България е една полицейско-прокурорска държава, където съдилищата общо взето са пречки в добре смазания механизъм за следене и подслушване. Просто прекалено много хора се занимават с тази дейност и те трябва да намерят някакъв начин да оправдаят съществуването си. Това призна по време на изслушването му по време на Общото събрание на съдиите един от кандидатите за Висшия съдебен съвет – съдията от Софийския апелативен съд Стефан Илиев.
А на въпроса дали специалните разузнавателни средства, ако не са употребени за образуване на наказателно производство, могат да се използват за натиск върху магистрати, Илиев отбеляза, че сега дори Комисията, която контролира специалните разузнавателни средства, отказва да се занимава с това да провери дали неизползваните СРС-та са унищожени, а Висшият съдебен съвет по закон няма правомощия по отношение на унищожаването им. Така Стефан Илиев бе един от малкото изслушани съдии, който обърна внимание на този специфичен законодателен пропуск, който създава реален риск от държане на магистратите в зависимост.
В концепцията си Стефан Илиев обяви, че сред личните му приоритети са: по-справедливо заплащане на магистратите, при което разликата между възнагражденията на върховните и районните съдии да не надхвърля една трета, както и по-съществено финансово признание за придобит ранг; по-бързо провеждане на конкурсите, по-опростено атестиране и справедливо разпределение на натовареността, отчитащо сложността на делата, действително отработеното време и обективните възможности на всеки съдия.
Като конкретен проблем той посочи промените в осигуровките от 2026 г. и риска от намаляване на нетните доходи на магистратите през следващите години. Припомняме, че от 1 август 2026 г. магистратите поеха 20% от личните си осигуровки, а държавата – останалите 80%, като е предвидено от 1 януари 2027 г. съотношението да стане 60/40 (60% за сметка на държавата и 40% за осигуреното лице). Съдия Стефан Илиев настоя и за осигуряване на средства за облекло и други законови придобивки. Той се обяви и за облекчен ред за преместване между съдилища от еднаква степен и специализация, при запазване на публичността и равнопоставеността.
Албена Момчилова - съдия в Софийския районен съд - предложи при представянето на концепцията си конкурсите за първоначално назначаване на съдии да се провеждат само за районните съдилища, а конкурсите за повишаване и преместване да бъдат децентрализирани по апелативни или окръжни райони, с изключение на конкурсите за младши съдии и за Върховния касационен съд. Според нея това би ускорило процедурите и би ограничило необходимостта от продължително командироване.
Тя предлага конкурсните комисии да включват магистрати от други съдебни райони, а кадровото планиране да бъде предварително и съобразено с реалните потребности на съдилищата. Освен това Момчилова смята, че възнагражденията на съдебните служители трябва да отчитат действителната натовареност на съответния орган, а при магистратите по-голяма тежест следва да има придобитият ранг.
Асен Цветанов - председател на Районния съд в Раднево - се обяви за въвеждане на петгодишна управленска програма на Висшия съдебен съвет с конкретни цели, срокове, отговорни органи и показатели за изпълнение. Той предложи засилване на постоянния диалог със съдиите чрез съвета за партньорство, функционален преглед на структурите и процедурите на ВСС и създаване на временни експертни екипи за решаване на системни проблеми.
Цветанов предлага опростяване на процедурите по атестиране, автоматично извличане на наличните данни и формиране на оценяващите състави от по-широк регионален или национален пул. Според него атестирането трябва да представлява реална професионална оценка, а не административна формалност или средство за влияние.
Васил Петков - съдия във Военно-апелативния съд - отбеляза като свои основни приоритети осигуряването на достатъчен бюджет за съдебната власт, промяната на механизма за формиране на магистратските възнаграждения (заплащането да се определя в по-голяма степен от придобития ранг) и ускоряването на конкурсите за кариерно израстване. Сред мерките за повишаване на финансовата ефективност Петков открои централизирането на обществените поръчки, по-строгия контрол върху разходите и актуализирането на съдебните такси. Той предложи процедурите по повишаване и преместване на магистратите да се провеждат за отделни съдилища или по апелативни райони, а конкурсните комисии да се съставят от съдии от съответното ниво с по-висок ранг.
