта от руския газ, но хвърли Европа в глобалната конкуренция за доставки.
Стратегическият резерв, който предлага Фон дер Лайен, би могъл да осигури допълнителна защита при извънредни обстоятелства, но създаването му повдига въпроси за финансирането, собствеността върху газа, условията за освобождаване на запасите и разпределението им между държавите членки. Необходимо е също така да се определи дали резервите ще бъдат управлявани от Брюксел или чрез национални механизми, координирани на европейско равнище.
Предстоящото обновяване на европейската архитектура за сигурност на газовия сектор предвижда по-добро управление на кризи от страна на компаниите, но не включва изрично задължение за правителствата да поддържат стратегически резерви до определено равнище.
Националните реакции показват, че някои правителства вече търсят алтернативи. Нидерландия предприе стъпки за субсидиране на енергийните покупки на стойност близо 1 милиард евро, а Германия проучва възможността за собствен стратегически резерв. Тези решения показват колко трудно е да се разчита единствено на общите пазарни механизми, когато цените се повишават рязко, а държавите се конкурират за ограничени количества гориво.
Междувременно Европейската комисия предлага механизъм за съвместни покупки на енергия от целия ЕС. Идеята е да се подобри преговорната позиция на европейските купувачи и да се улесни координацията при напрегнати пазарни условия. Според дипломати обаче предложението не е посрещнато с особен ентусиазъм от лидерите. Причината е, че общият механизъм не премахва различията между националните интереси, договорите за доставка и енергийните системи на отделните държави.
Границите на европейския зелен преход
Енергийната криза изостри и спора за климатичната политика на ЕС. Полша, Унгария, Словакия, Чехия и Италия настояват разширяването на новата система за търговия с емисии ETS2 да бъде отложено поне до 2030 година. Системата трябва да обхване горивата, използвани в автомобилния транспорт и отоплението на сградите, като задълженията за закупуване на квоти ще се отнасят до доставчиците на съответните горива.
Първоначално ETS2 трябваше да започне да функционира през 2027 г., но миналата година държавите членки се договориха за едногодишно отлагане до 2028 година. Противниците на допълнителното оскъпяване предупреждават, че новите разходи могат да засегнат домакинствата, предприятията и регионите, които все още разчитат основно на изкопаеми горива. Поддръжниците на системата обаче смятат, че поредното отлагане би отслабило климатичната политика и би наказало държавите и компаниите, които вече инвестират в по-чисти технологии.
След продължителни разногласия на срещата на върха лидерите поискаха от Комисията да актуализира оценката си за последиците от схемата, особено по отношение на нейния дизайн и защитните механизми. В окончателните заключения не беше включено конкретно решение за ново отлагане. Освен това държавните и правителствените ръководители призоваха за преглед на предишната схема, която обхваща промишлени сектори, и за ограничаване на нестабилността на въглеродните цени и отражението им върху електроенергията.
Разделението на лидерите по темата се дължи на различните национални енергийни модели. Белгийският премиер Барт Де Вевер посочи, че цените на газа в страната са се повишили със 70% от началото на годината, и предупреди, че допълнителни разходи могат да засилят натиска върху потребителите.
Същевременно той отхвърли пълното премахване на системата за търговия с емисии като несправедливо спрямо онези, които вече са предприели мерки за намаляване на замърсяването.
Допълнително напрежение предизвика предложението на Европейската комисия за едногодишно отлагане на правилата за метановите емисии при внос на изкопаеми горива. Регламентът, който трябваше да започне да се прилага на 1 януари 2027 г., предвижда чуждестранните доставчици да наблюдават и докладват емисиите на метан, включително тези от течове в нефтената и газовата инфраструктура.
При предложената промяна правилата ще започнат да се прилагат през 2028 г., а вносителите ще трябва до 31 май 2029 г. да докажат съответствие на доставките си от предходната година с изискванията за мониторинг и докладване.
Комисията аргументира отлагането с необходимостта да не се създава допълнителен натиск върху сигурността на вноса в сегашната геополитическа обстановка. Съединените щати, които са най-големият доставчик на втечнен природен газ за Европа, предупредиха, че правилата могат да затруднят доставките. Френският президент Еманюел Макрон също настоя за промяна заради опасения от правни рискове за европейските вносители.
Решението предизвика критики от екологични организации, които смятат, че отслабването на контрола върху метана няма да реши причините за енергийната криза. Индустриални организации пък настояват за по-дълго, тригодишно отлагане. Предложението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и държавите членки, което оставя възможност за нови спорове.
В същото време Комисията разглежда и временна подкрепа за уязвими промишлени сектори, както и мерки за подобряване на капацитета на европейските рафинерии. Покачващите се цени увеличават разходите в химическата промишленост, стоманодобива, производството и логистиката, а за домакинствата означават по-високи сметки за отопление и транспорт.
В крайна сметка способността на Брюксел да предотврати нова енергийна криза ще зависи не толкова от броя на предложените мерки, колкото от готовността на държавите членки да действат заедно.
Стратегическите газови резерви, съвместните покупки и временната подкрепа за бизнеса и домакинствата могат да смекчат последиците от ценовите сътресения, но няма да премахнат зависимостта на Европа от международните пазари и геополитическата нестабилност.
