Къщите на Марс биха могли да се строят от пясък, желатин и генетично модифицирани дрожди. Учени от Хонконг разработват необичаен строителен материал, който би могъл да замени традиционния бетон и да позволи изграждането на сгради на Червената планета с помощта на 3D принтери.
Изследователи от Хонконгския университет за наука и технологии вече са провели лабораторни експерименти, а резултатите показват, че новият материал може да достигне якост, сравнима с тази на някои по-ниски класове бетон. Най-голямото предимство на технологията е възможността за използване на местни ресурси, което би намалило необходимостта от скъпоструващ транспорт на строителни материали от Земята.
Ключът към иновацията се крие в генетично модифицираните дрожди, които произвеждат специални протеини. Те действат като естествено лепило и свързват песъчинките в здрава структура.
Получената смес може да бъде оформяна с помощта на 3D принтери, а за нейното втвърдяване се използва процес на сушене чрез замразяване, известен като лиофилизация.
Интересното е, че именно екстремните условия на Марс биха могли да подпомогнат този процес. Ниските температури и изключително ниското атмосферно налягане позволяват на замръзналата вода да преминава директно в пара, оставяйки след себе си лек и порест материал.
Така къщите на Марс биха могли да се изграждат чрез технология, вдъхновена от процес, който днес се използва за консервиране на храни.
Къщи на Марс без транспортиране на бетон от Земята
Доставянето на строителни материали до Марс представлява едно от най-големите логистични и финансови предизвикателства пред бъдещите космически мисии. Всеки допълнителен килограм товар усложнява транспорта, поради което учените търсят начини да използват ресурсите, които вече се намират на повърхността на планетата.
Именно тук къщите на Марс, изградени с новата технология, биха могли да доведат до значителна промяна.
Вместо да транспортират огромни количества бетон и стомана, бъдещите астронавти биха могли да използват местен пясък в комбинация със специално подготвени биологични съставки.
Изследователите проучват и възможността за повторна употреба на материала, което би позволило преработването на съществуващи конструкции и намаляването на строителните отпадъци.
Въпреки това между лабораторния експеримент и първата обитаема сграда на Марс стоят редица сериозни препятствия.
Температурите на Червената планета могат да паднат далеч под нулата, атмосферата е изключително разредена, а повърхността е изложена на опасна космическа и слънчева радиация.
Затова бъдещите къщи на Марс ще трябва не само да бъдат достатъчно здрави, но и да осигуряват защита от радиацията, стабилна вътрешна температура, подходящо налягане и условия за дишане.
Новата технология все още се изпитва в лабораторни условия и засега не е ясно кога подобни конструкции биха могли самостоятелно да осигурят безопасен престой на астронавтите.
