Предсрочният вот на 25 октомври поставя под изпитание политическия модел на Александър Вучич, изграден върху контрола над медиите и зависимостта на държавните институции от управляващата партия. Студентите превърнаха общественото недоволство в политическа алтернатива, но ще трябва да преодолеят силно неравнопоставена предизборна среда, за да стигнат до победа.
С пищна заря и митинг в Ниш Александър Вучич закри предизборната си кампания в сряда, опитвайки се да покаже, че продължава да контролира политическата ситуация. Бившият президент, номиниран от Сръбската прогресивна партия (СПП) за премиер, обеща подобрения в здравеопазването и инфраструктурата и атакува основните си опоненти от „Студентската листа“ заради липсата на ясни позиции по въпроси като Косово и санкциите срещу Русия.
На централния площад в Ниш се чуваха възгласи „Косово е сръбско“ и „Победа“, а множеството автобуси със симпатизанти блокираха части от града. На сцената присъстваха бившият сръбски президент Томислав Николич и лидерът на косовските сърби Милорад Додик. В същото време жители от съседните сгради освиркваха митинга в знак на несъгласие с управлението.
Критиците на Вучич казват, че той разполага с мощна партийна машина, административни ресурси и възможност да мобилизира големи групи избиратели. Факт е обаче, че вече не може да разчита общественото недоволство да остане ограничено до протестите по улиците.
Вотът на 25 октомври е предсрочен. Редовните парламентарни избори трябваше да се проведат през декември 2027 г., но след продължилите месеци наред демонстрации Вучич разпусна парламента и насрочи гласуването за по-ранна дата. Той обяви, че очаква изборите да сложат край на политическата криза, която според него е била задълбочена и от намеса на чужди сили.
За студентското движение пък предсрочният вот е възможност общественото недоволство да се превърне в представителство в парламента.
От трагедията в Нови Сад до политическата алтернатива
Протестната вълна се разрасна след трагедията на 1 ноември 2024 г., когато бетонният навес над входа на железопътната гара в Нови Сад се срути и причини смъртта на 16 души. За много сърби катастрофата се превърна в символ на по-дълбок проблем – корупцията, нагласените обществени поръчки, немарливото изпълнение на инфраструктурните проекти и институциите, които би трябвало да гарантират безопасността на гражданите, но не налагат достатъчно ефективен контрол.
Студентите поставиха в центъра на протестите искания за отговорност, прозрачност и разследване на обстоятелствата около трагедията. Демонстрациите постепенно надхвърлиха конкретния повод и се насочиха срещу политическата система, изградена около Вучич и СПП. В тях се включиха преподаватели, лекари, учители и представители на различни професионални общности, а исканията за отчетност прераснаха в настояване за предсрочни избори.
Недоволството има по-дълга история. През април 2016 г. маскирани мъже разрушиха сгради в белградския район Савамала, за да разчистят терена за проекта „Белград на вода“. Целта на мащабния проект за 3.5 милиарда долара бе застрояване на десния бряг на река Сава в столицата. Полицията не реагира, а събитието доведе до масови протести
Допълнителни съмнения породиха разследванията за предполагаеми връзки между представители на държавните служби и организираната престъпност.
Делото срещу групата на Велко Беливук, обвинена в тежки престъпления, сред което клане на петима души и смилането им в месомелачка, също постави въпроса за отношенията между престъпни мрежи и политическите структури.
Екологичните конфликти допълнително разшириха недоволството. Проектът за добив на литий на британско-австралийската компания „Рио Тинто“ предизвика масови протести заради опасенията от замърсяване на водите и земеделските земи. През 2021 г. натискът принуди правителството да оттегли първоначалното одобрение за проекта, но последвалите опити за възстановяването му отново изкараха граждани на улицата.
Проблемите около мините на китайски компании в Източна Сърбия също засилиха усещането, че икономическите интереси често получават предимство пред обществения контрол.
Студентското движение влиза в изборите с листа от кандидати, сред които лекари, учители и учени. Целта е явна – протестът да се превърне в политическа сила, без да изгуби доверието на хората, които го подкрепят именно защото стои извън традиционните партийни структури. Предизвикателството да се съхрани тази независимост и да се конкурира с партия, която разполага с дългогодишна мрежа от местни структури, е огромно.
Неравният изборен терен и опасения за манипулации
Възможността „Студентската листа“ да спечели зависи освен от мащаба на общественото недоволство и от условията, при които ще бъдат произведени изборите. Политическият анализатор Душан Спасойевич определя Сърбия като хибриден режим. Хем се провеждат избори, хем в огромен брой от случаите изходът от тях е ясен предварително. Причината е, че условията не гарантират напълно свободна и честна политическа конкуренция. Партията на Вучич има значително влияние върху националните медии и достъп до държавни ресурси, които опозицията не може да използва.
Сред основните опасения са натискът върху служители в публичния сектор, злоупотребата с административни ресурси, проблемите с избирателните списъци и възможното сплашване на избиратели и опозиционни кандидати. Независимата сръбска организация ЦРТА и Службата за демократични институции и права на човека към ОССЕ са посочвали подобни проблеми при предишни избори. Част от тези опасения отново присъстват в оценките за сегашната кампания.
В същото време група американски сенатори от Републиканската и Демократическата партия призова сръбските власти да гарантират равнопоставеност на участниците. В позицията им се изразява тревога от съобщения за незаконно подслушване на опозиционни кандидати с шпионски софтуер и опити за дискредитиране на изборни наблюдатели. Сенаторите настояват за свободен достъп до избирателните секции и за спазване на процедурите при преброяването и проверката на резултатите.
ОССЕ изпраща международна мисия, която включва 80 парламентаристи и служители от 29 държави, както и екип от наблюдатели. Присъствието им може да помогне за разкриване на нарушения и да повиши прозрачността, но не гарантира, че установените проблеми ще бъдат отстранени или че всички сигнали ще доведат до ефективни действия.
Особено важна ще бъде мобилизацията извън големите градове. В Белград и университетските центрове студентското движение показа, че може да събира големи множества и да поддържа общественото внимание. В по-малките населени места обаче управляващата партия има изградени местни структури и по-силно влияние върху икономическите и административните зависимости. Там натискът върху избирателите може да бъде по-труден за разкриване, а страхът от загуба на работа или други последици да ограничи готовността за открита подкрепа на опозицията.
Вучич се опитва да постави студентите в отбранителна позиция, като подчертава тяхната липса на опит и неясните им позиции по въпросите на Косово, Русия и външната политика. Тази стратегия цели да измести дебата от корупцията, шуробаджанащината във властта и отчетността към теми, по които националистическата реторика традиционно мобилизира част от неговия електорат. За „Студентската листа“ отговорът трябва да бъде убедителна програма, която надхвърля протестните искания, без да се отказва от причините за възникването на движението.
Европейската комисия заяви, че очаква изборите да не отклонят Сърбия от пътя към членство в ЕС, но призова за конкретни реформи. Това поставя допълнителен фокус върху качеството на изборния процес и независимостта на институциите, вместо единствено върху крайния резултат.
Политическият пробив на студентското движение е възможен, защото протестите създадоха широка обществена коалиция, която не се вписва в традиционното разделение между партиите. Но популярността на улицата не се превръща автоматично в парламентарно мнозинство. За това са необходими висока избирателна активност, ефективно наблюдение, добре организирани представители по секциите и способност да се защитят резултатите при оспорване.
