Нидерландецът Клаас Кнот и испанецът Пабло Ернандес де Кос са единствените претенденти да наследят председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в хода на усилията на лидерите на Европейския съюз да запълнят предсрочно овакантения пост преди изборите във Франция. Президентът на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис, който откри процеса по номиниране на приемници на банковата шефка, заяви на 6 ноември, че до крайния срок са пристигнали две кандидатури – на бившите ръководители на централните банки на Нидерландия и на Испания.
70-годишната Лагард заяви на 29 октомври, че ще се оттегли на 7 февруари 2027 г. – почти девет месеца преди края на мандата ѝ, уверявайки репортерите, че иска да бъде освободена от политическия неутралитет, който работата изисква, защото не е убедена, че може да се чувства комфортно „в този неутралитет в момента.“ Преждевременното ѝ напускане дава възможност на лидерите на ЕС да изберат наследник, докато френският президент Еманюел Макрон все още е на поста си.
Анкети, цитирани от агенция „Ройтерс“, показват, че лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен и нейният съперник от крайнолявото движение Жан-Люк Меланшон са затвърдили преднината си в сондажите на публичните нагласи за гласуване преди президентските избори през април и май догодина.
Жан-Филип Танги от „Национален сбор“ коментира за „Ройтерс“, че ходът (на Лагард) показва презрение към върховенството на закона. Германският евродепутат Маркус Фербер от Европейската народна партия (ЕНП) – член на комисията на Европейския парламент, която ще провери номинациите, заяви, че това изпраща грешен сигнал на фона на висока инфлация и нервни пазари на облигации.
59-годишният Кнот ръководеше Централната банка на Нидерландия от 2011-а до 2025-а и е смятан за политически ястреб. Ако бъде назначен, той ще бъде вторият нидерландски президент на ЕЦБ след Вим Дуйзенберг, който заемаше поста от 1998-а до 2003 година.
55-годишният Ернандес де Кос беше председател на Испанската централна банка от 2018-а до 2024-а и от юли 2025-а е начело на Банката за международни разплащания (BIS) в Базел. Испанският вицепремиер Карлос Куерпо подкрепи кандидатурата му в писмо до Пиеракакис, присъединявайки се към премиера Педро Санчес.
Икономистът от „Номура“ Анджей Шчепаняк отбелязва, че Испания, за разлика от Нидерландия, никога не е имала председател на ЕЦБ.
Очаква се номинацията за бъдещия председател на ЕЦБ да е част от по-широк пакет от позиции в институцията. Изабел Шнабел напуска банковия Изпълнителен борд през януари 2027-а, за да отиде на работа в Международния валутен фонд, докато мандатът на главния икономист Филип Лейн трябва да приключи на 31 май 2027 година.
Съветът на Европейския съюз трябва да подкрепи кандидат с подсилено квалифицирано мнозинство от държавите от еврозоната, преди да бъдат проведени консултации с Европейския парламент и ЕЦБ. Съветът прави окончателното назначение. Холгер Шмидинг – главен икономист в банка „Беренберг“ – заяви, че лидерите на ЕС вероятно ще се стремят към споразумение и за трите поста преди срещата си на върха на 17-18 декември.
В интервю за „Файненшъл таймс“ на 9 ноември Кнот увери, че ако бъде избран, „не би се поколебал“ да действа решително в дългова криза. 59-годишният нидерландец, който беше номиниран официално на 6 ноември от Хага за наследник на Лагард, не изключи възможността за създаване на допълнителни инструменти за справяне с подобни стресови явления. Ако следващата криза се окаже „различна по характер“ от предишните, довели до въвеждането на сегашните механизми, „не бих изключил дори създаването на друг, по-специфично разработен инструмент“, заяви той.
Европейските лидери може да вземат решение за новия председател на ЕЦБ на следващата си официална среща на върха в края на ноември, но е възможно въпросът да бъде отложен и за декември. За вземането на решение е необходимо съгласието на поне 16 от 21-те държави, използващи еврото, които представляват 65% от населението на еврозоната.
Промените в ръководството на ЕЦБ – събитие, което се следи под лупа – се случват на фона на рязък скок на разходите за държавно финансиране на Франция от лятото насам, като миналия месец доходността на 10-годишните френски облигации за кратко надхвърли 5 процента, а разликата спрямо аналогичните по срочност германските държавни дългови книжа се разшири до 1.75 процентни пункта, преди леко да спадне.
