Усилията на Венецуела да увеличи добива на петрол се натъкват на недостиг на инженери, заварчици и други квалифицирани кадри – последица от години на емиграция и недостатъчни инвестиции. Този кадрови дефицит става все по-осезаем, докато Каракас, представители на Съединените щати и чуждестранни енергийни компании работят по нови проекти, целящи да повишат добива на черно злато, който в момента е около 1 милион барела на ден.
По информация на „Файненшъл таймс“, представители на индустрията посочват, че ниското заплащане, миграцията и недостатъчните възможности за професионално обучение ограничават работната сила, необходима за възстановяване на петролния сектор в южноамериканската държава и за постигане на по-високи производствени цели. Алехандро Теран – президент на Латиноамериканската асоциация на петролните предприемачи в Тексас, посочва, че за да достигне добив от 3 милиона барела дневно, Венецуела трябва да си върне част от напусналите страната специалисти и да обучи нови кадри. По думите му, най-сериозен е недостигът на средно управленско ниво и на технически длъжности – т.е. на служителите, които отговарят за ежедневните оперативни дейности.
Венецуела притежава най-големите доказани петролни запаси в света, но добивът е спаднал от над 3 милиона барела дневно в началото на века до под 500 000 барела на ден през 2020 година. Причините за това са лошо управление, корупция, а по-късно – и санкции от страна на Съединените щати. В момента се произвеждат около 1 милион барела дневно, а ниските заплати остават основна пречка пред наемането на персонал.
Според Теран, инженерите в държавната петролна и газова компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) получават основна заплата от около 200 долара месечно, докато в частните петролни компании в страната възнагражденията варират между 2000 и 3000 долара, а венецуелците, които работят в американския петролен и газов сектор печелят около 5000 долара.
Гуалберто Бело – консултант по управление от Венецуела, отбелязва, че преквалификацията на работници от други сектори или разчитането на изкуствен интелект няма да запълнят дефицита на човешки капитал. Той подчертава, че секторът се нуждае от опитни кадри за извършване на инспекции, ремонти, полагане на тръбопроводи и заваръчни дейности. Карлос Борхес – ръководител в компания за петролни услуги, допълва, че в щата Сулия – някогашното сърце на петролната индустрия в страната – практически не са останали никакви човешки ресурси.
Последните сделки и плановете за разширяване на добива увеличават търсенето на работна ръка в целия сектор. През август Вашингтон и Каракас обявиха споразумение, предоставящо на North American Blue Energy Partners 100-годишни концесии върху 17 нефтени находища, докато „Бритиш петролиъм“, „Репсол“ и „ЕНИ“ също обявиха планове за разрастване във Венецуела.
„Шеврон“ обяви през септември, че ще удвои производството чрез експанзия на стойност 7 милиарда долара, въпреки че представител на компанията във южноамериканската страна признава трудностите при намирането на квалифицирани занаятчии, особено заварчици. Американският производител е създал професионални училища за обучение на работници и казва, че индустрията се нуждае не само от геолози и геофизици, но и от електротехници, строителни специалисти и друга работна ръка.
Университетите все още не предоставят достатъчно специалисти, за да задоволят търсенето. Хулио Молина – декан на катедрата по инженерни науки в Централния университет на Венецуела, казва, че само четирима от завършилите 52-ма миналия месец са се специализирали в петролния сектор, въпреки че 125 студенти сега изучават тази област.
Недостигът отразява и по-дълбок отлив от PDVSA в продължение на повече от две десетилетия. Много инженери напуснаха, след като 19 хиляди служители бяха уволнени през 2002-2003 г. след антиправителствена стачка. Бившият министър на петрола Рафаел Рамирес пък изчислява, че около 30 хиляди работници, служители и мениджъри по-късно са напуснали компанията при управлението на Николас Мадуро. Правозащитни групи твърдят също, че 77 работници са били затворени от 2024 г. насам по обвинения, включително контрабанда, саботаж и корупция, след като са поискали по-добро заплащане и условия на труд, което допълнително засилва опасенията дали емигрантите ще се завърнат.
