Руският президент Владимир Путин е предложил провеждането на тристранна среща с американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, на която да бъдат обсъдени възможностите за прекратяване на войната в Украйна. Според публикация на „Уолстрийт джърнъл“ предложението е отправено по време на телефонен разговор между Путин и Тръмп на 9 октомври. Като възможен повод за срещата се разглежда предстоящият форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), планиран за 18 и 19 ноември в китайския град Шънджън.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е потвърдил, че се обсъжда възможността за подобна среща, но е уточнил, че все още няма яснота нито за провеждането ѝ, нито за евентуалния дневен ред.
Високопоставен американски представител пък е заявил пред изданието, че Тръмп все още не е дал съгласието си, макар да не е отхвърлил идеята.
Предложението идва в момент, когато администрацията на Тръмп се опитва да възстанови дипломатическия диалог с Москва, а отношенията между Вашингтон и Киев са близо до точката на замръзване. Според критиците на американския подход двустранните договорености между САЩ и Русия могат да отслабят натиска върху Кремъл и да създадат предпоставки за мирно споразумение, което не отчита достатъчно украинските интереси.
Москва настоява за голяма сделка
Възможната тристранна среща се вписва в дългогодишния стремеж на Путин да представя войната не само като конфликт между Русия и Украйна, а и като по-широко противопоставяне между Москва и Запада. Той многократно е поставял въпросите за европейската сигурност, разширяването на НАТО и бъдещия статут на украинските територии в контекста на отношенията между великите сили.
Подобен формат би предоставил на Русия възможност да обсъжда украинския конфликт пряко със САЩ и Китай, без Киев да участва на равни начала. Това ще е в противоречие с принципа „нищо за Украйна без Украйна“, който европейските държави многократно са заявявали като основа на справедливото уреждане на войната.
Китай заема особено място в тази дипломатическа конфигурация заради стратегическото си партньорство с Русия, икономическите си отношения със западните държави и заявената си позиция, че конфликтът трябва да бъде решен чрез преговори. Участието на Си Дзинпин би придало на срещата по-широко международно измерение, но не гарантира съгласие между трите страни по въпросите за териториалната цялост на Украйна, гаранциите за сигурност или условията за прекратяване на огъня.
Напрежението се засили и след решението на Тръмп да облекчи временно ключови санкции върху руски горива и увеличаването на доставките на дизел за американския и международните пазари. Вашингтон предприе тази стъпка заради рязкото поскъпване на горивата след началото на войната с Иран. Москва пък частично смекчи ограниченията си върху износа на дизел. Тръмп похвали руските доставки, но точният им обем и цялостното отражение върху световния пазар остават неясни.
Решението на Тръмп вбеси украинския президент Володимир Зеленски, който определи сделката между Вашингтон и Москва като несправедлива и предупреди, че облекчаването на санкциите може да осигури допълнителни приходи на Русия за продължаване на войната. Киев разглежда ограниченията върху руския енергиен сектор като инструмент за намаляване на способността на Москва да финансира военните си действия.
Ударите по руските рафинерии – нов фронт между съюзниците
Спорът за дизела се преплита с разногласията около украинските удари по руската енергийна инфраструктура. На 9 октомври, докато американски, украински и европейски представители обсъждаха в Маями възможен дипломатически план за прекратяване на войната, американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър настояваха Киев да прекрати атаките срещу руските петролни рафинерии. Зеленски отговори, че Украйна е готова да направи това, ако Русия поеме същия ангажимент и го спазва.
Междувременно отношенията между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп паднаха до най-ниската си точка, откакто се скараха в Овалния кабинет в началото на 2025 година. Тръмп засили критиките си към украинския президент, като заяви на 10 октомври, че Украйна се нуждае от нов лидер, способен да договори край на войната. Той го обвини, че е имал достатъчно възможности да прекрати конфликта, но не ги е използвал. Американският държавен глава написа в социалната мрежа „Трут соушъл“, че Зеленски „не иска да прекрати тази война, а вероятно никога не е и искал“.
Украинският президент пък предупреди, че натискът върху Киев, съчетан с отстъпки към Москва, може да доведе до споразумение за сметка на украинския суверенитет.
На следващия ден Тръмп обяви, че Русия и Украйна са се договорили за енергийно примирие, но подробни писмени условия не бяха представени. Нещо повече, Киев съобщи за продължаващи руски удари по енергийни обекти, а на 13 октомври стана ясно, че Украйна не е получила обичайните предварителни предупреждения от партньорите си за насочените към нея руски балистични ракети.
Зеленски посочи, че компанията „Спейс Екс“, собственост на Илон Мъск, е ограничила скоростта на интернет услугата на украинска територия, която е от критично значение за украинските войски и се превърна в едно от ключовите предимства на страната на бойното поле. „Властите, Белият дом“ са наредили спирането на услугата, каза той и уточни, че при движение със скорост над 161 км/ч в Украйна интернет връзката прекъсва, а руските дронове се движат със скорост около 400 км/час.
Зеленски заяви също така, че САЩ бавят доставките на ракети-прехващачи за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, използвани за свалянето на руски балистични ракети, които нанасят най-тежките щети върху инфраструктурата в украинските градове.
Тръмп отрече САЩ да са прекратили обмена на разузнавателна информация чрез системата „Старлинк“ и се ядоса на Зеленски. По думите му с него се работи „по-трудно, отколкото с Путин“ и определи действията му като „позор“.
Впоследствие Зеленски отбеляза пред „Файненшъл таймс“, че „енергийното примирие“ на Тръмп е приключило и Киев ще продължи ударите по руски рафинерии заради нарушения на Москва. По време на среща с френския президент Еманюел Макрон той съобщи и за нова руска атака с дронове срещу енергийната инфраструктура в Луцк, довела до прекъсвания на електрозахранването. Макрон изтъкна, че е решаващо Украйна да разполага с необходимите средства за самозащита.
Така енергийният сектор се превърна едновременно в инструмент за военен натиск, предмет на икономически договорки и източник на разногласия между съюзниците. Очевидно за Тръмп стабилизирането на доставките и цените на горивата е вътрешнополитически приоритет, особено преди междинните избори за Конгреса през ноември.
Европейските лидери се опитват да предотвратят разрив между Вашингтон и Киев, който би отслабил украинската отбрана и би увеличил дипломатическото влияние на Кремъл. Въпреки усилията за посредничество обаче засега няма потвърдена дата за нова среща между Тръмп и Зеленски.
