На 1 ноември през 1909 г. в Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители. Предложението е на просветителя Найден Геров, а денят не е избран случайно – това е денят на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, покровителят на България.
На този ден отбелязваме и си спомняме делото на българските просветители, книжовници и революционери от времето на Българското възраждане, както и културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на националния дух.
Като будители най-често са споменавани личности като Паисий Хилендарски, Владислав Граматик, Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и други.
Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. Отправя се Прокламация за Деня на народните будители, част от която гласи: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
Идеята е Денят на народните будители да е общобългарски празник.
По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
На 13 декември същата година XIX Обикновено Народно събрание приема промени в Закона за празниците и неделната почивка, а Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 година.
Празникът се отбелязва официално от 1922 г. с прекъсване в периода 1945 – 1992 година.
Празникът е възстановен на 1 ноември 1990 г.,
когато по съвместна инициатива на „Мати Болгария“, Петър Константинов и Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) се организира факелно шествие, което преминава през центъра на София.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от XXXVI народно събрание на 28 октомври 1992 г., празникът се възобновява официално по идея на професор Петър Константинов — председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. Датата 1 ноември отново е обявена за Ден на народните будители. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
Будителството е мисия – да пазим знанието, да търсим истината и да предаваме ценностите на следващите поколения.
По традиция Денят на народните будители се отбелязва с разнообразни дейности и инициативи в цялата страна.
