Премиерът на Полша Доналд Туск потвърди на 3 ноември, че е подписал предложението на президента Карол Навроцки за назначаване на нови членове на Управителния съвет на Националната банка на страната Narodowi Bank Polski (NBP). И прехвърли топката в полето на президентството. Членовете на Управителния борд се назначават и освобождават от президента по предложение на управителя на централната банка. Съгласно конституцията, официалната процедура изисква приподписване от министър-председателя, който след като в продължение на няколко месеца отказваше да положи такъв подпис, реши да сложи край на патовата ситуация в институцията. И както той самият призна в изказването си преди заседанието на кабинета на 3 ноември, е направил това по препоръка на министъра на финансите Анджей Домански.
Сега кандидатурите ще бъдат върнати на Навроцки, който трябва официално да назначи нови лица в банковия борд. Марта Кайтли отново ще заеме длъжността първи заместник-председател на NBP – пост, който тя заемаше до март тази година. На 4 ноември изтича мандатът на един от членовете на управителния съвет – заместник-председателя Адам Липински. На неговото място ще застане Пшемислав Литвинчук. Лудвик Котецки ще стане член на борда на NBP, заемайки мястото, останало вакантно след напускането на Пьотр Погоновски през март.
В началото на януари 2027 г. Марчин Зажецки ще замени Марта Гайецка, която е в управителния съвет от януари 2021 година. Котецки, Литвинчук и Зажецки, които трябва да влязат в борда на NBP, са членове на Съвета по парична политика. Първите двама трябва първоначално да подадат оставка пред Сената, след което сенаторите трябва да гласуват решение за тяхното освобождаване. Тъй като Марчин Зажецки е назначен в Съвета по парична политика от президента Карол Навроцки, той ще подаде оставката си пред държавния глава. През следващите седмици сенаторите и Навроцки ще трябва да изберат нови членове на Съвета по парична политика.
Сблъсъкът между президента и премиера на Полша за централната банка на страната и по-специално за съдбата на нейния председател Адам Глапински разтревожи инвеститорите и отслаби полската злота над 4.40 за едно евро през миналата седмица. Управляващата коалиция на Туск се опитва да изправи Глапински – близък съратник на опозиционната партия „Право и справедливост“ пред Държавния трибунал за нарушения, които банкерът отрича. И, според анализатори, има сериозни доводи в своя подкрепа, както и поддръжката на Европейската централна банка.
Трибуналът е другата сериозна ябълка на раздора
Правителството и президентът влязоха в конфликт за ръководството на институцията, който доведе до криза, наподобяваща „държавен преврат“, на фона на забавени реформи, свързани с върховенството на закона и изисквани от Европейския съюз.
Предоставянето на 250 млрд. евро от фондовете на ЕС за Полша е обвързано с правни реформи, като 54.7 млрд. евро под формата на нови безвъзмездни средства са изложени на риск, тъй като спорът заплашва отново да доведе до замразяване на европейското финансиране. Проевропейската коалиция е пред несигурни изборни перспективи срещу обединената дясна опозиция: проучванията показват 32% подкрепа за управляващите срещу 23.2% за партия „Право и справедливост“.
Във вечерните часове на 30 октомври управляващите загубиха търпение. Под ескорта на части за борба с безредиците, седем съдии, избрани от действащия парламент, влязоха в Конституционния трибунал на Полша и отстраниха досегашното ръководство. Най-дългогодишният член на съда – Анна Корвин-Пиотровска, освободи председателя Богдан Швенчковски и неговия заместник, обявявайки, че поема управлението. Швенчковски, който е назначен по време на предишното националистическо правителство, организира собствен протест пред сградата, докато полицията сдържаше тълпа, настояваща за връщането му на поста.
Навроцки, който по-рано отказа да положи клетва на новите съдии, прекрати посещението си в Африка, върна се в страната и си проправи път в сградата, като физически избута безцеремонно Пиотровска, която току-що бе поел контрола. В официално съобщение на самия Трибунал ситуацията беше определена като „държавен преврат“.
Независимо как се квалифицира това действие, то даде начало на предизборната кампания за следващите парламентарни избори в Полша (които трябва да се проведат до ноември 2027 г.) по възможно най-поляризиращия начин. За инвеститорите основният въпрос не е кой законно контролира съда. Важното е какво разкрива този конфликт за средствата от ЕС, които подкрепят публичните инвестиции в централноевропейската държава и каква част от тези средства ще продължат да постъпват в страната след една година.
Полша е най-големият нетен получател на помощи в ЕС, като от включването й в общността през 2004 г. насам Брюксел е насочил към нея приблизително 250 милиарда евро
Предстоящите парични потоци остават значителни: актуализираният план за възстановяване е на стойност около 54.7 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми, а предвидените суми за политика на сближаване и земеделие в предложения следващ бюджет на ЕС са над 110 милиарда евро.
