Да си сред най-близките съюзници на Вашингтон вече не означава, че американците могат да разчитат на тях за надеждно финансиране на бюджетения си дефицит. Според анализ на данни от Министерството на финансите и Държавния департамент на Съединените щати, страните и регионите, които са най-тясно свързани с Белия дом, са купили (нето) американски държавни ценни книжа (без краткосрочните съкровищни бонове) на стойност 174.3 милиарда долара през първите осем месеца на 2026-а. Това е най-ниското ниво за този период от 2021 г. насам и представлява спад от над 60% спрямо предишната година.
Промяната е особено забележима в Азия, където икономики, генериращи големи излишъци, влагат по-малка част от тях в американски дългови инструменти. Япония – най-големият чуждестранен притежател на американски държавни облигации – е купила книжа за едва 389 милиона долара през първите осем месеца, което е спад с 99% спрямо същия период на 2025-а. Южна Корея пък е продала облигации за 23.8 милиарда долара – най-големият обем сделки за такъв период откакто през 1977-а започва да се води статистика. Тайван също е бил нетен продавач.
Няма едно-единствено обяснение за тази промяна. Правителствата не дават почти никаква информация за евентуални планове за оттегляне от американските ДЦК, а наличните данни не разграничават покупките на държавни институции от тези на частни инвеститори на ниво отделни държави.
Няколко са вероятните фактори, оказващи влияние, включително слабите национални валути, повишаващата се доходност на местните пазари, нарастващото търсене на акции, както и опасенията за американската политика.
„Пазарът на американски държавни ценни книжа не губи чуждестранни купувачи, а губи „автоматични“ купувачи“, коментира Масахико Лу – старши стратег по инструменти с фиксирана доходност в State Street Investment Management – компания, която управлява активи за над 6 трилиона долара. „Тъй като САЩ стават все по-непредвидими, е все по-трудно да се обосноват големите структурни експозиции и автоматичното реинвестиране на капитал в американски ДЦК.“
Дългът на американското правителство надхвърли 40 трилиона долара, което прави най-голямата икономика в света още по-зависима от инвеститорите за финансиране на своите разходи. Същевременно митата, въведени от президента Доналд Тръмп, както и несигурността, обвиваща американската политика, пораждат опасения за дългосрочните перспективи пред щатския долар. А с повишаването на доходността на пазарите от Япония до Европа, глобалните инвеститори имат повече алтернативи на държавните ценни книжа, отколкото преди.
Едрите спестители в Азия обикновено конвертират излишъците си в долари и вкарват парите в държавни ценни книжа. Тази година отслабването на валутите ерозира покупателната им способност и принуди правителствата да посегнат на резервите си. Йената потъна до най-слабата си котировка от четири десетилетия, а данните показват, че Токио е продал част от своите държавни облигации и други ценни книжа през лятото, в опит да подкрепи валутата. Южнокорейският вон пък падна до най-ниското си ниво от 2009 г. насам, преди да се възстанови.
Правителствата не хвърлят особена светлина върху подхода си. През май висш служител на японското министерство на финансите предположи, че продажбата на ДЦК за подкрепа на йената е контрапродуктивна, заявявайки, че властите са наясно с рисковете от ликвидирането на свои активи. Централната банка на Корея заяви през септември, че планира да разшири инвестициите отвъд американските облигации за част от резервите си, управлявани от местни мениджъри на активи.
Съгласуваност
Съгласуваността може да бъде субективна. Този анализ класифицира държавите като най-силно и най-слабо съгласувани и неутрални според това колко често гласовете им по ключови резолюции на ООН съвпадат с тези на Съединените щати, базиран на данни на американския Държавен департамент. Подходът се използва често в академичните среди за определяне на съюзници и противници.
Например, дългогодишният военен съюзник Австралия беше класифицирана като най-плътно съгласувана, Китай като най-слабо съгласуван, а съседът на Америка – Мексико, попада в неутралната група.
Данните за посочените нетни покупки (покупка минус продажба) са за американски държавни ценни книжа с първоначален падеж над една година. Те обхващат 57 държави и региони и включват както официални, така и частни инвеститори. Информацията на Министерството на финансите може да посочва ценните книжа в държавата, в която се държат чрез попечители или посредници, а не в държавата на крайния собственик. Следователно, притежанията и покупките, приписвани на финансови центрове като Обединеното кралство и Белгия, могат частично да отразяват инвеститори другаде.
Повече възможности
Дори когато азиатските пари текат в чужбина, американските държавни облигации не са непременно първият избор по подразбиране. Южнокорейските инвеститори предпочитат акции, докато парите на Тайван са се изместили към акции и депозити, според Брад Сетсер – старши сътрудник в Съвета по външни отношения и бивш служител на Министерството на финансите на САЩ. „Така че някои приятели с големи излишъци не са били големи нетни купувачи“, коментира той.
