В неделя, 25 октомври, Сърбия ще проведе предсрочни парламентарни избори. Бившият президент Александър Вучич възнамерява да се кандидатира за министър-председател. Основната опозиционна сила е „Студентска листа“, движение, което набра популярност през последните две години на протести.
Републиканската избирателна комисия (РИК) на страната е регистрирала 6 451 292 избиратели, които ще изберат 250 членове в еднокамерния парламент (Народната скупщина) за четиригодишен мандат. Секциите ще бъдат отворени в 7:00 ч. местно време (8:00 ч. българско време) и ще бъдат затворени в 20:00 ч. (21:00 ч. българско време).
На 9 септември Александър Вучич, тогавашният президент на Сърбия, разпусна парламента на страната и насрочи предсрочни избори за 25 октомври. Това решение беше взето в отговор на продължаващите студентски протести, които бушуват в цялата страна от две години.
Студенти излязоха по улиците на Сърбия, за да протестират след трагедията в Нови Сад, където на 1 ноември 2024 г. 16 души загинаха, когато навес на гарата се срути. Сградата наскоро беше претърпяла реконструкция, така че местните жители обвиниха за трагедията корумпирани власти, които пропиляха пари за некачествена работа.
След обявяването на предсрочни избори на 27 септември, Александър Вучич обяви, че подава оставка като президент, за да се кандидатира на парламентарните избори и да стане министър-председател. Той оглави листата на нова коалиция, базирана на управляващата партия „Единна Сърбия“. „Целта на изборите е да спечелим, да си осигурим мнозинство от гласовете. Няма да е лесно. Не крием факта, че бих искал да стана министър-председател“, заяви бившият президент.
Много експерти подчертават важността на предстоящите избори
На Запад се надяват, че опозиционното движение „Студентска листа“ ще успее да завземе властта от Вучич, като по този начин повтори „успеха“ на унгарските опозиционни сили, които успяха да спечелят парламентарните избори през април 2026 година. „Залогът е висок, както и напрежението в страната. Според настоящите оценки, Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич и подкрепяната от младежите „Студентска листа“ са рамо до рамо, което прави резултата от изборите непредсказуем и поражда опасения за евентуални протести след вота“, пише американският вестник The Washington Post. Основната опозиционна сила „Студентска листа“, която първоначално беше спонтанна организация, се трансформира през последните две години в добре организирано политическо движение, способно да се противопостави на правителството, коментират от изданието.
„Студентска листа“ се надява да повтори успеха на опозицията в Унгария, което би могло да предизвика верижна реакция и да доведе до демократично възраждане в Централна Европа“, пише и британският вестник The Guardian.
Самите избори са от решаващо значение. Абсолютно ясно е, че президентът Вучич подаде оставка преждевременно именно за да осигури победата на партията си на парламентарните избори и в такъв случай да се кандидатира за поста министър-председател на Сърбия, който предоставя на премиера широки права и правомощия. Сърбия като държава винаги е била в трудна позиция и затова в предизборната си кампания Вучич се опитва да балансира между различни поддръжници. Позицията на Сърбия, обградена от всички страни от държави-членки на НАТО, които са се присъединили или вече се присъединяват към Европейския съюз, е доста предизвикателна след всички събития, свързани с конфликта и кризата в Югославия. В този смисъл Вучич се опитва да балансира между различни поддръжници, като същевременно поддържа целта за присъединяване към Европейския съюз и поддържане на контакти с Русия.
Бившият президент има всички шансове да потвърди популярността си на предстоящите избори. Отделно предимство за партията на Вучич е, че настоящата опозиция няма разпознаваем лидер и е доста разнородна.
Важно е да се разбере, че „Студентска листа“ не е партия в тесния смисъл на думата, а опозиционно движение. В Сърбия няма опозиционни партии като такива. Управляващата партия, „Единна Сърбия“ на Александър Вучич, заема първото място. Втора в списъка е партията на настоящия министър на вътрешните работи Ивица Дачич, Социалистическа партия на Сърбия (СПС), но тя е в коалиция с Вучич през последните няколко години. Следователно е невъзможно да се каже, че възгледите на Дачич се различават съществено от тези на Вучич. Но „студентите“ винаги са действали извън установената политическа система; винаги са били донякъде независими.
Същността на „Студентска листа“ е много трудна за определяне, защото те са започнали като борци за истината в трагедията в Нови Сад. След това е имало опит движението да бъде революционно, но той се е провалил. Сега те искат да се впишат в установената политическа система.
Прогнози за гласуването
Правенето на прогнози за резултатите от изборите в момента е доста трудно, отбелязват анализаторите. То е безсмислено, защото е очевидно, че и управляващата партия, и студентската листа са практически наравно.
Много зависи от това как ще се проведе гласуването в изборния ден. Това е първото нещо. И второ, кой от коалиционните партньори на двете партии ще спечели. От една страна, ще премине ли Сръбската социалистическа партия избирателния праг? От друга страна, ще премине ли коалицията „Автентични права“, която е много вероятно да бъде коалиционният партньор на студентската листа, избирателният праг? Изходът от изборите зависи от успеха на тези две партии.
В същото време анализаторите смята, че избирателната активност на тези избори ще бъде висока – над 60%, може би дори 65-70 процента. Това е видно от социологическите проучвания. Според прогнозите на социолозите „студентите“ ще получат около 45% от гласовете, докато партията на Вучич ще получи около 41-42 процента.
Една от характеристиките на тези избори е голямото участие на националните малцинствени партии. Тази година пет партии на националните малцинства активно се кандидатират, които, естествено, не могат да претендират за влияние върху ръководството на страната или парламента. Те обаче биха могли да подкрепят някой от лидерите и да играят съществена роля за победата. Друга група, която ще повлияе на изборите, са проевропейските партии.
(по матерали от чуждестранния печат)