Тези средства не се получават автоматично. Европейската комисия постави условия, свързани с върховенството на закона, и в продължение на години отказваше да отпусне парите именно заради спора, който сега се пренася по улиците на Варшава. Причината е, че това е стар конфликт, който се разгаря отново.
По време на управлението на партия „Право и справедливост“ – от 2015 до 2023 г. – най-висшият съд на ЕС постанови през 2021 г., че въпросният трибунал не е независим и безпристрастен съд, а през декември 2025 г. заключи, че решенията на този трибунал, които оспорват правото на ЕС, нарушават задълженията на Варшава като държава членка. Заради действията на правителството на „Право и справедливост“ голяма част от средствата за възстановяване бяха блокирани.
Проевропейската коалиция на Доналд Туск, която е на власт от декември 2023 г., отпуши финансовите потоци, като изпълни ключовите етапи, изисквани от Брюксел – трети транш в размер на 6.2 милиарда евро беше изплатен през декември 2025 година. Сегашните действия към съда са опит на правителството да довърши започнатото, изправяйки се срещу президент, който притежава право на вето и отказва да положи клетва на съдии, избрани от парламента.
Опозицията отговаря на тази ескалация, използвайки собствени лостове за натиск. Дни преди изострянето на конфронтацията, лидерът на „Право и справедливост“ Ярослав Качински заяви на икономическа конференция, че „Европейският съюз трябва да бъде променен“, и лансира идеята да започване преговори за напускане на общността като крайна мярка за постигане на тази промяна. В случая обаче не става въпрос за реално напускане на ЕС, доколкото от години проучванията показват, че подкрепата на поляците за членството в него е около 70–80 процента. Самият Качински определи идеята за преговори за излизане като „твърд подход, рискован ход“ – инструмент за преобразуване на блока, а не план за напускане.
Реалният риск не е Полша да напусне ЕС, а едно крайнодясно правителство да възобнови конфликта за върховенството на закона. Това би довело до забавяне или замразяване на плащанията, на които полската икономика разчита – същият механизъм, поради който фондът за възстановяване остана до голяма степен неизползван по време на управлението на „Право и справедливост“. Така един съдебен спор се превръща във фактор, влияещ на пазарите, а не просто в страничен правен казус.
Изходът е напълно несигурен: проучване на IBRiS за вестник „Жечпосполита“ от края на октомври отрежда 32% подкрепа за управляващата „Гражданска коалиция“ срещу 23.2% за „Право и справедливост“. Според прогнозите, ако коалицията на Туск се съюзи с „Левицата“, тя би могла да спечели крехко мнозинство от 232 места в 460-местния парламент. Същевременно се отбелязва, че популисткото дясно има шанс да се върне на власт, ако се обедини, а по-малките партии успеят да прескочат 5-процентния праг. Тази несигурна аритметика превръща предизборната кампания в тежка, продължаваща цяла година битка, а не в предизвестена победа.
Борбата в Полша около Конституционния съд може да доведе до ситуация, в която две враждуващи страни претендират за контрол над централната банка, написа Изабела Каминска – бивш журналист от „Файненшъл Таймс“, която сега списва бюлетина „The Peg“, посветен на stablecoins и финансовата инфраструктура – в публикация от 16 октомври. Според нея, в най-лошия сценарий Полша може да се окаже в положението на Либия – с две конкуриращи се централни банки.
Оспорваният Конституционен трибунал постанови какъв брой гласове са необходими, за да бъде изправен Глапински пред съд, а гласуване в Сейма е планирано за 5–6 ноември. Така един вътрешен спор за съдиите, назначени от предишните и предложени от настоящите управляващи, заплашва да прерасне във въпрос за това кой законно управлява централната банка на държава – членка на ЕС.
„Последиците могат да се окажат много по-сериозни за международната парична стабилност и геополитическия ред, отколкото мнозина предполагат“, отбелязва Каминска.
Трибуналът е създаден през 1982 г. от комунистическия режим като жест на помирение към надигащия се профсъюз „Солидарност“. Според Каминска, преди падането на комунизма, режимът е напълнил съда със свои хора, които са били благосклонни към интересите му. Твърдението, че в институцията никога не е извършвана чистка, служи като аргумент за десницата, че към 2015 г. тя е имала нужда от реформа и лустрация.
Път към паричен хаос
Обвиненията срещу Глапински включват подвеждане на Министерството на финансите за печалбата на NBP за 2023 г., както и косвено финансиране на бюджетните дефицити чрез изкупуване на облигации по време на пандемията.
Туск настоява за съдебен процес от 2024 г. насам. През февруари той се отказва от това намерение заради тревогите на инвеститорите, но през октомври отново го поднови, след като парламентарна комисия препоръчва да започне процес.