Сетсер определя това като част от по-широка тенденция на „дерезервация“, при която повече чуждестранни активи се държат извън традиционните резерви на централните банки и вместо това преминават през пенсионни фондове, държавни банки и други големи институции. Това не се равнява на дедоларизация, но може да означава по-малко „официално търсене“ на държавни облигации, според Сетсер.
По-високата доходност, която предлагат други юрисдикции, също дава възможности на инвеститорите. Южнокорейската инвестиционна група Kiwoom Asset Management остава предпазлива по отношение на американските държавни облигации и вижда японските дългови книжа като относително привлекателни, отбелязва Ян Джу Кюнг – ръководител на отделя за глобален облигационен пазар.
Японските инвеститори също имат повече причини да държат парите си у дома. С местната доходност, изкачила се до невиждани от години върхови стойности, допълнителната възвръщаемост, която те могат да получат от инвестиции в чужбина, се е стеснила.
„Япония е съюзник на Съединените щати и със сигурност виждаме признаци на един вид постепенен отлив от „търговските сделки carry trade“, посочва Оливър Левингстън, стратег по валутен обмен и лихвени проценти на Г-10 в „Банк ъф Америка сикюритис“, визирайки практиката да се вземат евтини заеми в йени, за да се инвестира в по-високодоходни активи другаде.
Това не означава, че купувачите на американците са се изчерпали. Частни инвеститори, включително хеджингови фондове, банки и взаимни фондове, се намесиха, увеличавайки дела си във федералния дълг до около 70% – близо до най-високото ниво от 1990 г. насам. те обаче са по-чувствителни към цените.
За американския министър на финансите Скот Бесент и председателя на Федералния резерв Кевин Уорш това означава, че пазарите могат да реагират остро, ако инвеститорите се чувстват неспокойни за паричната политика, икономиката, разширяващите се дефицити на САЩ или сигнали, идващи от Белия дом. Тази чувствителност допринесе за тазгодишния скок на доходността на базовите десетгодишни облигации над 5 процента. На 28 октомври тя се задържат на ниво от около 5,01 процента.
Завои и диверсификация
Страните, които са най-слабо свързани с Вашингтон, са купили американски държавни облигации на стойност 17.1 милиарда долара от януари до август, обръщайки четиригодишната тенденция на продажби през същия период. Това е една десета от количествата, придобити от страните, свързани със САЩ. Китай остава най-големият продавач, пред Южна Корея, въпреки че някои анализатори смятат, че Пекин може да е канализирал някои транзакции през други държави, включително Канада. Белгия, чиито активи се смятат за китайски, се класира на трето място.
Обединеното кралство, Хонконг и Индия са най-едрите купувачи.
„Продължаващите редукции на Китай са в съответствие с дългосрочната тенденция за диверсификация, дори когато основните мотиви са по-трудни за установяване“, коментира Лора Купър – ръководител на макрокредитирането в Nuveen в Лондон.
Това не е първият път, когато страните, свързани със САЩ, се отдръпват от американски държавни облигации. Те продаваха масово през 2020 г., когато пандемията от КОВИД-19 предизвика глобална борба за ликвидност. Въпреки това, пазарът на американски държавни ценни книжа на стойност 32 трилиона долара остава несравним по своята дълбочина, ликвидност и почти денонощна търговия, докато доларът запазва ролята си на доминираща резервна валута в света.
Към август чужденците все още са притежавали ДЦК на стойност 7.85 трилиона долара, което е близо до историческия връх, въпреки че делът им на пазара се е свил до по-малко от една трета от пика от 52% през 2012 одинаг.
„Когато погледнете алтернативите, те са доста малко“, смята Робърт Тип – ръководител на отдела за глобални облигации в PGIM. „Така че имахме ребалансиране и постоянен отлив от някои страни, но той беше абсорбиран от други.“
Чуждестранните инвеститори също така не изоставят американските активи. Част от парите от продадените облигации се пренасочват към американски акции и корпоративен дълг, което предполага, че търговците запазват интереса си към американски компании, дори когато апетитът за държавен дълг намалява.
Но купувачите, които запълват празнината, вероятно ще поискат по-голямо обезщетение от приятелските нации, които преди финансираха безшумно Вашингтон. „Министерството на финансите ще се самофинансира – въпросът е цената и нейнине колебания“, е позицията на Шоки Омори – главен стратег за инструментите с фиксиран доход на „Дойче банк“ за Япония. „Това, което нивото не може да изкупи обратно, са търпеливите, нечувствителни към цените пари, които съюзниците предоставяха.“
