С единодушие – със 153 гласа „За“ – на първо четене депутатите приеха законопроект за българския език. Той се предлага за шести път от Цончо Ганев и група депутати от „Възраждане“. В мотивите си депутатите са отбелязали, че съществуват над сто закона, които съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език в различни сфери, но отсъства координация, последователност и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение. Настоящият законопроект има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика. Законът урежда принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера – включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация. Той предвижда създаване на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет с експертно-консултативни функции. Този съвет ще координира институционалната политика, ще подпомага процеса по опазване и развитие на езика, и ще докладва ежегодно за състоянието на езиковата среда. Съветът ще включва представители на научните и образователни среди, както и институции с пряка връзка към езиковата политика. Законът не предвижда създаване на нова администрация или контролни правомощия на Съвета, а разчита на съществуващите органи, уточняват вносителите на законопроекта.
Те добавят и че той е изготвен с оглед на добрите практики в Европейския съюз, като дават пример, че законодателства с аналогичен характер съществуват в държави като Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша, и са съвместими с правото на Съюза.
Законопроектът предвижда обозначенията и надписите в публичното пространство, включително върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, да се изписват на български книжовен език.
Допуска се транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията. Употребата на чужд език е допустима при условията на специален закон или когато се отнася до търговска или туристическа дейност.
Предвижда се държавата да насърчава доставчиците на медийни услуги, които популяризират българския книжовен език и писменост чрез специализирани предавания или рубрики и други тематични материали, предоставени или осъществени с участието на български учени, писатели, представители на българската култура и изкуство, чуждестранни учени българисти и други.
В законопроекта е записано и че събития и дейности с международно участие, провеждани в Република България, се организират на български език с осигурен превод, освен когато това е обективно неприложимо с оглед на характера на участието или пречи на дейността на компетентните институции.
Държавата ще приема национални програми за подпомагане на българистичните теоретични и практически изследвания, за развитието на науката за българския език, за нейното популяризиране в чуждестранните българистични и славистични центрове и сред българските общности в чужбина. Изследванията в областта на Кирилометодиевистиката ще представляват съществена част от българистичната наука.
Освен това вносителите на законопроекта са записали, че държавата ще създава необходимите условия за въвеждане и използване на характерните български шрифтове на кирилицата в цифровите технологии, издателската и рекламната дейност. Предвидено е и да бъде въведен държавен стандарт за българска форма на кирилица.
Ще бъде създадена и национална програма за развитието на българската форма на кирилицата, по която ще бъде финансирано и подкрепяно развитието на наборни шрифтове, съобразени с установения държавен стандарт, и свободното им публично разпространение.
От „Прогресивна България“ настояха срокът за предложения между първо и второ четене да е максимално възможният, за да може да се изчистят всички възможни недостатъци в новия закон.
Иначе от „Възраждане“ са записали, че в срок до шест месеца от влизането в сила на новия закон, Министерският съвет трябва да приеме подзаконов нормативен акт за неговото прилагане. Освен това Министерският съвет трябва да предприеме необходимите действия за осигуряване на административна и техническа подкрепа на новосъздадения със закона Консултативен съвет за българския език. Освен това вносителите уточняват, че законът ще влезе в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.
Законопроектът за българския език се състои от седем глави: 1. Общи положения; 2 Употреба на българския език в обществения живот; 3. Опазване и насърчаване на ползването на българския език; 4. Употреба на българския език в електронна среда; 5. Употреба на чужд едик; 6. Консултативен съвет за българския език 7. Административнонаказателни разпоредби.
Какво ще представлява бъдещият Консултативен съвет за българския език
За председател на Консултативния съвет за българския език ще бъде определен по право директорът на Института за български език при Българската академия на науките.
Освен това него други членове на Съвета ще бъдат – един хабилитиран учен от Института за български език при Българската академия на науките, избран от Общото събрание на института; двама хабилитирани преподаватели по български език от висшите училища, определени от министъра на образованието и науката; двама висококвалифицирани учители по български език и литература, определени от министъра на образованието и науката по предложение на представителните организации на работниците и служителите в системата на образованието; и един представител на Съвета за нематериално културно наследство, определен от министъра на културата.