Васил Пеловски - съдия в Административния съд във Варна - предлага въвеждането на дългосрочна прогноза за кадровите потребности с хоризонт от поне три години и публичен годишен календар на конкурсите. Той настоя за съкращаване на сроковете за повишаване и преместване чрез по-добра организация, премахване на дублиращи се проверки и ясни графици за отделните етапи. Командироването според него трябва да се използва само като временно решение, а не като заместител на конкурсното начало. Пеловски се обяви за постепенно преминаване от точкова към мотивирана словесна оценка при атестирането на магистратите, както и за използване на резултатите от атестациите за планиране на обучения и професионално развитие. Той предвижда да работи за още по-голяма прозрачност на кадровите процедури - с ясни критерии и мотивирани решения, с публичност на съставите на конкурсните и атестационните комисии и проследимост на кадровите преписки.
Весела Евстатиева - зам.-председател на Окръжния съд в Пловдив - обяви като основни приоритети гарантирането на независимостта на съдебната власт, което за нея означава и че ВСС трябва категорично да защитава съдиите, прокурорите и следователите от външен политически, икономически и медиен натиск. На следващо мякто тя ще работи за повишаването на общественото доверие и създаването на по-добра работна среда за магистратите. Тя акцентира върху необходимостта от екипност и добра комуникация между членовете на Съвета, както и от прозрачни правила за отчитане на натовареността с единни и обективни критерии, които да отчитат не само броя на делата, но и тяхната фактическа и правна сложност. Тя предлага деловодните системи автоматично да отразяват извършените процесуални действия, обема на делата, броя на страните, свидетелите и експертизите, както и продължителността на съдебните заседания.
Веселка Златева-Кожухарова - председател на Административния съд в Пазарджик - отбеляза като свои основни приоритети подобряването на комуникацията между ВСС и съдийската общност чрез създаване на специален електронен адрес за въпроси от съдии и система за проследяване на отговорите. Тя предлага също определени членове на Съдийската колегия да поддържат пряк контакт със съдилищата и да се запознават на място с кадровите, организационните и материалните им проблеми. Обяви и че ще работи за въвеждането на приемни часове на членовете на Съдийската колегия, достъпни за всички съдии, а не само за административните ръководители.
Владимир Вълков - съдия в Софийския апелативен съд - обяви, че ще работи за налагане на управленски подход, основан на анализ на проблемите, оценка на възможните решения и проследяване на резултатите. Като свой приоритет той определи практическата приложимост на решенията на ВСС, тяхното прозрачно мотивиране и осигуряването на независимост на съдиите, качество и срочност на правораздаването. По отношение на натовареността на съдиите той изрази позицията, че оценяването й не трябва да се основава единствено на броя на разгледаните дела, а да отчита тяхната сложност, условията на труд и допълнителните професионални ангажименти. По отношение на кадровата политика Вълков предлага конкурсите да се провеждат ежегодно и поетапно, според предварително планираните потребности, при ясни критерии за подбор и реална оценка на професионалните качества. Той се обявява и за равни възможности за професионално развитие на съдиите независимо от мястото на съда, в който работят.
Даниела Александрова - зам.-председател на Софийския районен съд - се обяви за това новият състав на ВСС да започне с преглед на незавършените конкурси, осигуряване на публичност на командироването на магистрати и изготвяне на график за приключване на висящите процедури. Като друга своя приоритетна задача тя определи извършването на анализ на натовареността на съдебната администрация, ясни правила за разпределение на работата между нея и колегиалния орган и откриване на процедури за избор на титуляри на длъжностите, продължително заемани от изпълняващи функциите. Тя обяви и че ще работи за подобряване квалификацията на съдебната администрация, за използването на технологии в подкрепа на правораздаването, за финансова независимост и за по-оперативната работа на съвета.
