Надценки до 135% на масло, 99% на прясно мляко и 95% на бяло саламурено сирене са сред данните, установени от Комисията за защита на потребителите (КЗП) при проверки в пет големи търговски вериги. Комисията е образувала 11 производства за необосновано повишаване на цените на основни хранителни продукти, а събраните документи са изпратени и към Комисията за защита на конкуренцията за проверка на евентуална дискриминация между доставчиците.
От 21 октомври започват и съвместни проверки в централните складове на големите търговски вериги. В тях участват КЗП, Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите. Контролът ще обхване не само цените, но и произхода, качеството и съхранението на продуктите, движението на стоките по веригата на доставки и спазването на данъчното законодателство.
Властите са изправени и пред нелеката задача да отговорят на въпроса не само колко висока е надценката на отделни храни, но и как се формира крайната цена и защо сходни стоки се продават при толкова различни условия. За потребителите най-важният резултат ще бъде дали проверките ще доведат до реална промяна на цените, а не просто до поредния спор в медиите.
Защо маслото, млякото и сиренето станаха „златни“?
Председателката на КЗП Мая Манолова представи данни за значителни разлики между доставните и продажните цени на млечни продукти, плодове и зеленчуци. Проверяваният период е от началото на август до началото на октомври. Според комисията при част от стоките доставните цени са намалели, а продажните са се повишили. Това обстоятелство поставя под въпрос обосноваността на поскъпването.
Сред най-фрапиращите примери е масло, което се доставя за 1.43 евро и се продава за 3.79 евро с включен ДДС. По данните на КЗП надценката без ДДС достига 135 процента. Друго масло от същата верига, доставяно за 1.73 евро, се продава за 3.85 евро, като отчетената надценка е 85 на сто.
При прясното мляко комисията посочва надценка от 99% за опаковка от половин литър. Доставната цена е 0.44 евро, а продажната – 1.07 евро без ДДС. При литър мляко доставната цена е 0.94 евро, а продажната достига 1.89 евро, което според представените данни съответства на надценка от 68 процента.
При бялото саламурено сирене един от проверените продукти се доставя за 1.92 евро и се продава за 4.49 евро, като КЗП отчита надценка от 95 процента. При киселото мляко установената надценка достига 80%, а при кашкавала – 99%, или доставна цена от 2.67 евро срещу продажна от 6.39 евро без ДДС.
Манолова посочва, че средните надценки при изследваните млечни продукти са приблизително 80 процента. Което обаче не означава, че всеки продукт е с такава надценка, нито че надценката е равнозначна на чиста печалба. Това разграничение е в основата на спора между регулатора и представителите на веригите.
От Сдружението за модерна търговия възразяват срещу начина, по който КЗП представя резултатите. Според организацията публичното говорене смесва ценови индекси, надценки и печалби, а акцентирането върху най-високите единични стойности може да създаде погрешна представа за цялостното ценообразуване. Сдружението настоява да бъдат оповестени броя на проверените продукти, разпределението на установените надценки и най-ниските стойности при основните стоки.
Този спор е съществен, защото разликата между доставна и продажна цена не показва сама по себе си колко печели търговецът. От нея се покриват разходи за персонал, транспорт, енергия, наеми, логистика, съхранение и други дейности. За да се установи нарушение, трябва да се изяснят конкретните обстоятелства, периодът на промяната и приложимите законови критерии.
Задава ли се тежка зима?
Манолова отхвърли аргумента, че високите надценки могат да бъдат обяснени единствено с оперативните разходи на търговските вериги. По думите ѝ публикуваните финансови отчети показват оперативни разходи между 18% и 28% от оборота. При добавяне на печалба от около 3% тя изчислява необходима надценка в диапазона приблизително 21–31 процента.
За сравнение председателката на КЗП посочва надценки при млечните продукти между 15% и 25% в Германия, 23–25% във Франция и 25–30% в Австрия. Тези стойности са представени от нея като аргумент, че отчетените в България нива заслужават допълнителна проверка. За коректно сравнение обаче трябва да се отчитат различията в продуктовия състав, договорите с доставчиците, данъчното облагане и методиките за изчисление.
Манолова цитира и данни на Евростат, според които ценовият индекс на маслото в България достига 142% от средноевропейското равнище. Тя поставя този показател в контекста на покупателната способност на българските потребители, която се оценява на 68% от средноевропейската. Тази съпоставката повдига въпроса доколко цените на основните храни съответстват на възможностите на домакинствата.
Според посочената от комисията нормативна рамка санкциите за установено необосновано поскъпване са от 10 000 до 100 000 евро за отделен продукт. Паралелно с това КЗП е изпратила сигнал до КЗК с данни и фактури за доставните и продажните цени. Според Манолова разлики от над 10% в надценките за съпоставими продукти от една и съща категория, доставяни от различни партньори, могат да представляват забранена дискриминационна практика по Закона за защита на конкуренцията. Тя посочва, че предвидените санкции могат да достигнат до 10% от оборота на съответното дружество, като оценява потенциалния им размер за големите вериги на десетки милиони евро.
Междувременно председателят на Съвета по конкурентоспособност към Българската търговско-промишлена палата инж. Веселин Тодоров прогнозира, че цените на тока у нас могат да се повишат значително през зимните месеци. Според него в най-скъпите часови интервали е възможно да надхвърлят 300–400 евро за мегаватчас. Това ще засегне не само големите промишлени предприятия, но и малките и средните компании. Тодоров посочва като пример кварталните магазини, които работят през целия ден и трябва да използват хладилно оборудване както в часовете с по-ниски цени, така и във вечерните пикови периоди.
Ако тази прогноза се сбъдне, това със сигурност ще качи допълнително цените на стоките.
Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия също смята, че стоките и храните ще продължат да поскъпват и през зимата. Според него причината са затрудненото корабоплаване в Черно море и поскъпването на горивата. Очаква се през зимните месеци икономическият натиск да се усети във всички сектори.
Надеждата е да не се стигне до там, че недобросъвесни търговци да използват тези обстоятелства да вдигнат цените на определени стоки с 300 процента.
