Всеки 17-ти съдия е подслушван, обяви Светлозар Георгиев – кандидат за съдийската колегия във Висшия съдебен съвет, предложен от „Продължаваме промяната“, по време на изслушването вчера в правната комисия, продължило над 13 часа. За всеки от 9-мата изслушани кандидати тогава бяха отделени средно по час и половина. Георгиев отбеляза, че това подслушване поражда страх, а обществото няма нужда от страхливи магистрати или от такива, които правораздават под външния натиск на събрала се тълпа пред съдебната палата. В концепцията си Георгиев подчерта, че ВСС трябва да осигурява спокойствие, увереност и защита на съдиите, а той – през последните години не си спомня случай Съдийската колегия да е защитила някого от колегите му от неправомерен медиен или институционален натиск. По отношение на конкурсите, той говори за това, че е нужна добронамерена комуникация, прозрачност и надлежно планиране.
Днес изслушването в правната комисия продължава. От 14.30 часа пред нейните членове ще се изправят четирима кандидати за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Това са Андрей Янкулов, предложен и от „Продължаваме промяната“ и от „Демократична България“; Веселин Вучков – издигнат от „Продължаваме промяната“; Емил Дечев, който също е кандидат на ПП и на ДБ и Екатерина Гетова – предложение на „Прокурорската колегия“. За да бъде избран един от тях, той трябва да получи подкрепа от минимум 160 гласа на народни представители.
Вчера на Светлозар Георгиев бе поставен въпрос за прилаганите спрямо него специални разузнавателни средства и водено дело, по което е оправдан изцяло от Върховния касационен съд. Той отговори, че не изпитва никаква необходимост от реваншизъм заради случилото се, но подчерта, че това е било безобразие. Той предложи на депутатите да се създаде орган за последващ контрол на експлоатираните СРС-та, когато те не са дали резултат и не се използват по досъдебни производства. Според него досегашната законова уредба е недостатъчна и неефективна по отношение на обосноваването пред председателя на съда някое СРС-да е необходимо да продължи да бъде прилагано.
Друго негово предложение бе създаването на комисия, която да разглежда всички отводи и при липса на причини за искането му, да се задейства дисциплинарна процедура, тъй като според него става въпрос за опити за бавене на производството. Георгиев изрази и мнение, че България няма нужда от главен прокурор, като достатъчни за функционирането на държавното обвинение са ръководителите на съответните прокуратури. Той отбеляза, че трябва да се направи така всички актове на прокуратурата да могат да бъдат обжалвани пред съда.
Иван Ранчев, предложен от „Прогресивна България“ за член на съдийската колегия, обяви, че за него е изключително важно да се обърне внимание на взаимодействието с магистратската общност, неправителствените организации и професионалните организации в бранша. По отношение на кадровата политика той обърна внимание, че е важно да се изготвят профили на председателите на ВКС, ВАС и на главния прокурор. Във връзка с натовареността на магистратите, предложи да се създаде годишна карта за натовареността, като се обяви против автоматичното закриване на съдилища. Подчерта, че командироването на съдии е голям проблем. Като належаща задача за решаване посочи дефицита на вещи лица. Във връзка с финансирането на съдебната система, съдия Ранчев отбеляза нуждата от актуализация на таксите, както и оптимизация в системата.
Попитан от ГЕРБ-СДС как би реагирал при натиск, съдия Иван Ранчев отговори, че през годините си е създал профил на магистрат, който не се поддава на влияние. Обясни, че при подобен случай трябва да се сигнализират съответните комисии и органи. На въпрос от „Продължаваме промяната“ какво мисли за случая с КТБ, съдия Ранчев започна отговора си с думите, че в конкретния случай говори като гражданин. По думите му трябва да се пресече възможността прокуратурата да се използва като „бухалка“ и тогава зад нея са стоели определени политически и икономически интереси, а последиците за държавата са били много тежки. Попитан за контактите му с бившия главен прокурор и съдия от Пловдив Сотир Цацаров, Ранчев отговори, че го познава, защото е работил с него, но от много отдавна не поддържа контакт с него.
Попитан от „Демократична България“ за кадровата политика и административните ръководители, съдия Иван Ранчев заяви, че ВСС трябва да се съобразява с решенията на Общите събрания на съдиите. Той добави, че трябва да се извършва и преглед на кадровото развитие на кандидата. По отношение кръговете за влияние според него трябва да се търси възможност за проверка от страна на ВСС, макар да не е разследващ орган, но все пак в съвета участва главният прокурор, съдействие може да се търси и от Комисията за противодействие на корупцията.