Емилия Василева - съдия във Върховния касационен съд - обяви сред основните си приоритети последователната кадрова и дисциплинарна политика, справедливото разпределение на натовареността и ресурсите, както и подобряването на ефективността на правораздаването. По-конкретно за дисциплинарната дейност тя предложи анализ на досегашната практика и по-последователно прилагане на критериите за отговорност на магистратите. За преодоляване на проблема с натовареността посочи възможности за законодателни промени, оптимизиране на процедурите и по-ефективно използване на съдебната администрация.
Красимир Мазгалов - зам.-председател на Софийския градски съд - набеляза сред своите приоритети поддържането на постоянна връзка с магистратите с цел своевременно идентифициране на проблемите в съдебната система и възможните решения. Той обяви, ще работи за отстояването на независимостта и авторитета на съдебната власт, преодоляването на вътрешното разделение в магистратската общност, справедливото разпределение на натовареността с реално нейно измерване не само по брой на делата, но и отчитайки тяхната сложност, качество и срочност на работата; прозрачното кариерно развитие и предвидимата дисциплинарна практика - с търсене на отговорност при нарушения. Той предложи да бъдат изготвени конкретни профили за съответните ръководни длъжности, да се оповестяват предварително критериите за оценка на кандидатите и да се работи за увеличаване на тежестта на становищата на общите събрания на съдиите. Според него същите принципи на публичност и реална състезателност трябва да се прилагат и при избора на председатели на ВКС и ВАС, както и на главен прокурор.
Красимира Милачкова - съдия в Административния съд - София-град - определи сред основните си приоритети усъвършенстването на кадровите процедури, въвеждането на обективни критерии за оценяване и кариерно развитие на магистратите; ограничаването на проблемите, свързани с командироването и усъвършенстване на системата за измерване на натовареността. Тя обяви, че ще работи за модернизиране на електронното правосъдие - в посока унифициране на деловодните системи и по-доброто им обвързване с отчитането на натовареността; разширяване на съдийското самоуправление и подобряване на комуникацията с медиите и обществото. Тя ще подкрепя мерки за по-точно отчитане на натовареността, развитие на алтернативното разрешаване на спорове и по-активно участие на магистратите в обсъждането на законодателни промени. Тя се обяви за разширяване на съдийското самоуправление, както и съобразяването на промените в съдебната карта с местните особености и гарантирането на достъпа на гражданите до правосъдие.
Красимира Донева - съдия в Районния съд в Бургас - определи като свой основен приоритет възстановяването на доверието в съдебната власт чрез прозрачни кадрови решения, еднакви правила и реална отговорност на магистратите. Тя предлага промяна в конкурсните процедури, като настоява за предварително определени измерими критерии, ясна тежест на отделните показатели, представителна извадка от разгледаните дела и задължително отчитане на натовареността. Ще работи за това качеството на съдебните актове и резултатите от реалната правораздавателна дейност да имат по-голяма тежест при кариерното развитие, а конкурсните комисии да мотивират не само оценките, но и сравнението между кандидатите. Тя предлага отпадане на външните конкурси за първоначално назначаване на съдии в окръжните съдилища, като свободните длъжности на това ниво бъдат предназначени за повишаване и преместване на вече доказали се магистрати. Тя настоява и за механизъм за отзоваване на административен ръководител по инициатива и с решение на общото събрание на съдиите в съответния съд.
Мария Терзийска - зам.-председател на Окръжния съд във Варна - определи като свои приоритети съвременяването на подзаконовите актове на Висшия съдебен съвет, уреждащи статута на съдебните служители и деловодната дейност. Обяви, че ще работи за промени в етичните правила за поведение на българските магистрати на фона на зачестилите публични мнения за необходимост от проверка на професионалния интегритет на определени съдии и прокурори.
Младен Димитров - председател на Районния съд във Велико Търново - обяви, че ще работи за по-добра дигитализация на процедурите за конкурси, за ясни правила на функциониране на конкурсните комисии, декларации за липса на конфликт на интереси и документиране на опитите за осъществяване на нерегламентирани контакти с кандидатите. Друг неин приоритет е възнагражденията на магистратите да отразяват отговорността и натовареността на длъжността, а ВСС да участва активно в подготовката на необходимите законодателни промени.