През 2024 г. Трибуналът постанови, че за предаване на делото към съдебна инстанция е необходимо мнозинство от три пети – или 276 гласа в 460-местния Сейм (вместо обикновено мнозинство от 231 гласа). И отхвърли възможността за автоматично отстраняване на управителя на банката от длъжност.
Правителството не признава трибунала, така че, ако се стигне до сезиране чрез по-ниския праг, Глапински ще твърди, че това е невалидно, докато правителството ще настоява, че той е отстранен от длъжност. Малко вероятно е някоя от страните да признае другата. „Въпросите вече не се свеждат единствено до това дали Глапински трябва да остане на поста си. Те започват да засягат това кой може да свиква Съвета по парична политика, кой може да разрешава операции, кой може да премества резерви и чии указания трябва да следват чуждестранните финансови институции“, пише Каминска.
Междувременно, изтичането на мандата на заместник председателя на NBP Липински на 4 ноември – денят, в който Съветът за парична политика трябва да обяви поредното си решение за лихвите, оставя седемчленният комитет с шестима члена – под минимума, изискван от Член 17 на Закона за централната банка, в който не се обяснява какви правомощия има борд с намален състав. И тъй като вакантните места са политически, Туск отказваше да приподпише назначаването на новите членове на ковитета докато Навроцки не престане да налага вето на предложените от правителството избраници за трибунала.
Определянето на лихвите (базовата е 3.75% от март) е лесната част. Прилагането на политиката все пак изисква одобрението на управителния съвет, което повдига въпроса дали борд с недостатъчен брой членове би могъл валидно да предприеме извънредна мярка за осигуряване на ликвидност или мащабна валутна интервенция, както и дали насрещните страни биха приели това без допълнителни правни гаранции.
Един от вариантите е ЕЦБ да се превърне в арбитър
Полша не е част от еврозоната, но Националната банка на страната е член на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), а ЕЦБ вече предупреди за последиците от този случай върху независимостта на тези институции. Член 14.2 от устава на ЕСЦБ защитава управителите от произволно освобождаване от длъжност и им осигурява достъп до Съда на ЕС.
Според Каминска, след като вече се е обявила против действията на президента на Съединените щати Доналд Тръмп спрямо председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл, ЕЦБ логично би трябвало да защити и Глапински – позиция, която би я изправила срещу политическите институции на ЕС. Ако пък приеме оспорваното отстраняване от длъжност, ЕЦБ би подкопала независимостта, върху която се гради собствената ѝ легитимност, тъй като много от обвиненията срещу Глапински биха могли да бъдат отправени и към други централни банкери в ЕС.
Ако все пак Франкфурт признае лагера на Туск за сметка на Глапински, голяма част от полския политически елит може да заключи, че институцията е поставила желанията на Брюксел над независимостта на NBP. Макар решение, основано на съдебен акт, да се различава от политическа подкрепа, от решаващо значение ще бъде как се възприема ситуацията. Полша се е ангажирала да приеме еврото, макар и без конкретен график, а този епизод би дал на евроскептиците нов аргумент срещу подобна стъпка.
Най-крайният сценарий: достъпът до еврото се прекъсва, достъпът до долара остава
При него NBP, под ръководството на Глапински, продължава да отстоява правомощията си, докато европейските институции признават друго лице, което води до ограничаване на каналите за сетълмент или ликвидност в евро. Според Каминска, ЕЦБ не разполага с единен „прекъсвач“, чрез който да спре всички трансакции в евро, включващи Полша; подобен ход би се равнявал на обявяване на война на страната.
Ако обаче каналите в евро станат ненадеждни, докато тези в долари останат отворени, полските институции биха могли да пренасочат операциите си през банки кореспонденти, работещи с долари. Това би направило една държава – членка на ЕС, още по-зависима от щатския долар вследствие на срив в европейската финансова инфраструктура, като същевременно би отворило вратата за навлизането на стабилни криптовалути.
„Жокерът“ в тази ситуация е златото. NBP притежава рекордните 632 тона, които се стреми да закръгли на 700 тона – количество, което би могло да послужи като обезпечение за вземания, деноминирани в злато, или за инструменти, обвързани с долара, в случай на сериозна конфронтация. Глапински и Навроцки вече лансираха идеята за използване на нереализирани печалби от злато в размер на около 197 млрд. злоти (44.7 млрд. евро) за отбранителна програма „Полски SAFE 0%“ с американско въоръжение – идея, която отпадна, тъй като не получи одобрението на правителството. Един официален разрив между правителството и президента, който е главнокомандващ въоръжените сили, би могъл да я възроди.
Засега най-острата фаза на кризата около Полската централна банка изглежда овладяна с решението на Туск от 3 ноември, но борбата в никакъв случай не е приключила.
