Александър Вучич призна поражението на управляващия си политически лагер на предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври. Първоначалните оценки отредиха убедителна победа на опозиционната „Студентска листа“. Според прогноза на Центъра за свободни избори и демокрация (CeSID) и социологическата агенция Ipsos формацията получава около 52% от гласовете и се очаква да спечели 140 от общо 250 места в Народната скупщина. Коалицията „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ остава втора с 39.3% и прогнозирани 103 мандата.
Резултатът, ако бъде потвърден от Републиканската избирателна комисия, ще сложи край на политическото господство на Сръбската прогресивна партия (СПП), започнало през 2012 г., и ще превърне студентското движение в централна сила на сръбската политика. Вотът е повече от поражение за управляващата коалиция. Той е изблик на общественото недоволство, натрупано след трагедията в Нови Сад и последвалите протести. Въпросът е може ли да бъде превърнато в нов модел на управление.
„Нямаме окончателни резултати. Мнозина ще бъдат изненадани и ще разберете колко много някои са лъгали. Въз основа на представителната извадка е ясно, че загубихме тези избори“, заяви Вучич пред журналисти в изборния щаб на управляващата партия. По думите му „Студентската листа“ е получила приблизително 2.2 милиона гласа срещу около 1.72 милиона за неговия политически лагер. Той прогнозира между 135 и 140 депутатски места за опонентите си, докато собствената му коалиция би разполагала със 105 или 106 депутати според различните му оценки.
При 250 места в парламента за абсолютно мнозинство са необходими най-малко 126 депутати. Следователно прогнозата за 140 мандата би позволила на студентската формация да състави правителство без задължителната подкрепа на други политически сили. Това обаче не означава, че институционалният преход ще бъде автоматичен. Официалното преброяване, разглеждането на изборните жалби и окончателното разпределение на местата остават решаващи за потвърждаването на резултата.
В Белград предварителните данни предизвикаха масови празненства. Хиляди граждани излязоха по улиците, убедени, че страната е на прага на политическа промяна. Наред с еуфорията обаче имаше и опасения от провокации. Районът около избирателната комисия в сръбската столица беше отцепен, полицейското присъствие и това на жандармерията бяха засилени, а районът около парламента оставава под полицейски контрол.
Избирателната активност достигна близо 67% според предварителните данни, което подчертава значението на вота след продължителния период на гражданско недоволство. Организацията CRTA съобщи за нарушения в избирателни секции, включително случаи на снимане на бюлетини, както и за сигнали за натиск върху избиратели и насилие. От щаба на студентската формация кандидатът Радомир Саичич призова поддръжниците ѝ да празнуват мирно и да не се поддават на провокации. „Победата носи и отговорност“, заяви той, като добави, че „работата започва утре“.
От трагедията в Нови Сад до национално политическо движение
„Студентската листа“ възникна от протестната вълна след срутването на бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 16 души.
Трагедията се превърна в повратна точка за сръбското общество, защото протестиращите започнаха да поставят въпроси не само за непосредствените причини за инцидента, но и за корупцията, прозрачността на държавните институции и политическата отговорност.
Студентските демонстрации постепенно прераснаха в общонационално движение, привличайки граждани извън университетските среди. Исканията за разкриване на обстоятелствата около трагедията и за търсене на отговорност се преплетоха с по-широкото недоволство от начина, по който функционира държавата. Така протестът се превърна в предизвикателство към политическата система, доминирана от партията на Вучич.
За разлика от традиционните опозиционни партии, които трудно успяваха да изградят убедителна алтернатива на Вучич, студентското движение събра подкрепа около общи искания за отчетност и институционална промяна. Изборната листа, в която не участват студенти, обедини кандидати от различни професионални среди и беше оглавена от кардиолога Илия Срданович. Широкият ѝ състав се оказа предимство по време на кампанията, тъй като позволи на движението да привлече избиратели с различни политически възгледи. Същото разнообразие обаче може да се превърне в изпитание при вземането на конкретни решения и определянето на правителствени приоритети.
Майката на загиналия в Нови Сад студент Стефан – Диана Хърка, показа колко дълбоко е свързана политическата промяна с общественото настояване за справедливост. В изявление, цитирано от сръбската телевизия N1, тя определи резултата като победа на гражданите и на загиналите при трагедията. „Това е победата на всички нас и нашите деца. Това е само началото на онова, което трябва да направим. Две години чаках този момент“, заяви тя.
Хърка припомни и гладната си стачка, чрез която настояваше властите да предприемат действия, без да се стига до предсрочни избори. Тя поиска всички, които носят отговорност за трагедията, да бъдат изправени пред правосъдието, като отправи обвинения към Вучич и други политически фигури.
Краят на политическото господство не означава автоматична промяна
Поражението е сериозен удар за Вучич, който през септември подаде оставка като президент, за да се кандидатира за премиер. Ако прогнозите се потвърдят, възможността му да застане начело на правителството ще бъде силно ограничена. Въпреки признанието за загубата той нарече опонентите си „студенти от блокадите“ и заяви, че партийната структура на неговия лагер остава силна. Спомена също, че някои бизнесмени и други фигури може да напуснат политическото му обкръжение, но не посочи конкретни имена.
Пред студентското движение стоят задачи, които надхвърлят изборната победа. То трябва да превърне разнородната си обществена подкрепа в работещо парламентарно мнозинство, да формулира ясна програма и да покаже, че може да упражнява властта чрез институциите, чиито недостатъци критикуваше. Сред най-важните въпроси са независимостта на правосъдието, прозрачността на публичните разходи, свободата на медиите и механизмите за контрол върху държавната администрация.
Външната политика също ще бъде изпитание. По време на кампанията борбата с корупцията и възстановяването на доверието в институциите заеха централно място, докато международните отношения бяха засегнати по-ограничено. Затова остава неясно как евентуалното ново правителство ще съчетае европейската интеграция на Сърбия с традиционните отношения с Русия и Китай и с продължаващия диалог с Прищина. За Европейския съюз върховенството на закона, свободата на медиите и независимостта на регулаторните органи ще останат основни критерии за оценка на политическата промяна.
Първоначалните резултати очертават възможност за историческа смяна на властта в Сърбия. Отстраняването на политическия лагер, който управлява от 2012 г., обаче няма да е най-трудната част. Сега новата власт трябва да покаже на сърбите, че двете години протести и блокади имат смисъл и да се захване с видими институционални промени.