„Възраждане“ поставиха въпроса за проверките на магистрати от Инспектората, като Иван Ранчев даде предложение инспекторите да бъдат към Министерство на правосъдието, което обаче ще наложи конституционна промяна. Според него досегашният модел е добър, но изпълнението му не е добро.
Калин Баталски, издигнат от „Прогресивна България“ за член на съдийската колегия, обърна внимание, че Висшият съдебен съвет не трябва да се капсулира спрямо професионалната общност, което означава да се използва максимално капацитетът на съдиите – работните им групи – за решаване на проблемите им.
На въпрос от Силвия Христова от ПГ на „Прогресивна България“ за мандатите на административните ръководители, Баталски отговори, че трябва да има ограничаване – ако не си се справил през първия мандат, не трябва да имаш възможност да продължиш с втори мандат. Що се отнася до откриването на процедура за избор на членове на Инспектората към ВСС, Баталски коментира, в отговор на въпрос от народния представител Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, че би било правилно освен процедурата за избор на членове на ВСС, да има и такава – за избор на членове на Инспектора.
На въпрос на Надежда Йорданова от „Демократична България“ за нарастващия брой отводи и какви мерки би предприел, Баталски отговори, че би предложил отводът на даден състав да се решава от друг състав или съдия. От друга страна бе категоричен, че няма как един съдия да бъде задължен да не се отвежда, ако той смята, че това е нужно.
По отношение на познанствата си с бившия главен прокурор Сотир Цацаров, Баталски отговори, че се е срещал за последно с него, когато той е бил председател на Окръжен съд-Пловдив и е участвал в учение с него, но това е било преди много години. За Георги Чолаков призна, че го познава като член на ВСС и последния път, когато го е виждал, е било на Общото събрание на съдиите за избор на членове на ВСС от професионалната квота. За Борислав Сарафов отбеляза, че го е виждал на прием на английското посолство. Там Баталски бил поканен, тъй като е член на Мрежата за национално сътрудничество по наказателни дела на България и член на Европейската съдебна мрежа, посочи Баталски. Друг случай, при който той се срещнал със Сарафов, бил по повод на проблемите с имотите на прокуратурата – тогава от Окръжен съд (ОС) – Перник, от който е Баталски, й дали помещение.
Михаил Малчев, кандидат на „Прогресивна България“ за член на съдийската колегия, обяви, че проблемите на съдебната система няма как да бъдат решени с мълчание или ежедневни медийни изяви, като според него това трябва да стане чрез незаобиколими критерии, еднакви стандарти, ясни правила, последователна работа и ефективни решения и действия. Според него за това не би помогнало и не следва главният прокурор да бъде авторитарна фигура. Малчев изрази мнение, че би било добре да се даде възможност, както в сегашната процедура за членове на ВСС от парламента, за главен прокурор да има и граждански номинации, като трябва и министърът на правосъдието да номинира кандидат, за да има състезателност. Във връзка с проблема с натовареността на съдиите, съдия Малчев заяви, че би помогнало правенето на размествания и ресурсното подпомагане.
По отношение на забавянето на дела, тема поставена от „Възраждане“, съдия Малчев отбеляза, че трябва да има индикативен механизъм, а не да се чака съдията да потъне в дела. Според него сега няма адекватна подкрепа за онези съдии, които по някаква причина се забавят с делата си.
На въпрос на ГЕРБ-СДС за конкурсните процедури, Малчев отговори, че те трябва да бъдат адекватни, предвидими и навременни, като трябва да се предвиди и срок за провеждането им. По думите му обаче Съдийската колегия по-скоро се оправдава със законодателни дефицити в процедурата. Като проблем той отчете конституирането на комисиите за конкурсите, тъй като според него по отношение на тях има усещане за предрешеността им.
От „Демократична България“ попитаха съдия Малчев за случаите, когато той е бил командирован, на което той отговори, че го приема като професионално предизвикателство и че не вижда противоречие в поведението му. По думите му трябва да има единни правила за командироване, както и то да бъде ограничено със срок.
Петьо Славов – издигнат от „Прогресивна България“ за член на съдийската колегия, обясни, че опитът му като адвокат – т.е. като външен човек за съдебната система ще наложи обективен анализ, защото основната функция на Висшия съдебен съвет е кадровата му дейност – назначаване, преназначаване, командироване, атестиране и други. Той уточни и че не би се включил в процедурата за избор на членове за ВСС от парламентарната квота , ако 52-рото Народно събрание не беше приело прозрачни процедурни правила.
