Годината е 1993-а. Пред клоновете на банка Dafiment чакат хиляди граждани, опитвайки се да получат парите, които са спестявали с години. Някои са продавали недвижими имоти, други – автомобили, а мнозина са вложили в банката последните си спестявания в чуждестранна валута, вярвайки в обещания за печалби, каквито почти никъде по света не са съществували.
Тридесет и три години по-късно Сърбия вече не е страна на хиперинфлацията, международните санкции и пирамидалните спестовни схеми. Въпреки това новината, че Alta banka е останала без банков лиценз, събуди неприятни спомени за времето, когато доверието в банките изчезваше по-бързо от парите по сметките им.
Dafiment функционираше като пирамидална спестовна схема, докато за Alta banka все още не са изяснени всички подробности около нейния бизнес модел. Общото между двата случая е внезапната загуба на доверие, въпросите за политическото влияние и съмненията относно ефективността на банковия надзор.
Alta banka – от едно обменно бюро до милиарди
Възходът на Alta banka е почти като филмов сюжет. Давор Мацура, бизнесмен, който започва кариерата си с обменно бюро в белградския квартал Алтина, откъдето произлиза и името Alta, изгражда бизнес група, превърнала се във важен участник на сръбския финансов пазар.
Само за седем години Alta banka се превръща от сравнително малка банка, създадена на основата на бившата JUBMES banka, в деветата по големина банка в Сърбия според размера на активите.
В края на юли 2026 г. тя разполага с активи на стойност приблизително 214,9 милиарда динара, или около 1,84 милиарда евро. Това представлява близо три процента от общите активи на банковия сектор. Още по-интересно е, че през първата половина на 2026 г. Alta banka отчита печалба от приблизително 385 милиона динара.
Така банка, която през лятото отчита положителен финансов резултат, в края на октомври остава без лиценз заради сериозно влошаване на финансовото си състояние и рискове за ликвидността.
Печалбата сама по себе си не гарантира ликвидност. Една банка може да притежава активи и да отчита счетоводна печалба, но въпреки това да не разполага с достатъчно средства, за да изпълни задълженията си в срок. Именно затова обществото има право да знае кога е възникнал проблемът, колко дълго е продължил и защо не е бил предотвратен по-рано.
Как Dafiment погълна парите на 163 025 вложители?
За да бъдат разбрани днешните съмнения, е необходимо да се върнем към октомври 1991 г., когато е основана банка Dafiment.
Нейната собственичка Дафина Миланович се превръща в символ на един от най-големите финансови скандали в съвременната история на Сърбия.
Банката предлага изключително високи лихви, привличайки граждани, които в условията на икономическа катастрофа търсят начин да запазят или увеличат спестяванията си.
Механизмът е прост и пагубен: парите на новите вложители се използват за изплащане на средствата на предишните. Системата може да съществува единствено докато постъпва нов капитал.
Според констатациите на комисия на Народната банка на Югославия, за приблизително година и половина дейност Dafiment има цели 163 025 вложители и 577 600 сключени договора. Задълженията към гражданите са оценени на около 450 милиона германски марки.
След фалита при инвентаризацията са открити едва 109 639 германски марки, а комисията не успява да установи как са били изразходвани над 315 милиона марки. Зад тези суми стоят не само финансови загуби. Стоят семейства, останали без спестяванията на живота си, хора, продали имуществото си, и пенсионери, вярвали, че високите лихви ще им осигурят по-спокойни старини.
Alta banka и политическите връзки
За разлика от Dafiment, Alta banka не изгражда бизнеса си върху обещания за астрономически лихви. Нейната история обаче повдига въпроса как една частна банка успява за сравнително кратко време да се превърне във финансов партньор на важни държавни предприятия.
През сметки в Alta banka са преминавали плащания, свързани с Електроенергийната компания на Сърбия, паркирането в белградските гаражи и някои други услуги.
Същевременно медиите от години описват Давор Мацура като бизнесмен, близък до Сръбската прогресивна партия, което повдига въпроси за критериите, по които държавните предприятия са избирали своите банкови партньори.
Особено внимание привлича и разширяването на групата Alta извън Сърбия. През октомври 2025 г. Alta banka придобива Стопанска банка от Битоля, а през 2026 г. групата разширява дейността си и в застрахователния сектор в Северна Македония.
През септември 2026 г. компанията Alta Retail придобива от хърватската Fortenova търговската верига Idea, заедно с магазините Roda и Mercator. Сделката обхваща над 300 магазина и приблизително 7700 служители.
Подобна експанзия изисква значителен капитал. Само през 2025 г. в Alta banka са внесени приблизително 7,8 милиарда динара допълнителен капитал, или около 66 милиона евро.
Как е финансиран растежът на цялата група, каква е била експозицията на банката към свързани лица и дали всички рискове са били правилно оценени – това са въпроси, на които обществото все още очаква отговори.
Какво се случваше зад гишетата на Alta banka след смяната на властта?
Според твърдения на служители ръководството първоначално ги е уверявало, че няма причини за безпокойство.
Още на 27 октомври обаче започва да се появява информация за големи тегления и прехвърляне на средства към други банки. Става дума за валутни конверсии за милиони и интензивно изтегляне на средства от физически и юридически лица. Служителите твърдят също, че Електроенергийната компания на Сърбия е прехвърлила над 300 милиона динара към Пощенска спестовна банка.
Според същите източници на 30 октомври заплатите на служителите са били изплатени предсрочно, като те са получили съвет да прехвърлят парите си по сметки в други банки.
Къде са отивали парите от Alta banka?
Случаят с Alta banka придобива и наказателноправно измерение.
Прокуратурата за организираната престъпност реагира на информация за предполагаеми съмнителни преводи на средства в чужбина.
Още на 27 октомври прокуратурата изисква от Народната банка на Сърбия данни за трансакциите към чужбина, извършени от 27 септември нататък.
Впоследствие Народната банка на Сърбия подава сигнал за предполагаемо престъпление до прокуратурата, а на полицията е възложено да провери обстоятелствата около дейността на банката и предполагаемите съмнителни изходящи парични потоци.
Допълнителна тежест на случая придава фактът, че четирима подуправители на Народната банка на Сърбия – Желко Йович, Ана Ивкович, Драгана Станич и Никола Драгашевич – са поискали прокуратурата да разследва обстоятелствата около отнемането на лиценза, включително евентуалната отговорност в рамките на самата централна банка.
