Американският президент Доналд Тръмп реши да не налага нови санкции срещу Русия – мерки, предвидени в мащабен закон, приет от Конгреса на Съединените щати миналия месец. В изпълнителна заповед, издадена късно вечерта на 16 октомври, Тръмп се възползва от клауза в закона, която му предоставя широки правомощия да не налага нови икономически наказания на Москва заради войната ѝ в Украйна, ако прецени, че това е в национален интерес. „С настоящото отменям прилагането на санкциите, ограниченията и митата, предвидени в „Закона на Греъм“, се посочва в документа, без да се обяснява защо президентът е избрал да не приложи законодателството, което сам е подписал.
Решението идва в момент когато Белият дом премахна санкциите върху руския дизел в опит да овладее цените на енергията преди междинните избори следващия месец и съвпада с влошаването на отношенията с Украйна.
„Законът на Линдзи О. Греъм за санкциониране на Русия и Иран“, подписан от Тръмп миналия месец, предвижда санкции срещу руския отбранителен и енергиен сектор, както и срещу „сенчестия флот“ от остарели петролни танкери, използвани за заобикаляне на съществуващите ограничения. Законопроектът беше подкрепян активно от украинския президент Володимир Зеленски и от поддръжниците на Киев в Конгреса, които се надяваха, че той ще засили натиска върху руската икономика и ще принуди руския лидер Владимир Путин да седне на масата за преговори.
Правният акт предоставя на президента широки правомощия да налага мита в размер до 100% на държави, които продължават да купуват руски петрол и газ, да облага целия руски внос в Съединените щати с мита до 500%, а също да засили мерките срещу руския „сенчест флот“ от петролни танкери и срещу банковата система на Русия. Разпоредбата за налозите срещу трети страни предизвика разногласия сред демократите, които се опасяваха, че Тръмп може да използва разширените си правомощия за налагане на мита, за да накаже съюзници на Съединените щати.
Законът, който носи името на вече покойния сенатор Линдзи Греъм, който беше основния му инициатор и твърд поддръжник на Украйна, даваше на администрацията 30-дневен срок (изтичащ тази неделя), в който тя трябваше или да наложи новите икономически наказания срещу Русия, или да уведоми Конгреса, че се възползва от клаузата за освобождаване от това задължение.
Решението да не се прилагат санкциите, предвидени в новия закон, предизвика остра реакция от страна на критиците в Конгреса, които бяха предрекли, че Тръмп няма да ги наложи. „Поредната капитулация на Тръмп пред Путин отново предава нашите украински партньори и противоречи на недвусмисленото намерение на Конгреса, заложено в законодателство, целящо да накаже Русия за незаконната ѝ агресивна война“, заяви конгресменът Дон Байер, демократ от щата Вирджиния.
„Като отменя тези санкции, Тръмп демонстрира пълно пренебрежение към указанията на Конгреса за засилване на натиска върху Кремъл и позволява на Владимир Путин да продължи своята агресивна война“, каза Елизабет Уорън – водещ представител на Демократическата партия в банковата комисия на Сената.
В изпълнителната си заповед стопанинът на Белия дом Тръмп подчертава, че Съединените щати ще „наблюдават“ покупките на руски петрол от други държави и че неговите съветници ще препоръчат дали да бъдат предприети допълнителни мерки по отношение на митата. Не е ясно дали отмяната на някои от санкциите означава, че Русия ще бъде приета обратно в западната финансова система, след като години наред беше изолирана.
„Основната архитектура на санкциите остава в сила и никой не иска да се окаже изложен на риск в момента, в който изключението бъде премахнато“, коментира Даниел Танебаум – партньор в консултантската фирма Oliver Wyman, която съветва банки по въпроси, свързани с борбата с прането на пари и санкциите. „Не съм сигурен какъв реален положителен ефект ще има това за американската икономика.“
Поредният акт на американския президент идва на фона на поредното сериозно напрежение между Вашингтон и Киев. Тръмп е оказал сериозен натиск върху Зеленски да спре ударите по руски петролни рафинерии, докато Русия продължава да бомбардира гражданска и енергийна инфраструктура в Украйна, убивайки над 100 цивилни през последната седмица. Киев беше сюрпризиран неприятно и от необясними пропуски в разузнавателната информация от чуждестранните партньори за предстоящи ракетни удари, както и от ограничения върху сателитната интернет система „Старлинк“ на Илон Мъск, използвана от украинските подразделения за дронове.
Тръмп отрече Съединените щати да са спрели да споделят разузнавателни данни с Украйна. По време на разговори в Маями миналата седмица американски представители са заплашили, че ще прекратят този жизнено важен обмен, ако Киев не спре атаките си срещу руски петролни рафинерии.
В интервю за „Файненшъл Таймс“ тази седмица Зеленски зае твърда позиция и обеща да възобнови атаките срещу руските преработвателни заводи в отговор на продължаващите бомбардировки на Москва срещу Украйна. И разкритикува остро готовността на Вашингтон да сключва бизнес сделки с Кремъл, както и очевидното възхищение на Тръмп към Путин.