На въпрос от народния представител от ПГ на ГЕРБ-СДС Рая Назарян да коментира внесените за обществено обсъждане промени в Закона за съдебната власт, Славов отговори, че промените, които са свързани с командироването, са удачни. Поставя се изискване за съгласие на магистрата за командироване и генерално се прецизират правилата. Подробно са посочени основанията за прекратяване на командироването и оспорването. Славов обаче разкритикува частта, свързана с конкурсите. Попитан от народния представител Любен Иванов от ПГ на „Демократична България“ дали е възможно да предизвика съмнения за пристрастност заради адвокатската си дейност, Славов отговори, че това е възможно и ако може да мотивира отвод, ще го направи.
На въпрос от народния представител от ПГ на „Продължаваме промяната“ Стою Стоев да обясни какво има предвид в концепцията си да се премине към законодателни промени за въвеждането на възможност съдия да се асоциира с друг съд и как това ще предотврати зависимости, които сега се наблюдават при командироването, Славов отговори, че идеята е да се преодолеят съмненията по отношение на командироването. Всъщност става въпрос да се даде възможност съдия от районен съд да правораздава и в окръжен съд.
Той посочи, че следва да сме предварително готови да се вземе отношение по въпроса с изкуствения интелект и да бъде използван разумно спрямо неговите възможности, където той може да спести административна „хамалогия“.
Силвия Цанова, предложена от „Прогресивна България“ за член на съдийската колегия, бе категорична, че командироването, кариерното израстване и натовареността не трябва да се използват за натиск и намеса в независимостта на съдиите. Тя обяви, че би работила за максимален срок на командироването до 24 месеца и абсолютен таван от 24 месеца за петгодишен период. Освен това, ако бъде избрана за член на ВСС, тя би работила и за ежегоден анализ на дисциплинарната отговорност и дисциплинарната практика, като се изследват резултатите и от съдебния контрол.
Според нея централизираното разпределение на делата би облекчило проблема с прекомерната натовареност на някои съдилища. Като краен вариант, след широко обществено обсъждане и ако има демографски недостиг на магистрати, според нея може да се обмисли и прекрояване на съдебната карта.
Попитана какви критики има към работата на настоящия състав на Съдийската колегия на ВСС, Цанова отговори, че те са свързани с конкурсите и с дългосрочните командирования.
На въпрос не е ли проблем, че е външна за системата, адвокат Цанова обърна внимание, че е един от малкото хора, които са работили по разработването на критерии за оценка дали съдебната система е ефикасна. На въпрос от „Демократична България“ какво трябва да направи ВСС във връзка с мрежите за влияние в съдебната система, Цанова посочи, че трябва да се изнесат резултати от работата на комисиите по темата. По думите й трябва да бъдат обсъдени сериозни мерки за противодействие на подобни мрежи за влияние.
На въпрос от „Продължаваме промяната“ как от ВСС са стигнали до нейната фирма за проекта за анализ на натовареността на съдебната система, при положение, че до този момент фирмата ѝ не е имала общо със системата, Цанова отговори, че дружеството, което ръководи, има множество договори с възложители от публичния сектор. Тя добави, че не познава Сотир Цацаров, каквито твърдения за влияние се появяват в публичното пространство, и по никакъв начин не е обвързана с него. Призна, че го е виждала веднъж в сградата на Висшия съдебен съвет.
Таня Радуловска-Мадамжиева, предложена за член на съдийската колегия от две парламентарни групи – на „Демократична България“ и на „Продължаваме промяната“, обяви, че концепцията й е изградена върху разбирането за справедливост, тъй като според нея това е основният проблем на съдебната система у нас. Като проблем на ВСС, натрупван в годините, Радуловска отбеляза и липсата на прозрачност.
На въпрос от „Прогресивна България“ дали би подкрепила публичен регистър на срещите на членовете на ВСС и задължение да декларират контакти с депутати и представители на изпълнителната власт, Радуловска отговори положително. От ГЕРБ – СДС я попитаха за политическото ѝ качество, тъй като е била заместник-министър на правосъдието, на което тя отговори, че не се възприема за политическо лице и не е имала свързаност с политическа партия. Тя отбеляза, че ѝ е било гарантирано, че няма да има политически изисквания към нея. Във връзка с работата си в Министерство на правосъдието Радуловска отбеляза, че се гордее с механизма за защита на магистрати, с постигнатото взаимодействие с ВСС, с работата си по международните осиновявания и в дирекцията за българско гражданство, за която призна, че е ималол експерти, които й споделили за постоянен натиск заради политически молби за ускоряване на определени процедури.
