Световните данъчни убежища са сред първите печеливши от глобалните правила, целящи да ограничат практиката за избягване на корпоративното данъчно облагане. Това са първоначалните оценки на властите след като мултинационалните компании не оправдаха очакванията, че ще напуснат офшорните центрове след въвеждането на новите налози. Юрисдикции като Гърнси и Джърси очакват значителни допълнителни приходи, след като повишиха ставките на корпоративния си данък, за да ги приведат в съответствие с правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), целящи да попречат на големите корпорации да прехвърлят печалбите си в юрисдикции с ниско данъчно облагане. Властите пък бяха подготвени за евентуално масово напускане на компании, след като въведоха глобалната минимална ефективна данъчна ставка от 15% за мултинационални гиганти с приходи над 750 млн. евро.
Споразумението, постигнато с посредничеството на ОИСР и одобрено от над 100 държави през 2021 г., представлява най-мащабната реформа в корпоративното данъчно облагане за последните повече от 100 години, макар че оттогава насам първоначалните му параметри бяха смекчени. Чарлз Паркинсън – ръководител на Департамента по финанси и ресурси към правителството на Гърнси, коментира за „Файненшъл Таймс“, че по-малко от 10% от мултинационалните компании напускат това владение на британската корона вследствие на повишаването на корпоративния данък.
Неотдавна островът от Нормандския архипелаг удвои прогнозата си за данъчните приходи от прилагането на новите правила, като очаква те да достигнат 88 млн. паунда през 2025-а – първата година, в която влязоха в сила. За сравнение, през предишната година общите приходи от корпоративни данъци в Гърнси са били 48 млн. паунда, като повечето мултинационални компании са били облагани с 0% или 10% в зависимост от сектора.
Джърси, който е прилагал подобна система преди въвеждането на правилата на ОИСР, също прогнозира „неочаквани допълнителни приходи“ в размер на десетки милиони паунда, произтичащи от режима на организацията, известен като „Стълб 2“.
Този месец Бермудските острови повишиха прогнозите си за приходите през първата година от прилагането на „Стълб 2“ до 291 млн. долара. Тази сума представлява приблизително една пета от общите очаквани данъчни постъпления на страната за периода 2025–2026 година. Преди това Бермудските острови изобщо не са налагали корпоративен данък, но през 2025-а въведоха ставка от 15%, за да се съобразят с режима на ОИСР. Първоначално са се очаквали постъпления от 188 млн. долара, но прогнозата е повишена, след като презастрахователните компании отчетоха изключително високи печалби.
Ирландия е друга държава, която печели от прилагането на „Стълб 2“. Данъчните постъпления от компании, притежаващи интелектуална собственост в Ирландия, като например „Епъл“, са в основата на бюджетните излишъци през последните няколко години. Министерството на финансите очаква, че от следващата година приходите от корпоративен данък ще се увеличават с 3.5 млрд. евро годишно вследствие на прилагането на новите правила на ОИСР.
Джорджа Мафини – директор по данъчната политика в „Прайсуотърхаус Купърс“, отбелязва, че ако тази тенденция се запази, това „би означавало, че печалбите и инвестициите остават там поради причини, различни от данъчната система“. Тя обаче предупреждава, че първоначалните данни следва да се разглеждат като предварителни.
Съгласно правилата на „Стълб 2“, ако една мултинационална компания се облага с ефективна данъчна ставка под 15% в дадена държава, други нации имат право да налагат допълнителни налози (т. нар. „допълващи данъци“). Това стимулира юрисдикциите с ниско данъчно облагане да се присъединят към инициативата, за да предотвратят ситуация, в която други държави събират приходи за тяхна сметка. Въпреки това, през януари администрацията на Тръмп успя да договори изключение за американските компании, освобождавайки ги от тези допълващи ставки.
Данъчни експерти посочват, че компаниите може да предпочетат да запазят регистрацията си в офшорни зони заради други предимства, като например по-гъвкава регулаторна рамка, наличие на инфраструктура и квалифицирана работна сила. Освен това, разходите за спазване на изискванията за отчетност по „Стълб 2“ биха могли да откажат някои фирми от плащането на допълнителни суми, свързани с напускането на тези юрисдикции, смята Даниел Бън – изпълнителен директор на американския мозъчен тръст Tax Foundation.
Корпорациите, попадащи в обхвата на режима „Стълб 2“, са длъжни да представят подробни отчети за своята дейност, дори ако в крайна сметка не се дължи допълнителен данък. „Много компании възприеха този преход като изключително скъп от гледна точка на административното съответствие. Вероятно това ги е насочило да запазят съществуващите (офшорни) структури, за да се осигури приемственост“, коментира Бън.
Дългосрочните ефекти от тези правила ще станат ясни едва през следващите няколко години, посочва Джон Вела – директор в Центъра за бизнес данъчно облагане към Оксфордския университет. „Компаниите вероятно ще изчакат още малко, за да видят как точно ще се прилагат правилата на практика“, казва той. Паркинсън пък изтъква, че ръстът в данъчните постъпления за Гърнси следва да се разглежда като „краткосрочна неочаквана печалба“, предвид постоянния риск фирмите да променят поведението си, за да минимизират своите данъчни задължения.
Премиерът на Бермудските острови Дейвид Бърт смята, че 2025 г. може да се окаже „пиковата точка“ за приходите от корпоративен данък, отчасти защото страната ще предоставя данъчни кредити на компаниите, което с течение на времето би могло да намали постъпленията.
Джърси също така предупреди, че съществува „значителна несигурност по отношение на мащаба на общите допълнителни постъпления и продължителността на периода, през който може да се очаква получаването им“.
Представител на базираната в Париж ОИСР заяви, че решенията на компаниите за тяхното бизнес местоположение се определят от „инфраструктурата, регулаторната предвидимост и достъпа до работна сила, наред с данъчното облагане“. През юли организацията прогнозира, че в резултат на въвеждането на глобален минимален данък, общите данъчни приходи в световен мащаб ще нараснат с между 3.2% и 5.4% (или с 91–155 млрд. долара) годишно, въпреки че тези стойности са по-ниски от предишните оценки.
