Победата на студентското движение на предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври сложи край на 14-годишното управление на Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич и има шанс да промени политическата история на страната. Резултатът предизвика надежди за демократични реформи, борба с корупцията и възстановяване на европейската интеграция, но се появиха съмнения дали Белград ще промени отношенията си с Москва и Пекин.
„Студентската листа“ получи около 140 места в 250-местната Народна скупщина, коалицията „Обединена Сърбия“ на Вучич ще разполага със 103 депутати, а останалите седем мандата отидоха при представители на националните малцинства. За първи път от 2012 г. Вучич остана без официална държавна длъжност, след като опитът му да напусне президентския пост предсрочно и да се върне като премиер завърши с неуспех.
Победата на студентското движение дойде като отчетлив резултат от продължително обществено недоволство, натрупано след срутването на бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад, при което загинаха 16 души. Трагедията предизвика масови протести и обвинения в корупция, институционална безотговорност и нарушения при обществените поръчки. Под лозунга „Сърбия или мафията“ студентите успяха да привлекат избиратели отвъд традиционното разделение между политическите партии. Движението се отличаваше с децентрализирана структура и липса на популярни лидери, което затрудни опитите на управляващите да го очернят в кампанията.
Новата политическа сила поставя възстановяването на демократичните институции, независимостта на съдебната система, на медиите и борбата с корупцията сред основните си приоритети. На 2 ноември представители на „Студентската листа“ проведоха първа среща с европейския комисар по разширяването Марта Кос в Брюксел. Разговорите бяха съсредоточени върху върховенството на закона и възстановяването на демокрацията, а не върху нови стъпки към членство в ЕС, тъй като изборните резултати все още не са окончателно утвърдени заради установени нередности в няколко секции.
Кос определи политическата промяна като възможност за ново начало и заяви готовността на Европейската комисия да подкрепи реформите. Последният доклад за Сърбия обаче отчита влошаване на основните права и продължаваща антиевропейска реторика от страна на досегашните власти. Според еврокомисаря изискванията на протестиращите съвпадат с тези на ЕС – борба с корупцията, свободни медии, независима съдебна система и добросъседски отношения.
Новото правителство между Брюксел, Москва и Пекин
Въпреки заявените амбиции за промяна студентското движение не обещава радикално преориентиране на външната политика. По време на предизборната кампания представителите му заявиха, че няма да налагат санкции срещу Русия, като същевременно подкрепят териториалната цялост на Украйна.
Отношенията с Китай също трябва да продължат, но при условие че инвестиционните проекти спазват сръбското законодателство, екологичните стандарти, трудовите права и изискванията за безопасност.
Тази позиция е свързана с наследството на Вучич, който в продължение на 14 години изгради близки политически и икономически връзки с Москва и Пекин, паралелно с официалния стремеж на Сърбия към членство в Европейския съюз. Отношенията с Русия бяха подкрепени от личните контакти между Вучич и Владимир Путин, а Белград отказа да се присъедини към европейските санкции заради войната в Украйна. Над 80% от сръбския газ идва от Русия, а руската компания „Газпром нефт“ притежава 44,85% от националната петролна компания НИС. Американските санкции срещу дружеството допълнително усложниха енергийните отношения между двете държави.
Връзките с Китай пък се развиха чрез мащабни инвестиции в минното дело, промишлеността и инфраструктурата, както и чрез доставки на военно оборудване. Част от договорите бяха сключени без да се оповестяват детайлите, което предизвика критики от ЕС заради липсата на прозрачност и недостатъчен контрол на сръбските институции. Един от знаковите проекти беше модернизацията на железопътната линия Белград – Суботица, който е част от китайската инициатива „Един пояс, един път“. Част от него бе гарата в Нови Сад, където падна навеса и последваха обвинения за нарушения и корупция.
Според повечето анализатори смяната на властта няма автоматично да премахне руското и китайското влияние. Изградените през годините икономически зависимости, политически контакти и медийни мрежи ще продължат да действат. Съществената промяна може да са условията, при които Москва и Пекин осъществяват влиянието си. При управлението на Вучич големите международни проекти често се договаряха чрез преки политически контакти, без достатъчен парламентарен и институционален контрол.
Новото ръководство вече заяви намерение да получи пълен достъп до документацията по договорите с чуждестранни компании. Водачът на „Студентската листа“ Илия Срданович посочи, че без информация за условията и начина на сключване на споразуменията не може да бъде направена реална оценка дали те отговарят на сръбското законодателство и на обществения интерес. Прегледът на договорите с китайски инвеститори ще бъде показателен за насоката на новата власт.
Москва и Пекин реагираха предпазливо на изборните резултати. Кремъл изрази желание за продължаване на сътрудничеството с Белград, като подчерта, че то е в интерес на Сърбия. Китай също заяви готовност да развива традиционното приятелство и практическите отношения с новото правителство. Тази сдържаност показва, че Русия и Китай не бързат да се отказват от позициите си в страната. Русия запазва енергийния си лост, а Китай има значителни икономически интереси.
Политическата промяна и изпитанията пред новата власт
Най-голямото предизвикателство пред победителите обаче остава овладяването на държавните институции и реалното предаване на властта. Макар Вучич да призна поражението си, той продължава да разполага със значително политическо влияние, парламентарна подкрепа и контакти в държавния апарат. Бившите управляващи вече сипят обвинения за политическо преследване, а изявленията на Вучич за възможни бунтове на негови поддръжници предизвикаха опасения, че може и да няма мирно предаване на властта.
Пред новото мнозинство стоят и конкретни случаи, които изискват разследване. Сред тях са трагедията на гарата в Нови Сад, обвиненията за злоупотреби около реконструкцията на обекта и скандалът с премахването на защитения статут на комплекса на бившия Генерален щаб в Белград. Последният случай е свързан с хотелски проект на стойност 500 милиона долара, подкрепен от зетя на Доналд Тръмп – Джаред Къшнър, от който се оттегли след масови протести.
Продължава и разследването за предполагаемо фалшифициране на документи, в което е замесен министърът на културата Никола Селакович.
Съставянето на правителството ще бъде усложнено и от идеологическото разнообразие на студентското движение, в което участват прозападни либерали и националисти. Все още не са ясни окончателните кандидатури за ключовите министерства, включително вътрешните работи, финансите и правосъдието. Предстоят и президентски избори до края на декември, които ще окажат допълнително влияние върху политическите решения.
Още в началото новото правителство ще трябва да решава и енергийни въпроси. Договорът за руския газ изтича на 31 декември, а през последната година и половина доставките се договарят на тримесечни периоди. Междувременно продължават преговорите между „Газпром нефт“ и унгарската компания MOL за придобиване на руския дял в НИС. Така зависимостта от руския газ и бъдещето на петролната компания ще бъдат сред първите конкретни проверки за способността на новите управляващи да защитават националните интереси.
Промяната в Белград не означава непременно край на отношенията с Русия и Китай, нито автоматично присъединяване към западната геополитическа линия. Европейският съюз остава най-големия икономически партньор на Сърбия, Москва запазва значението си за енергийните доставки, а Пекин – за инвестициите и инфраструктурата. Задачата на новата власт ще е да прекрати непрозрачните договорки и да наложи еднакви правила за всички инвеститори. Само по този начин може да бъде сложен край на ерата „Вучич“.
