Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие за предложеното увеличение на минималната работна заплата от 660 евро от 1 януари 2027 година. Работодателските организации подкрепиха проекта на постановление, докато синдикатите се обявиха против.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова обясни, че предложеното увеличение е с 39,80 евро спрямо сегашната минимална заплата от 620,20 евро. По думите ѝ размерът е съобразен с възможностите на държавния бюджет и социалната функция на възнаграждението. Очаква се промяната да засегне около 462 000 работници и служители.
Ефремова посочи още, че увеличението е с 6,4%, което надхвърля отчетената годишна инфлация от 5,7 процента.
Работодателските организации подкрепиха предложението. От Асоциацията на индустриалния капитал в България определиха размера като законосъобразен и подчертаха, че постигнатият механизъм за определяне на минималната заплата осигурява предвидимост. Подкрепа изразиха също Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Синдикатите обаче възразиха срещу предложения размер. От КТ „Подкрепа“ заявиха, че заплата от 660 евро не гарантира достоен живот. Вицепрезидентът на конфедерацията Иоанис Партениотис посочи, че след приспадане на данъците и осигуровките нетното възнаграждение би било 512,16 евро при пълен работен ден. Той обясни още, че всеки шести работник в България се определя като работещ беден.
И Конфедерацията на независимите синдикати в България не подкрепи предложението. От организацията изразиха несъгласие с прилагания механизъм за определяне на минималната работна заплата и посочиха, че съотношението между нея и максималния осигурителен доход продължава да намалява.
НСТС подкрепи промените в осем данъчни закона, прагът за ДДС ще се увеличава поетапно
„НСТС подкрепи предложенията за промени в осем данъчни закона, като по два от проектите бяха направени редакционни бележки“. Това съобщи министърът на финансите Гълъб Донев след обсъждането на становищата на синдикатите и работодателските организации.
Пакетът от данъчни мерки за 2027 г. цели устойчиво увеличаване на бюджетните приходи, ограничаване на сивата икономика, противодействие на данъчните измами и подобряване на събираемостта. По думите на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова предложенията включват също данъчни облекчения за бизнеса и домакинствата и мерки за намаляване на административната тежест.
Сред основните промени е поетапното увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС. Вместо първоначално предложените 75 000 евро, се предвижда той да достигне 60 000 евро от 1 януари 2027 г., 70 000 евро от 2028 г. и 75 000 евро от 2029 година. Петкова обясни, че този подход е съобразен с препоръки на Европейската комисия и Международния валутен фонд за по-плавно повишаване на прага.
Предвижда се и въвеждане на акциз за автомобили с мощност на двигателя над 250 киловата. При хибридните автомобили ще се отчита единствено мощността на двигателя с вътрешно горене. От обхвата на мярката ще бъдат изключени електрическите автомобили, линейките, пожарните коли, специализираните автомобили и превозните средства със специален режим на движение.
Министерството на финансите обмисля и допълнителни разпоредби за затягане на контрола върху електронните цигари. Мерките са насочени към предотвратяване на злоупотреби със съдържанието на никотин и ограничаване на предлагането на продукти, които не отговарят на законовите изисквания. Предвижда се и засилване на митническия контрол.
В началото на заседанието финансовият министър Гълъб Донев подчерта, че данъчната политика не се ограничава до осигуряването на приходи, а може да подпомага семействата, да насърчава отговорното поведение и да допринася за по-справедливо разпределение на финансовата тежест.
