Предполагаемият лидер на саботьорите на газопровода „Северен поток“ е бил под „прякото командване“ на украинските военни по време на атаката, според клетвени декларации от неговите началници, представени на германски съд на 27 октомври. Германските прокурори обвиняват Серхий Кузнецов – бивш капитан от украинските въоръжени сили, в извършването на един от най-дръзките саботажи в Европа след Втората световна война. 50-годишният мъж, който беше арестуван по време на почивка в Италия миналата година и екстрадиран в Германия, е обвинен в причиняване на експлозия, повреда на имущество и в „съучастие във военни престъпления“ чрез атакуване на гражданска инфраструктура.
Унищожаването на газопроводите „Северен поток“ (1 и 2) през септември 2022 г. прекъсна основните артерии за евтин руски природен газ за Германия и хвърли светлина върху мъчителните усилия на Европа да се дистанцира икономически от Москва, след като тя нахлу в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски многократно и категорично отрече участието на украинската държава в атаката. Докато три нови доказателства не бяха прочетени на глас в съда на 27 октомври, включително две нотариално заверени декларации от бившите военни началници на Кузнецов и официални документи, свързани със службата му през периода, когато са се случили нападенията.
Кузнецов отказа да говори в своя защита, дори пред адвокатите си, позовавайки се на задължението си да пази военна клетва за тайна. Неговият адвокатски екип е внесъл искане за прекратяване на делото.
„Капитан Кузнецов последователно и съвестно изпълняваше всички задачи, възложени на специалните частите на Въоръжените сили на Украйна, свързани със съпротивата срещу руската агресия срещу Украйна“, се казва в изявление на полковник Роман Червински – бивш заместник-командир на поделението на Кузнецов, отнасящо се до периода на нападението. Обвиняемият е бил под негово „пряко командване“ до октомври 2022 г., информира Червински.
И добавя: „Капитан Кузнецов никога не е напускал мястото си на служба по собствено желание и без разрешение на главнокомандващия.“ Полковникът отбелязва също, че тръбопроводите „Северен поток“ са легитимна цел, тъй като те „носят пряка отговорност за материалната и финансова подкрепа на действия, които подкопават и заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“. Червински в момента води продължително и несвързано съдебно дело за предполагаема злоупотреба с власт.
По време на нападението главнокомандващ на украинските въоръжени сили е бил генерал-лейтенант Валерий Залужни. Залужни, който също публично отрече всякаква роля в инцидента със „Северен поток“, беше отстранен от Зеленски през 2024 г. и стана посланик на Украйна във Великобритания.
В изявление на полковник Юрий Семенюк – бившият командир на поделението на Кузнецов, се казва: „Кузнецов никога не е напускал мястото си на служба по собствено желание и без разрешението на началника си.“ Както Червински, така и Семенюк са участвали в организирането на неуспешната операция „Вагнергейт“ през 2020 г. с цел отвличане на наемници от групировката Вагнер, сражаващи се за проруските сепаратистки сили в Донбас, и изправянето им пред правосъдието в Украйна.
Съдът в Хамбург допълнително изслуша експерт по взривни вещества от полицията за експлозиите, които разрушиха тръбопроводите. Били са заложени общо шест взривни заряда, в отделни клъстери, някои от които на повече от 77 км един от друг. Първоначалната експлозия е причинила катастрофални щети на два участъка от тръбопровода: поради налягането, под което е бил газът, тръбите, изработени от стомана с дебелина 2.7 см и подсилени с бетонно покритие, са се размърдали по морското дъно като воден маркуч, причинявайки допълнителни счупвания и разкъсвания. Близо 300 метра от единия газопровод са се разкъсали, както и 250 метра от другия, е било съобщено в съдебната зала.
Адвокатите на обвиняемия бързо са подали искане за отхвърляне на обвиненията. Те твърдят, че Кузнецов все още е войник на активна служба и като такъв е задължен от украинския закон да не говори поради причини, свързани с тайна за опазване на националната сигурност, и че съгласно германския закон всеки, който не може да говори, не може да бъде осъден.
Съдът е отхвърлил искането на втория ден от заседанията на процеса на 27 октомври, съобщи германската информационна агенция DPA. В него се казва, че защитата на подсъдимия не е ограничена съгласно германското законодателство и че свободата на свидетелстване в Германия не е ограничена от условията на ползване на услугите на чужда държава.
