„Банк ъф Ингланд“ обяви на 5 ноември, че повишава лихвените проценти на Острова за първи път от повече от три години насам. И предупреди, че е вероятно поне още едно увеличение, ако конфликтът между Съединените щати и Иран продължи. С това решение Английската централна банка следва пътя, поет от основните ѝ чуждестранни партньори. Комитетът по парична политика на институцията гласува с 8 „за“ и 1 „против“ базовата лихва да се качи от сегашните 3.75 на 4% – първото увеличение от август 2023 г. насам, когато достигна върховите 5.25% процента. Единственият глас „против“ е на Катрин Ман, която миналия месец отбеляза, че банката е действала бавно, за да увери пазарите, че контролира инфлацията, а този път поиска повишение с половин процентен пункт – до 4.25 процента.
Повишението беше широко очаквано, като през последните седмици кредиторите, предлагащи ипотечни заеми, вече качиха собствените си лихвени проценти. Според анализаторската компания Moneyfacts, офертите с променлив лихвен процент за срок от две години се движат около 4.67% – ръст спрямо 4.55% преди месец.
След обявяването на решението британският паунд поскъпна спрямо зелените пари до почти 1.35 щ. долара, а доходността по двугодишните държавни облигации на Обединеното кралство, които са чувствителни към очакванията за бъдещи промени в лихвените проценти, се повиши със значителните 4 базови пункта. Възвръщаемостта на десетгодишния британски държавен дълг нарасна до 5.14 процента.
„Днешното решение изглежда по-скоро като премерен ход, целящ запазване на доверието, отколкото като начало на агресивен цикъл на затягане. Инфлацията е висока, но доказателствата, че тя се разпространява и извън енергийния сектор, остават противоречиви“, коментира Мадисън Фалър – глобален инвестиционен стратег в“Джей Пи Морган прайвит банк“.
Според „Банк ъф Ингланд“, инфлацията във Великобритания вероятно ще достигне около 5% в средата на следващата година. Това е повече от два пъти над целевото равнище на централната банка и представлява удар за министър-председателя Анди Бърнам, който се стреми да облекчи натиска, произтичащ от високите разходи за живот. Макар до момента да има малко доказателства за ускоряване на инфлацията извън секторите, пряко засегнати от по-високите цени на енергията, английските централни банкери отбелязват, че натрупаният инфлационен натиск – резултат от продължаващите месеци на високи енергийни цени – налага повишаване на лихвите още сега.
Председателят на „Банк ъф Ингланд“ Андрю Бейли откри пресконференцията след лихвеното решение с думиге: „Днешното повишение не бива да се разглежда като първото от неизбежна дълга поредица от увеличения. Това не е предрешено. Но докато конфликтът в Близкия изток не бъде разрешен, не изглежда вероятно то да бъде и последното“.
Досега Английската централна банка не следваше примера на Федералния резерв, на Европейската централна банка и на други централни банки по отношение на възходящия лихвен цикъл в отговор на инфлационния натиск, произтичащ от войната с Иран.
Бейли отбеляза, че спадът в цените на петрола през последните 48 часа – тенденция, до голяма степен породена от резултатите от междинните избори в Съединените щати – е положително явление, но предупреди, че „вече е налице значителен инфлационен натиск, който предстои да се прояви“.
„През последните 48 часа получихме окуражаващи новини, но това не означава, че няма нужда от ново повишение на лихвените проценти; предстои ни още много да видим, да наблюдаваме и да осмислим по този въпрос“, заяви той. „Разбира се, това оказва влияние върху виждането ми за бъдещото развитие и динамиката на инфлацията.“
В протокола от решението от 5 ноември Ман посочва, че е загрижена за „нелинейните инфлационни рискове“, тъй като инфлацията на потребителските цени се е повишила до 3.5% годишно през септември от 3.1% през август, което тя разглежда като потенциален спусък за загуба на доверие в централната банка.
В предишни месеци Бейли твърдеше, че „Банк ъф Ингланд“ може да изчака, преди да реши да повиши лихвите, тъй като влезе в конфликта в Близкия изток с по-високи лихвени проценти от другите централни банки, а инвеститорите преди това очакваха тя да ги понижи тази година.
Английските централни банкери осъвремениха във възходяща посока и прогнозите си за растежа и инфлацията. Те предвиждат 1.6% увеличение на БВП за тази година и 1.3% за следващата – значително по-силно от оценките на правителствената Служба за бюджетна отговорност от миналата седмица. Подобрението на прогнозата е мотивирано от силните официални данни през тази година, като според „Банк ъф Ингланд“ част от тази устойчивост се дължи на разходите за изкуствен интелект, както и на краткотраен, временен тласък от представения миналата седмица годишен бюджет на финансовия министър Джон Хийли.
Очакванията за инфлацията обаче са тя да достигне пиковите средно 4.8% през второто тримесечие на 2027-а. При по-неблагоприятен сценарий, при който цените на петрола достигат върховите около 130 долара за барел (спрямо сегашните около 100 долара), инфлацията би достигнала 6.2% през третото тримесечие на идната година. Според базовия сценарий инфлацията трябва да се върне към целевите 2% годишно едва през третото тримесечие на 2028 г. – шест месеца по-късно, от юлските прогнози на английските централни банкерни (направени по време на затишието в конфликта между Вашингтон и Техеран, довело до спад в разходите за енергия).
От „Банк ъф Ингланд“ посочват, че след отчитане на инфлацията и данъците, трудовите доходите на британските домакинства ще паднат както през тази, така и през следващата година. Банкерите допълват, че годишният бюджет на Хийли ще доведе до понижаване на инфлацията с 0.25 процентни пункта в пиковия ѝ момент, но впоследствие ще допринесе за повишаването ѝ, след като изтекат временните мерки, целящи да се облекчат разходите за издръжката на живота.