Визирайки едно скандално изказване на Лагард от началото на 2020 г., че ЕЦБ „не е тук, за да намалява спредовете“ (което тогава предизвика временна разпродажба на пазара на облигации), Кнот коментира, че ЕЦБ „определено трябва да се намеси, за да ограничи тези разлики, когато те са породени от неоправдана и хаотична пазарна динамика“.
Той отбелязва, че базираната във Франкфурт институция е създала „набор от инструменти за справяне с подобни ситуации“. Те включват схемата за спешно изкупуване на облигации Outright Monetary Transactions, въведена при бившия президент на ЕЦБ Марио Драги през 2012 г. по време на кризата с държавния дълг в еврозоната. През 2022 г. централните банкери създадоха и „Инструмента за защита на трансмисията“, когато започнаха да повишават лихвените проценти, за да се борят с набиращата скорост инфлация.
Кнот обръща внимание, че всяко гасене на пожари от ЕЦБ трябва да се извършва „по начин, който не подкопава институционалния ѝ авторитет“, добавяйки, че централната банка не може да поправи неустойчивата фискална политика. Настоящите ѝ инструменти за борба с кризи „съчетават изискването правителствата да приведат в ред фундаменталните показатели с временен щит срещу неоправдана или хаотична пазарна динамика“, каза той, уверявайки, че „винаги е бил голям поддръжник“ на този подход.
Кнот подчертава, че „няма едно-единствено магическо ниво на диференциала на доходността“, което да задейства намеса на ЕЦБ на пазарите на облигации, и че централната банка постъпва правилно, като засега стои настрана. И изтъква, че нарастващите разходи по държавния дълг сами по себе си не могат да оправдаят изкупуването на облигации от европейските централни банкери.
Нидерландецът опровергава общественото възприятие за себе синего като за „ястреб“ в паричната политика, който предпочита високи лихвени проценти. „Има ситуации, в които трябва да се води политика на „гълъбите“ (по-мека политика), но има и ситуации, в които се очаква да се води политика на „ястребите“ (по-строга политика)“, заяви той, допълвайки, че това се определя „от обстоятелствата, а не от личности или лични нагласи“.
Той припомня, че по време на пандемията от КОВИД-19 е била необходима щедра стратегия, докато от 2022 г. насам, за да се бори с рязко нарастващата инфлация, ЕЦБ е трябвало да възприеме „строга политика“. Според него, през следващите месеци лихвеното поведение на институцията вероятно ще зависи от развитието на събитията в Близкия изток и тяхното въздействие върху цените на енергията.
От юни насам Управителният съвет на ЕЦБ е повишил разходите по заемите на два етапа – с по четвърт процентен пункт всеки път. Кнот не вижда сериозна необходимост от по-високи лихвени проценти, ако цените на енергията се задържат приблизително на сегашните си нива. „Може да се наложи още малко затягане, но не мисля, че ще е нужно нещо значително“, коментира той, добавяйки, че всякакви промени в лихвените проценти трябва да бъдат „много премерени“.
В началото на кризата с гръцкия държавен дълг през 2011-а и 2012-а Кнот влезе в новините, като един от първите официални представители, обсъдили публично възможността страната да изпадне в неплатежоспособност или да напусне еврозоната, като предупреди, че това не бива да се случва принудително. Той пояснява, че намерението му не е било да се застъпва за подобни драстични мерки, а да предупреди за опасността от „неорганизиран фалит или принудително излизане на Гърция“ – сценарии, които биха имали „опустошителни последици“ за финансовата стабилност както в Гърция, така и в останалата част на Европа.
През септември 2019 г. Кнот предизвика сериозен отзвук като отправи рядка публична критика към решение на Управителния съвет на ЕЦБ в момент, когато Драги наложи спорно възобновяване на изкупуването на облигации и допълнително понижаване на отрицателните лихвени проценти. „Основното ми притеснение беше свързано с принципа на пропорционалност в момент, когато страничните ефекти от количествените улеснения очевидно се натрупваха“, коментира нидерландецът, като добави, че е предпочел да изрази позицията си публично, вместо тя да стане известна анонимно чрез медийни публикации.