Надя Пеловска-Дилкова - председател на Окръжния съд във Враца - поставя акцент върху възстановяването на общественото доверие в съдебната власт, като предлага новият Висш съдебен съвет да изготви петгодишна стратегия с конкретни цели, срокове и механизми за отчетност. Сред основните ѝ приоритети са регулирането на натовареността на съдилищата, кадровата политика и кариерното развитие на магистратите, дисциплинарната практика, разпределението на бюджетните средства и комуникацията с обществото и останалите власти.
По отношение на съдебната карта Пеловска настоява за дългосрочен подход, основан на статистически данни, гарантиране на достъпа на гражданите до правосъдие и активно участие на магистратите и държавните институции. Тя смята, че закриването или обединяването на съдилища не е подходящо без цялостна съдебна реформа, включваща ефективно електронно правосъдие, опростяване на процедурите и необходимото техническо и финансово обезпечаване.
Роман Николов - съдия в Районния съд в Брезник - започна с това, че избирането му за член на ВСС от съдийската квота ще даде представителство на магистратите от районните съдилища и ще допринесе за по-доброто идентифициране и решаване на проблемите на най-многобройното ниво в съдебната система. В концепцията си Николов е извел като приоритет работата в посока независимостта на съдебната власт и реалното разделение на властите. Според него през последните 36 години политическите сили последователно са се стремили да оказват влияние върху съдебната система, включително чрез законодателни промени и различни форми на финансов и институционален натиск. Той изрази надежда този модел да бъде преодолян.
Светлана Калинова - съдия във Върховния касационен съд - обяви, че ще работи за това бюджетът на съдебната власт трябва да бъде обоснован с конкретни потребности и мерки за оптимизация, а исканите средства да бъдат убедително защитавани пред Министерския съвет и Народното събрание. Тя подчерта необходимостта от предвидими правила за възнагражденията на магистратите и съдебните служители. Сред приоритетите ѝ са оптимизирането на състава и организацията на работа на органите на съдебната власт, преодоляването на проблемите с командироването и защитата на магистратите от необосновани публични нападки.
Стою Згуров - съдия в Софийския градски съд - обяви, че ще работи за повече диалог и споделена отговорност във Висшия съдебен съвет, както и за по-чести заседания на колективния орган, когато е необходимо да се вземат спешни решения. Сред основните си приоритети той открои гарантирането на съдийската независимост и ускоряването на конкурсите за повишаване и преместване на магистрати.
Той предлага промени в подзаконовата уредба, включително въвеждане на фиксиран годишен календар за конкурсите, едномесечен срок за проверка на документите и по-бързо определяне на конкурсните комисии чрез прозрачен жребий.
Тодор Тодоров - съдия във Върховния административен съд - отбеляза, че за да бъде гарантирана независимостта на съдебната система като национално богатство, е необходима висока политическа култура, както и високо ниво на правосъзнание. По отношение на приоритетите му, откроени в концепцията му, той е записал, че водещ критерий при новата съдебна карта трябва да бъде натовареността на магистратите. Според него ВСС би осъществявал по-пълноценно своите функции, ако избраните в него членове продължат да работят на магистратските си длъжности. По този начин те ще имат много по-ясна и навременна обратна връзка за своите решения чрез колегите си, което ще бъде важен коректив за дейността на кадровия орган.
Явор Колев - съдия във Върховния административен съд - обяви като свои приоритети атестирането, командироването, съдебната карта, натовареността и разпределението на материалните ресурси. Той предлага промяна в нормативната уредба, така че съдиите, избирани от професионалната квота, да имат мнозинство в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, като се аргументира с подобна практика в други европейски държави. Той ще работи за промяна на конкурсните процедури за повишаване и преместване на магистратите, тъй като според него сега действащата уредба води до продължителни конкурси, блокиране на кариерното развитие и незаети щатове в съдебната система.
