Министърът на външните работи Велислава Петрова и заместник-министърът на външните работи на Азербайджан Елнур Маммадов, който е на посещение в България, обсъдиха стратегическото партньорство между двете държави. Специален акцент в разговора им бе поставен върху енергийната и транспортната свързаност, включително върху коридорите за пренос на зелена енергия, както и стратегическото значение на Транскаспийския транспортен коридор („Среден коридор“) за сигурността и устойчивостта на веригите за доставки.
В този контекст заместник-министър Иванка Ташева, ръководеща делегацията на българските консултанти, отбеляза предстоящата през пролетта на 2027 г. Среща на високо равнище по свързаността в България. Тя подчерта, че това е като възможност за насърчаване на регионалното сътрудничество и развитието на устойчиви транспортни и енергийни връзки между Европа и Азия.
Елнур Маммадов е на посещение в София за участие в двустранни политически консултации. В рамките на дискусиите двете страни потвърдиха положителната динамика в двустранния политически диалог и очертаха перспективите за развитие на сътрудничеството в икономиката, енергетиката, високите технологии, транспорта и логистиката, туризма, културата и образованието.
В рамките на консултациите бяха обсъдени и актуални регионални и международни въпроси, включително войната в Украйна, обстановката в региона на Близкия изток, както и отражението им върху регионалната и международната сигурност.
По време на посещението си заместник-министър Маммадов проведе срещи и в Народното събрание и Министерския съвет, както и изнесе публична лекция в Министерството на външните работи. Лекцията беше организирана от Дипломатическия институт към министъра на външните работи и Студентския дипломатически клуб при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Защо Транскаспийският транспортен коридор („Среден коридор“) е от значение за България
Значението на „Средния коридор“ нараства значително през последните години заради кризата със сигурността в Червено море, която увеличава разходите и рисковете от корабоплаването през Суецкия канал, както и от санкциите, които намалиха привлекателността на Северния коридор през Русия.
Основното преимущество на Транскаспийския маршрут е високата скорост на доставка. Маршрутът с дължина близо 7000 километра преминава през Китай, Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция, свързвайки азиатските пазари с европейските.
Средно доставката на товари отнема 12-15 дни, в сравнение с 3545 дни по море през Суецкия канал или заобикаляйки Африка.
Интегрирането на „Средния коридор“ с други международни транспортни инициативи предлага допълнителни възможности за Турция. Един от най-амбициозните проекти е „Пътят на развитието“, който Анкара реализира съвместно с Ирак, ОАЕ и Катар. Новият маршрут е предназначен да свърже турската транспортна мрежа с пристанището Ал Фау в Персийския залив, което се развива като един от най-големите логистични центрове в региона.
Ако тези проекти бъдат успешно интегрирани, Турция ще може значително да разшири ролята си в глобалната логистика. Страната ще се превърне във връзка не само между Азия и Европа, но и между държавите от Персийския залив, Южна Азия и европейските пазари. По същество това означава създаване на мащабен транспортен център, през който товарните потоци ще текат както в посока изток-запад, така и юг-север.
България подписа меморандум за разбирателство с Казахстан за развитието на коридора и активно си партнира с Турция и Европейската комисия по въпроси, свързани с него.
Още по темата: Азербайджан е доставил 8.6 млрд. куб. м газ в Европа от януари до септември
