Победата на Илияна Йотова и Кирил Вълчев на балотажа в неделя едва ли ще доведе до еднозначно укрепване на управляващата партия. Резултатите показват много по-сложна картина. Йотова събра подкрепа отвъд собственото си партийно пространство, а Андрей Гюров се утвърждава като фигура, около която може да се роди нова опозиционна сила. Междувременно ниската избирателна активност е ясно доказателство за отслабване на традиционната партийна дисциплина, особено сред избирателите на ГЕРБ и ДПС.
При обработени 100% от протоколите Йотова и Вълчев получават 57.566% от гласовете, или 1 093 852 гласа. Гюров и Георги Кандев събират 39.483%, равняващи се на 750 251 гласа. Опцията „Не подкрепям никого“ е избрана от 56 080 души, или 2,951% от гласувалите. Избирателната активност достигна скромните 27.5 процента.
Тези резултати не бива да бъдат разглеждани като пряко измерване на подкрепата за управляващите или опозицията на парламентарни избори. Зад президентския вот стои различна мотивация, а ниската активност ограничава възможността да се правят глобални изводи или сериозни прогнози. Въпреки това разпределението на гласовете показва промени в политическите предпочитания, които заслужават внимание.
Новата конфигурация на опозицията
Според социолога Първан Симеонов президентската кампания потвърждава появата на нова опозиционна конфигурация, в която ПП-ДБ заемат мястото на основна политическа алтернатива на управляващите. Отказът на ГЕРБ да издигне собствен кандидат оставя пространство, което Гюров успя да запълни, привличайки подкрепа извън традиционния електорат на коалицията.
Екзитполът на „Тренд“ показва, че сред гласувалите на парламентарните избори през април за ГЕРБ-СДС 76.9% са подкрепили Гюров на балотажа, докато 19.3% са гласували за Йотова. При избирателите на ДПС съотношението е 67.6% за Гюров срещу 25.9% за Йотова. Сред симпатизантите на ПП-ДБ подкрепата за Гюров достига 88.2 процента.
Съдейки по тези данни, значителна част от избирателите на ГЕРБ и ДПС са предпочели кандидата на опозицията, въпреки липсата на официална партийна подкрепа от техните формации. Румяна Бъчварова, която е член на инициативния комитет на Гюров и Кандев, посочи в телевизионно интервю, че част от избирателите на ДПС са изчакали втория тур, а гласуването им не е било толкова монолитно, колкото в предишни кампании.
Същевременно Йотова получава подкрепа от избиратели с различни политически предпочитания. Сред гласувалите за Костадин Костадинов и Петър Волгин на първия тур 72.8% избират Йотова, 16.4% – Гюров, а 10.8% не подкрепят никого. При избирателите на Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева подкрепата за Йотова е 71.3 процента.
Така Йотова печели не само чрез запазване на първоначалната си подкрепа, но и чрез привличане на гласове от националистически и протестни формации. От гласувалите за нея на първия тур 98.3% я подкрепят отново. При Гюров този дял е 95.4 процента.
Политическото значение на резултата се усложнява от позицията на Бойко Борисов. Личната му подкрепа за Гюров, без ГЕРБ да издигне собствен кандидат, може да се разглежда като опит за пренареждане. Според социолога Димитър Ганев подобна позиция би срещнала съпротива вътре в партията, ако беше официална. Подкрепата на Борисов обаче не осигури победа на Гюров и може би дори мобилизира част от избирателите на Йотова, които възприемат ситуацията като възможна нова политическа „сглобка“.
Гюров като възможен нов политически играч
След изборите основният въпрос е дали подкрепата за Гюров ще остане свързана с президентската кампания, или ще се превърне в основа за нова политическа организация. Според някои анализатори, представители на инициативния комитет и самият Гюров са загатнали възможност за движение, което да прерасне в партия. Подобен проект би могъл да промени отношенията между ПП-ДБ, ГЕРБ и останалите опозиционни формации.
Първан Симеонов също определя Гюров като нова значима политическа фигура, но не очаква непосредствен конфликт между него и Асен Василев. Според Симеонов кампанията е показала, че Гюров, Василев, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов могат да работят в общ политически формат. Въпреки това личният резултат на Гюров създава възможност за самостоятелна политическа роля, включително чрез участие в местни избори или изграждане на нова формация.
Потенциалът за нов проект зависи от способността му да привлече не само избирателите на ПП-ДБ, но и част от подкрепилите го симпатизанти на ГЕРБ и ДПС. Трябва да се има предвид обаче, че тези групи имат различни мотиви за гласуване и не представляват автоматично устойчив електорат. Балотажът в неделя показа, че могат да се обединят около конкретна кандидатура, но не доказва, че ще подкрепят една и съща партия на парламентарни избори.
Ниската активност също ограничава политическите изводи. Сред участвалите в балотажа, които не са гласували на първия тур, подкрепата е почти равномерна – 47.5% за Йотова и 47.8% за Гюров.
Победата на Йотова е категорична като изборен резултат, но не премахва възможностите за бъдещото разпределение на политическата власт. Гюров вече разполага с измерима подкрепа извън собствената си коалиция, а ГЕРБ и ДПС показват признаци на по-слаба електорална дисциплина.