Във връзка с мерките за защита на магистрати от натиск – въпрос поставен от „Демократична България“, Радуловска заяви, че трябва да се мине от реактивен подход към превантивни мерки, защото реакциите към момента са твърде закъснели. Относно бюджета на съдебната власт тя коментира, той се разходва неефективно. Според нея трябва да се мине към програмно бюджетиране и да се използва външна експертиза за управление на финансите.
Попитана от „Продължаваме промяната“ за мрежите за влияние, Радуловска отговори, че във времето, в което е била съдия – в продължение на 10 години, не се е сблъсквала пряко с тях, но даде пример за оказван натиск със съдия Владислава Цариградска.
На въпрос от „Възраждане“ защо е напуснала съдебната система, Таня Радуловска обясни, че след избора на настоящия състав на ВСС и първите му действия за ограничаване на съдийското самоуправление, е решила, че е по-добре отвън да търси къде са решенията на проблемите. Във връзка с идеята ѝ за регистър на делата с потенциален риск от натиск, Радуловска уточни, че това може да става по определени признаци, при образуването на делото или ако съдията сметне, че му се оказва натиск под някаква форма.
Цвета Рангелова, предложена от Коста Георгиев от „Възраждане“ за член на съдийската колегия, предложи да се се обмисли надграждането на съществуващата публична информация с инструмент за проследяване на ключовите процедури на Висшия съдебен съвет – конкурси, избори на административни ръководители, атестиране, командироване и дисциплинарна дейност.
На въпрос на „Прогресивна България“ Рангелова отговори, че ако бъде избрана за член на ВСС, би възобновила проверките за зависимости в съдебната система и не би приела докладите от настоящия състав на ВСС, тъй като му няма доверие.
Рангелова обърна внимание, че подкрепя съдийското самоуправление – когато Общото събрание на даден съд излъчи свой председател. Поясни, че е имало случаи, когато Общото събрание излиза с положително становище за определен кандидат, но Съдийската колегия на ВСС не се съобразява с него.
На въпрос от „Продължаваме промяната“ как следва да постъпи ВСС при наличие на данни за нови кръгове за влияние в съдебната власт, Рангелова отговори, че в концепцията си е предложила механизъм, в който доразвива стандарта за независимост на съдиите, регистриращ и установяване на сигнала, и причините, и хората, които уронват престижа на съдебната система.
Цветко Лазаров, предложен от Румен Миланов от „Прогресивна България“ за член на съдийската колегия, обяви, че не трябва да се допуска никакво влияние или натиск върху вътрешното убеждение на магистратите и че в това е и ролята на Висшия съдебен съвет – да защитава независимостта им.
При представянето на кандидатурата му Румен Миланов разказа за случай от април 2017 г., при който Мартин Божанов – Нотариуса е направил опит за груба намеса по дело, докладвано от Цветко Лазаров, като бил недоволен от съдебния процес и експертизите по него. Нотариуса се изправил и демонстративно заявил, че този съдебен състав няма да разглежда негови дела, а адвокатите му представили копия на фалшиви документи и поискали отвод на съдебния състав. Впоследствие по казуса – през 2020 г. – Ларазов е изслушан от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Лазаров обяви, че ще предложи да се подобри механизмът за действие на ВСС при сигнали за натиск върху магистрати, като има ясни правила за действие и комуникация с прокуратурата и Инспектората на Висшия съдебен съвет. Той предлага създаването на регистър с публични данни за нарушения и наказания на магистрати. Според него и сроковете за досъдебно производство трябва да се ускорят при данни за оказван натиск върху магистрати.
Попитан от „Прогресивна България“ за границата между допустимата обществена и медийна критика и натиска, при който трябва да се реагира, Лазаров посочи, че критика може да има, но тя не трябва да бъде по време на висящо дело, а при постановен съдебен акт. Той отбеляза, че скандиранията под прозорците на съда, особено при малките съдилища, е вид натиск. На въпрос за най-уязвимия момент в сегашния механизъм за кариерно израстване, Лазаров отбеляза нуждата отново да се въведе събеседването, както и да има промяна при оценката на писмения изпит.
На въпрос от „Продължаваме Промяната“ за избора на председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор, Цветко Лазаров заяви, че при всеки конкурс трябва да има минимум двама участници. По отношение на бъдещия главен прокурор, той посочи, че ще иска да се запознае как е преминала кариерата на кандидата, какви актове е внесъл, как те са приключили, колко прекратени наказателни производства има и колко оправдателни присъди, по които държавата е осъдена да заплаща обезщетение.
От „Възраждане“ попитаха Цветко Лазаров да разясни идеята си за независим одит на случайното разпределение на делата и в какво ще се изразява той. Той отговори, че въпреки че гаранциите на електронната система са огромни, трябва да има одит, за да може да се върне общественото доверие.
